Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 24.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2786/2021
Вид
Решение № 226
Подписан
24.02.2023
В сила
16.12.2024
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл.108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102786 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.152 в вр. чл. 26, ал 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. В. Г. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Варна ул. В.В., ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А. Т. А. от АК- Варна, и съдебен адрес гр. Варна ул. Р. ***, тел. ПРОТИВ К. И. И. с ЕГН ********** и адрес с.Тополи, *** и адрес по лична карта гр. Карнобат, ул. Св.Св. Кирил и Методий 25, ет. 1 с правно основание правно основание чл.152 от ЗЗД в вр. чл.126 от ГПК и чл.

29 ЗЗД.

В исковата молба ищеца твърди, че притежава Апартамент № 4 в гр.

Варна, ***-6, вх. А, ет. 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота е от 08.09.2021 год., с административен адрес: гр.

Варна, район Младост, п.к. 9000, ул. В.В., ***, находящ се в сграда 2, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 97.04 1 кв. м., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, състоящ се от: входно антре, дневна-столова с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, два балкона, при граници по документ за собственост: стълбищна площадка, двор, калкан, улица, ап. 5, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, ***, над обекта: ***, ведно с прилежащата изба 3 в секция А, с площ 4,34 кв.м., при граници: коридор, гараж № 1, калкан, изба № 4, както и с припадащите му се 2.7111 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***.

Правото на собственост е придобил по наследство от баща си Валентин Г. Димитров, бивш жител на гр. Варна, починал на 14.02.2020 год., който го е придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 56, том.III, рег. № 4477, дело № 408/2006 год. от 03.10.2006 год. на Нотариус В.Д. - с район на действие ВРС, рег. № 115 на НК, вписан в Служба по вписванията Вх.рег.№ 25578, акт № 37, том LХХХII, дело № 19421/2006 год.

Тъй като имотът е закупен в груб строеж след завършване на сградата е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 29/18.05.2007 г. от гл. архитект на район Младост, Община Варна.

Ищеца твърди, че изпаднал в нужда за пари и чрез свой познат се запознал с лице на име Д., по прякор Лихваря. Взел е от него на няколко пъти по 1000 лева и задължението му станало 5000 лева.

Тогава му заявил, че дължи 10 000 лева, тъй като има 100% лихва.

Ищеца очаквал в средата на септември да му се роди дете и имал спешно нужда от пари. Обърнал се към Д. и той му казал, че ще му даде още 10 000 лв., но ще трябва да му върна 30 000 лв.

Като гаранция за заема, поискал ищеца да му заложи апартамента си, а като ги върнел ще освободи залога. Обяснил му, че този път, че ще плаща 15% лихва на месец. Поради спешната нужда ищеца се съгласил и получил сумата от 10 000 лв. По този начин общата сума, която получил от Д. е в размер на 15 000 лв.. Ищеца поел ангажимент да върна 30 000 лв.

След като се снабдил с необходимите документ с помощта на Д..

На 13.09.2021 год. сутринта Д. го запознал с едно лице ответника по 2 делото К. И. на когото трябвало да прехвърля апартамента. Обяснил, че след като върне парите К. ще му прехвърли апартамента обратно но пред нотариуса ще е покупко-продажба с К., защото няма как апартамент да се залага. К. потвърдил, че с Д. работят заедно и няма да има проблем да му върне апартамента, когато ищеца върне парите.

Официално в банка Райфайзенбанк, клон Тракия, на булевард Владислав Варненчик му превели сумата от 30 000 лв., като платежното нареждане е било необходимо пред нотариуса.

В банката Д. извадил 30 000 лв., три пачки, в брой и ги внесъл по сметка на ищеца от името на К. И..

След това отишли при нотариус О.С., подписали договор във Нотариален акт № 188, том.III, рег. № 12783, дело № 548/2021 год. от 13.09.2021 год. на Нотариус О.С. - с район на действие ВРС, рег. № 196 на НК, вписан в Служба по вписванията Вх.рег.№ 27511, акт № 82, том LХХХIV, дело № 16542/2021 год..

Върнали се в банката, ищеца изтеглил парите и още на касата Д. ги взел.

Излезли от банката и пак тримата - се разбрали в момента, в които върна парите 30 000 лв. плюс 15 % лихва на месец, К. да ще му върне обратно апартамента.

След известно време потърсил Д. и тогава той му казал, че нищо няма да се продава и че е го е купил апартамента за него си. Според ищеца е бил измамен.

Ищеца твърди, че договора е сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД, поради което се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на измамните действия, твърди, че третото лице Д. е въвел в заблуждение ищеца, като го е уверил, че прехвърлянето на апартамента на К. И. е само като гаранция за връщане на заема и веднага след връщане на заетата сума собствеността на апартамента ще му бъде върната от К. И.. Неистинските факти и обстоятелства, за които е създадена представа за истински са, че Г. е останал с убеждението, че действително прехвърлянето на апартамента представлява гаранция от негова страна, докато третото лице е нямало никакво намерение да „върне" собствеността при погасяване на задължението.

3

Ответникът К. И. е въвел в заблуждение Г. Г. като е потвърдил пред третото лице думите му, обяснил е на ищеца, че работят по този начин и няма да има проблем да му върне собствеността на апартамента, когато той върне парите.

С исковата молба ищеца моли съда да постанови решение, с което:

ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. В. Г. с

ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Варна ул. В.В., ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв.

А. Т. А. от АК-Варна, и съдебен адрес гр. Варна ул. Р. ***, тел. ПРОТИВ К. И.

И. с ЕГН ********** и адрес с.Тополи, *** и адрес по лична карта гр. Карнобат, ул. Св.Св. Кирил и Методий 25, ет. 1 договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 188, том.III, рег. № 12783, дело № 548/2021 год. от 13.09.2021 год. на Нотариус О.С. - с район на действие ВРС, рег. № 196 на НК, вписан в Служба по вписванията Вх.рег.№ 27511, акт № 82, том LХХХIV, дело № 16542/2021 год., като съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона на основание чл.152 от ЗЗД в вр. чл. 26, ал 1 от ЗЗД.

В условия на евентуалност, ако съдът не уважи първия иск за нищожност,

УНИЩОЖИ сключения Договор за покупко-продажба, между Г. В. Г. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Варна ул. В.В., ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв.

А. Т. А. от АК-Варна, и съдебен адрес гр. Варна ул. Р. ***, тел. ПРОТИВ К. И.

И. с ЕГН ********** и адрес с.Тополи, *** и адрес по лична карта гр. Карнобат, ул. Св.Св. Кирил и Методий 25, ет. 1, обективиран в Нотариален акт № 188, том.III, рег. № 12783, дело № 548/2021 год. от 13.09.2021 год. на Нотариус О.С. - с район на действие ВРС, рег. № 196 на НК, вписан в Служба по вписванията Вх.рег.№ 27511, акт № 82, том LХХХIV, дело № 16542/2021 год., поради умишлено въвеждане в заблуждение, както от страната по договора и от трето лице, като страната по договора е знаела за измамата, на основание чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД.

4

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично и се представлява от процесуални представители по пълномощие, които подържат предявените искове и претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, който чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва предявените искове като неоснователни молят съда да бъдат отхвърлени:

В отговора се твърди, че договора обективиран в цитирания по-горе нотариален е за покупко-продажба, с който ищеца е продал на ответника своя собствен недвижим имот за цена на описания недвижим имот е в размер на 30 000, която е заплатена по банкова сметка на ищеца - продавач преди подписване на договора.

Нотариалния акт, се ползва с материална доказателствена сила в който е отразена действителната воля на страните. С подписването на договор ищеца се е съгласил с правните последици на сделка.

Оспорва редовността на доказателственото искане за разпит на свидетели.

В срока по чл.131 от ГПК ответника по първоначалния иск е предявил насрещен иск.

С исковата молба ответника по първоначалния иск К. И. И. е предявил насрещни искове ПРОТИВ ищеца по първоначалния иск Г. В. Г. с правно основание чл. 108 ЗС и евентуален иск с правно основание чл.34 ЗЗД.

В насрещната искова молба ищеца по нея твърди, че с договор обективиран в Нотариален акт № 188, том.III, рег. № 12783, дело № 548/2021 год. от 13.09.2021 год. на Нотариус О.С. - с район на действие ВРС, рег. № 196 на НК, вписан в Служба по вписванията Вх.рег.№ 27511, акт № 82, том LХХХIV, дело № 16542/2021 год., ищеца е продал на ответника процесния следния свой собствен недвижим имот, подробно описан, за сумата от 30 000, която е заплатена по банкова сметка на продавача преди подписване на договора.

След вписване на договора за покупко-продажба ответникът отказва да 5 предаде владението на процесния имот, осъществява неправомерно и без правно основание владение върху процесния имот.

Налице е правен интерес от завеждане на настоящия иск с правно основание чл.108 от ЗС с петитум:

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между Г. В. Г. и К. И. И., че ищеца по обратния иск К. И. И. е собственик на процесния имот, а именно:

Апартамент № 4, със застроена площ 97.04 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021 г., находящ се в гр.Варна, ж.к."В.", ул."В.В." ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта - 10135.351 1.134.2.1 и ***, над обекта - 10135.351 1.134.2.7, ведно с прилежащата Изба № 3 в секция „А" с площ 4.34кв.м., както и 2.7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с ид. № ***, в която се намира самостоятелния обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с ид. № 10135.351 1.134, в който е разположена сградата и ОСЪДИ Г. В. Г. ДА ПРЕДАДЕ на К. И. И. владението му. в условията на евентуалност, ако съдът не уважи иска по чл.108 от ЗС, да постанови решение, с което:

ОСЪДИ основание чл.34 от ЗЗД Г. В. Г. ДА ЗАПЛАТИ на К. И. И. общо сумата н размер на 32 849.38 лева, представляваща сумата от 30 000.00 лв., платена продажната цена на имота; сумата от 2035.44лв., представляваща м.д. в размер на 3% в полза на Община Варна; сумата от 67.85 лв., представляваща такса в размер на 0.1% в полза на Агенция по вписванията; сумата от 746.09лв., представляваща нотариална такса, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до й окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба с която е предявен насрещния иск са представени писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателство за установяване факт на владение на имота от страна на 6 ответника по насрещния иск

Претендира направените по делото разноски.