Определение № 51453 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51453 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110146254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника и е подадена насрещна искова молба.

Към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба са представени документи, които са относими и допустими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо, за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***а, счетоводен експерт, тел:***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 380,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на 1 доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от писмения отговор по него.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по исковата молба от *** против „Ай Ти Еф Груп“АД, с която е предявен иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № 784426 от 10.03.2025 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 784426 от 10.03.2025 г. за сумата от 5495,70 лева (главница по кредита), със срок на погасяване на кредита – 10.12.2025 г., при размер на погасителната вноска – 746,18 лева, брой на погасителните вноски – 9, ГЛП – 44,56 %, при ГПР - 64%. В исковата молба се сочи, че съгласно приложение № 5 към ДПК, потребителят е длъжен да предостави удостоверение от Централния кредитен регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, от което да се установи дали срещу кредитополучателя има образувани изпълнителни дела, като ново такова удостоверение следва да се представяна на всяко 4 число на месеца по време на срока за кредита, а в чл. 4 било предвидено, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок горепосоченото удостоверение, кредитодателя има право да начисли неустойка в размер на 250,00 лева за всяко отделно неизпълнение. Ищецът поддържа, че процесният договор е недействителен на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.10,ал.1 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10, във вр.чл.22 ЗПК. Излагат се съображения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка поради непредставяне на горепосоченото удостоверение е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, както и че същата представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до неоснователното му обогатяване. Поддържа още, че ответникът не е включил уговорената „неустойка“ при изчисляване на ГПР, с цел да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен на 10.03.2025 г. договор между страните, но оспорва твърденията на ищеца, че е склчен в нарушение на ЗПК. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Ответникът счита, че в настоящия случай било приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, като неговото не посочване само по себе си не било от естество да обоснове недействителност на 2 клаузата, уреждаща ГПР. Ответникът излага и доводи, че задължението за неустойка не било разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с §. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не били посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не били посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива нямало. В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита, поради което нямало неяснота каква сума следва да връща длъжника по него, за да се чувствал заблуден от посочения ГПР, доколкото в процесните отношения били посочени всички параметри по тях и какви са дължимите по тях суми в общ размер и разбити по вид и размер. По изложените съображения, моли съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба срещу ищеца, с която е предявен осъдителен иск против *** за сумата от 5495,70 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница предсрочно изискуема главница по кредита, в случай, че процесния договор за кредит бъде обявен за недействителен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Излагат се доводи, че от страна на кредитополучателя било налице неизпълнение на задълженията към кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй като не бил заплатил изискуемите суми към кредитодателя по процесния договор за потребителски кредит. На основание чл. 11, б. а) от Общите условия на дружеството, с насрещната искова молба последното излага, че обявява задълженията на ответника по иска за предсрочно изискуеми. Сочи се, че в случай че съдът обяви договора за потребителски кредит за недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК кредитополучателят следва да бъде осъден да върне на кредитодателя чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

В срока за по чл.131 ГПК за отговор на насрещната исковата молба ответникът по нея прави признание и моли за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.2 ГПК.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона. В условията на евентуалност е предявен насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.23 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца по установителния иск, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, както и че клаузите на сключения между страните договор не са 3 неравноправни.

По насрещния иск в тежест на ищеца е да докаже валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който е изпълнил задълженията си и е изрядна страна, както размера и основанието на паричното задължение.

ОБЯВЯВА за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит 784426 от 10.03.2025 г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4