Определение № 2253 от 15.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2253 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100508586 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Г.Ф.“ ООД-длъжник срещу разпореждане от 07.06.2023 г. на ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 20238440401472 за отказ да се вдигнат запори върху банкови сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД и запор върху МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** РХ; отказ за възстановяване на събрана чрез изпълнително действие сума по изпълнително дело в размер на 12 058,22 лв. и всички определени разноски по изпълнението и изпълнителното дело в размер на 5 640 лв. и 6 722,08 лв.-такси по ТТРЗЧСИ.Жалбоподателят твърди, че на основание чл.282 ГПК е внесъл парична гаранция в размер на 109 080 лв. по сметка на ВКС и наложеният запор представлява свръхобезпечение при липса на реална обезпечителна нужда за взискателя.Твърди, че ЧСИ е бил длъжен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение и на основание чл.432, ал.1, т.4 ГПК да вдигне наложените запори по банковите сметки на дружеството, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, тъй като фактът на наличен запор реално представлява изпълнително действие и реално представлява продължаване на изпълнението, което е недопустимо.В изпълнение на наложения запор по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 12 058,22 лв. по сметка на ЧСИ след спиране на изпълнението, наложен е и запор на МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** 1

РХ.Жалбоподателят излага доводи, че разноските по изпълнението са неправилно определени и че спирането на изпълнението по чл.282, ал.2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство.Моли съда да отмени обжалваните изпълнителни действия, като ЧСИ следва да вдигне всички наложени запори по банковите сметки на дружеството, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, да възстанови на дружеството събраната чрез изпълнително действие сума в размер на 12 058,22 лв., да вдигне наложения запор на МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** РХ, да определи законосъобразен размер на разноските, които да се заплатят авансово от взискателя.

Ответникът по частната жалба-„Б.г.“ ООД оспорва същата.Твърди, че спирането на изпълнението по реда на чл.282 ГПК не предполага вдигане на наложените по изпълнителното дело запори.Позовава се на т.3 на ТР № 6/2014 г. от 23.10.2015 г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда, поради което съдебният изпълнител не може да наложи запор върху внесената от длъжника гаранция по чл.282 ГПК за удовлетворяване на взискателя.Съгласно т.1 от цитираното ТР обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК гарантира обезщетяването на ответника по касационната жалба за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство.Излага доводи, че внасянето на гаранция по чл.282 ГПК и налагането на запор по изпълнителното дело обезпечават различни вземания.Не е налице и свръхобезпечаване, тъй като от наложения запор върху банковите сметки е постъпила сумата от 12 058,22 лв., а запорираното МПС е с първоначална регистрация от 2015 г. и е с незначителна стойност.Твърди, че запорът върху банковите сметки на длъжника е наложен преди да бъде представено по делото определението на ВКС за спиране на изпълнението на въззивното решение.Поддържа становище, че наложените запори имат обезпечителен характер и служат да запазят имуществото на длъжника, от което взискателят да се удовлетвори, като при спирането на 2 принудителното изпълнение на парично вземане не е забранено налагането на запори на вземания и движими вещи.Твърди, че искането за връщане на получените по наложения запор на банкови сметки суми е неоснователно.Излага твърдения, че е внесъл всички дължими такси по изпълнителното дело в размер на 104,80 лв., а размерът на адвокатското възнаграждение съответства на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Изразява становище, че жалбата срещу определените от съдебния изпълнител разноски е подадена след законоустановения срок.Моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.

ЧСИ С.Я. изразява становище за недопустимост на частната жалба, тъй като обжалваните действия са извън изрично определените в чл.435 ГПК, които длъжникът е легитимиран да обжалва.В частта, с която се обжалват разноските, жалбата е недопустима като просрочена.Излага мотиви и за неоснователност на частната жалба

Съдът, като прецени становищата на страните и доказателствата по изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп.д.№ 20238440401472 е образувано по молба на „Б.г.“ ООД въз основа на изпълнителен лист на САС, ТК, 13 с-в от 11.04.2023 г. по т.д.№ 906/22 г. за осъждане на „Г.Ф.“ ООД да заплати на „Б.г.“ ООД сумата от 109 000 лв., частична претенция от 302 880 лв., представляваща възнаграждение, заплатено на отпаднало основание, поради развален договор от 29.08.2018 г.

Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 29.05.2023 г., в която е посочено задължение в размер на 121 442,08 лв., от които 109 080,00 лв. неолихвяемо вземане /главница без законна лихва/, 5 640,00 адвокатско възнаграждение, 6 722,08 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.06.2023 г.

С определение № 386/31.05.2023 г. ВКС, ТК, Второ отделение, по ч.т.д.

№ 875/2023 г. основание чл.282, ал.2 ГПК е постановил спиране на изпълнението на решение № 185/20.03.2023 г. по в.т.д.№ 906/2022 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение № 812 от 05.07.2022 г., постановено по т.д.№ 1412/21 г. на СГС, касаторът „Г.Ф.“ ООД е осъден да заплати на „Б.г.“ ООД сумата от 109 080 лв., представляваща възнаграждение, заплатено на отпаднало основание поради развален договор от 29.08.2018 г.

3

Длъжникът е уведомил ЧСИ С.Я. за постановеното определение на 01.06.2023 г.

С разпореждане от 02.06.2023 г. на основание чл.432 ГПК ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изпълнителното дело.

С молба вх.№ 35350 от 05.06.2023 г. „Г.Ф.“ ООД е поискал от ЧСИ С.Я. да вдигне наложения запор на всички банкови сметки на дружеството, открити в „Уникредит Булбанк“ АД на основание определение № 386/31.05.2023 г. на ВКС, постановено на основание чл.282 ГПК.

С разпореждане от 07.06.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника с вх.№ 35350/05.06.2023 г. в частта, с която се иска вдигане на запор на банкови сметки поради представяне на съдебно определение за спиране на изпълнението.

Видно от удостоверение изх.№ 25402/07.06.2023 г. на ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 20238440401472 са предприети изпълнителни действия по запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и запор на МПС /„Опел Зафира“ с рег.№ СА **** РХ/.В изпълнение на наложения запор на банковите сметки на 02.06.2023 г. са постъпили 12 058,22 лв.Суми не са превеждани на взискателя.

С молба вх.№ 36878 от 12.06.2023 г. длъжникът е поискал от ЧСИ С.Я. да му възстанови сумата в размер на 12 058,22 лв. и вдигане на наложения запор върху МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** РХ.

С разпореждане, обективирано в имейл от същата дата, ЧСИ е оставил без уважение молбата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба срещу всички определени разноски по изпълнението и изпълнителното дело в размер на 5 640 лв. и 6 722,08 лв.-такси по ТТРЗЧСИ е просрочена.Поканата за доброволно изпълнение с посочване на дължимите разноски в посочения размер е получена от длъжника на 29.05.2023 г.Частната жалба е подадена на 21.06.2023 г., т.е. след срока по чл.436, ал.1 ГПК.Поради изложеното в посочената част частната жалба следва да се върне като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваните действия излизат извън изчерпателно изброените изпълнителни действия, които подлежат на обжалване от длъжника.Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1.постановлението за глоба; 2.насочването на 4 изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3.отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал-4 и чл.485; 5.определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; 6.отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Поради изложеното частната жалба в частта, с която се обжалва разпореждане от 07.06.2023 г. на ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 20238440401472 за отказ да се вдигнат запори върху банкови сметки на дължника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД и запор върху МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** РХ; отказ за възстановяване на събрана чрез изпълнително действие сума по изпълнително дело в размер на 12 058,22 лв. следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частна жалба с вх.№ 39757/21.06.2023 г. на „Г.Ф.“ ООДдлъжник срещу разпореждане от 07.06.2023 г. на ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 20238440401472 в частта относно определени разноски по изпълнението и изпълнителното дело в размер на 5 640 лв. и 6 722,08 лв.-такси по ТТРЗЧСИ, като просрочена.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 39757/21.06.2023 г. на „Г.Ф.“ ООД-длъжник срещу разпореждане от 07.06.2023 г. за отказ да се вдигнат запори върху банкови сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД и запор върху МПС „Опел Зафира“ с рег.№ СА **** и срещу отказ за възстановяване на събрана чрез изпълнително действие сума по изпълнително дело в размер на 12 058,22 лв., като недопустима.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6