Решение № 149 от 25.08.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. **********, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря И. Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100298 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс (СК) и по силата на чл. 146, ал. 2 от СК се разглежда по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предявен е от непълнолетния Д. А. Н., лично и със съгласието на майка си И. Д. П. – двамата от *****, против А. В. Н. от *****, който е баща на детето.

В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 21/2022 г. на Районен съд Своге ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 250 лева. Твърди се, че обстоятелствата, при които е била определена тази издръжка са се изменили – нараснали са нуждите на получаващото я лице, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да измени размера й на 450 лева, считано от завеждане на иска (19.05.2025 г.).

От ответната страна не е подаден писмен отговор в срока по чл. 131, ал.

1 от ГПК, изтекъл на 27.06.2025 г. – работен ден (молбата-отговор е подадена на 02.07.2025 г. от пълномощника на ответника, т.е. след законоустановения срок).

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си. Пълномощникът на ищеца застъпва, че сума за издръжка под 450 лева не би била достатъчна за покриване нуждите на детето, а пълномощникът на ответника заявява, че сумата от 350 лева е достатъчна, до който размер не оспорва иска, като ответникът не може да отделя повече средства.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама 1 свидетели и е приет социален доклад, изготвен от компетентното длъжностно лице в Агенцията за социално подпомагане – отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане” в гр. Своге (ДСП). Становището на ДСП в съдебната процедура е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. С оглед на задължението на съда служебно да следи за закрилата на интересите на детето социалният доклад следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

И. Д. П. и А. В. Н. са родители на непълнолетния Д. А. Н., роден на ***** г. Родителите на детето са живели заедно при условията на фактическо съпружеско съжителство около девет години и са се разделили в края на 2018 г. Детето, което е навършило четиринадесет години, живее с майка си, но общува и с баща си.

С Решение № 19 от 04.04.2022 г., постановено по гр.д. № 21/2022 г. на Районен съд Своге ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 24.02.2022 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване. Решението е влязло в законна сила на 19.04.2022 г.

Ответникът е заплащал дължимата от него издръжка, определена с горепосоченото решение, а от 01.02.2025 г. – по 350 лева месечно, което обстоятелство не е спорно между страните. Той живее в *** и работи в ***** със заплата по-висока от средната за страната – брутното му възнаграждение за последния месец е в размер на 2 831,80 лева, видно от служебна бележка, представена с молба от 02.07.2025 г. Брутното възнаграждение на майката е по-ниско от средното за страната – 1 220,80 лева, видно от трудов договор и допълнително споразумение, представени с исковата молба. Същата има ЕР на ТЕЛК от 17.05.2023 г. с пожизнен срок на валидност и 80% трайно намалена работоспособност.

И двамата нямат разноски за осигуряване на жилище, но имат задължения да издържат по още едно дете. Освен за детето Д., майката се грижи и отглежда заедно със съпруга й друго нейно дете – Г. М. П., роден на ***** г. От своя страна, ответникът, заедно със съпругата си Р. А. А. имат и друго дете – А. А. Н., родена на ***** г.

Към днешна дата, както се посочи, детето Д., което е навършило четиринадесет години, живее с майка си, която изцяло е поела грижите за него, подпомагана от близките й и настоящия й съпруг. Д. Н. е записан за учебната 2024/2025 г. в 7-ми клас в *****, редовно посещава учебните занятия, като се справя успешно с учебния материал и е с много добра дисциплина. От години посещава извънкласни занимания – баскетбол, по два пъти седмично – математика, английски език и български език, на които го води единствено майката, подпомагана от близките й. За баскетбол майката заплаща по 40 лева месечно, а за другите извънкласни занимания по 20 лева 2 на час два пъти седмично, т.е. 120 лева или общият месечен разход за извънкласни занимания възлиза на сумата от 160 лева. Детето живее в *****, като се развива нормално за възрастта си. Режимът му на отглеждането е съобразен с възрастта и индивидуалните потребности. Има осигурен личен лекар и е в добро общо здравословно състояние, което не предполага допълнителни разходи в тази насока. След раздялата на родителите му детето посещава баща си в дома му. Поради възрастта на детето е необходимо почесто да се закупуват нови дрехи и обувки, съответно нарастват нуждите му от храна ученически пособия и вещи за лични нужди. Минималната работна заплата (МРЗ) през 2022 г. е била в размер на 710 лева, а днес е в размер на 1 077 лева, т.е. увеличението е близо 52 %. Една четвърт от МРЗ през 2022 г. е била 177,50 лева, а днес е 269,25 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля и социалния доклад, които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че са налице условията на чл. 150 от СК. Съгласно посочената разпоредба, при изменение на обстоятелствата определената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Съдът следва да постанови решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз в т. 8 от ППВС № 5/16.11.1970 г., запазило своето приложение, в което е застъпено становището, че за основателността на иска с правно основание чл. 150 от СК, е необходимо обективно и трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможността на задълженото да заплаща издръжката лице, като за изменение на вече присъдената издръжка е достатъчно и наличието на една от алтернативно посочените предпоставки, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание. В т. 2 от цитираното ППВС е посочено, че нуждата не само е показател за размера на издръжката, а и основание за възникването на правото на издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. В т. 4 от същото ППВС е посочено, че възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Когато се касае за трудово възнаграждение, изчислението става на базата на средното месечно трудово възнаграждение за предхождащата година. Съгласно ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/73 г. на ОСГК на ВКС, изчисляването на доходите от трудово възнаграждение следва да се извършва на базата на брутното възнаграждение.

В настоящия случай са настъпили изменения на обстоятелствата, с оглед на увеличилата се възраст на детето и нарасналите му нужди през изминалия период от три години, което предпоставя и нуждата му от допълнителни парични средства. Настъпили са изменения в потребностите на детето, свързани както с неговото физическо и психическо израстване, така и с оглед на духовните нужди и ежедневните битови потребности. С нарастване на 3 възрастта на издържаното лице, поради изминалите три години от определянето на предходната издръжка, са се увеличили средствата, необходими за задоволяване на физиологичните, здравните, образователните, културните и социалните му нужди, обуславящи правилното му отглеждане и възпитание. Тези условия в живота на детето, ведно с настъпилите социалноикономически промени (увеличаване на цените на стоките и услугите), макар и обективни и стоящи извън волята на родителите на детето, неминуемо водят до извода за увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката на детето, което само по себе си обуславя извода за промяна в обективната обстановка във връзка с издръжката необходима за детето.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели детето посещава редица извънкласни занимания, като общият месечен разход за тях възлиза на сумата от 160 лева.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.) е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в чл. 27, т. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Задължението на родителя е не само по отношение задоволяване на неговите основни физически нужди, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Не е уреден нормативно за страната общ стандарт за определяне на необходимата издръжка на едно дете. Съгласно § 1 от ДР на Методика за определяне на линията на бедност за страната, приета с ПМС № 241 от 24.09.2019 г. „Линия на бедност“ е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Методиката, размерът на линията на бедност се определя ежегодно с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл. 2, ал. 1 от същата, това се извършва въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Определяната от Министерски съвет линия на бедност не съответства на изискванията на Конвенцията, но може да послужи като база, въз основа на която да се определи минимален базов размер на издръжката, необходим за отглеждането на едно дете, доколкото съобразно конвенцията на едно дете следва да бъде определен жизнен стандарт, който да не включва само физическото му оцеляване. Ето защо, съдът намира, че издръжката на едно дете не следва да бъде по-ниска от определената линия на бедност за страната, която за 2025 г. възлиза на 638 лева, а увеличението в сравнение с 2022 г. (413 лева) е с близо 55 %. Поради това, съдът приема, че за цялостната издръжка на детето Д. понастоящем са необходими месечно по 700 лева, съобразявайки също, че детето посещава редица извънкласни занимания, като увеличението е с 55 % в сравнение с приетото при първоначалното определяне на размера на необходимата му 4 издръжка през 2022 г. Както вече се посочи и увеличението на МРЗ за периода от 2022 г. до 2025 г. е с близо 52 %.

Освен че е налице промяна в нуждата от увеличаване на съдебно определената месечна издръжка, налага се изводът, че промяната в нуждата на детето е съществена и трайна и с тенденция да се увеличава до навършването на пълнолетие от детето. По аргумент на основанията на чл. 150 от СК и поради настъпило съществено и трайно изменение в нуждите на издържаното лице, предявеният иск безспорно е основателен и следва да бъде уважен.