Решение № 266979 от 15.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2021г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 12886 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по искове на Ф.С.М. – лично и в качеството на законен представител на Д.С.А., и Д.А.Г., срещу

ЗД „Л.И.” АД, за присъждане на сумата 250000.00лв. за първата и по 350000.00лв. за вторият и третият ищец., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08,01,2016г., на път I-5, на км. 374+400, в землището на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, причинено виновно от З.А.И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******която на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, нарушила правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно движещият се л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, управляван от М.Ф.А., в който пътувал като пътник С.С.А., и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А., по непредпазливост причинила смъртта на С.С.А., за което е постановена

Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила на 30.01.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 10.08.2016г. – датата на деликта, до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищците твърдят, че починалият С.С.А. е лице, с който първата ищца живеела на съпружески начала, баща на втория и лице, което отглеждало третия ищец като родител, без да е налице осиновяване. Смъртта настъпила в резултат на получената тежка травма от ПТП. Твърдят, че внезапната загуба на спътник в живота и родител сложила за тях край на пълноценен, щастлив семеен живот. Със смъртта му изгубили най близкият си човек – спътник в живота и родител, морална опора и сигурност за бъдещето. Твърдят, че между тях имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с доверие, привързаност, обич и подкрепа. Болките и страданията търпели, ще търпят и за в бъдеще. Страдали от нарушение на съня и тревожност, били затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица и обичайните за всяко семейство срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални изживявания.

Ответникът ЗД „Л.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №********управляван от З.А.И., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г. Не оспорва и факта на настъпване на ПТП, както и, че същото е извършено виновното от водача З.А.И. на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******при условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А., управлявал л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, в който пътувал като пътник С.С.А.. Не оспорва и, че в резултат на ПТП е настъпила смъртта на последния.

Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците с възражението, че не са от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.С.А., т.к. не са живели в едно домакинство и между тях не са съществували твърдяните отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с ПТП. Възразяват, че С.С.А. е имал и друго семейство в Гърция, както и други роднини – майка, с които е живял, и които претендират имуществени вреди по съдебен ред на основание идентично с ищците. По отношение ищеца Д.А.Г. възразяват, че не е материалноправно легитимиран да предяви иска, т.к. не е низходящ на починалия или осиновен от него и между тях не са съществували по тесни, семейни отношени, като между рожден родител и дете.

Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият С.С.А., който пътувал в л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, което станало причина да изпадне от купето при сблъсъка и откъсването на задната, дясна врата, и да получи при съприкосновението с терена значителни и различни по тежест травматични увреждания, довели впоследствие до смъртта му.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила на 30.01.2020г. се установява, че ПТП е настъпило на 08,01,2016г., на път I-5, на км. 374+400, в землището на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали и е причинено виновно от З.А.И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******която на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, нарушила правилата за движение по чл.

21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно движещият се л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, управляван от М.Ф.А., в който пътувал като пътник С.С.А., и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А., по непредпазливост причинила смъртта на С.С.А..

От заключението по приетата първоначална и повторна КСАТМЕ се установява, че вследствие ПТП пострадалият С.С.А. е получил тежка черепно-мозъчна, гръдна травма и травма на крайниците, кръвен застой на вътрешните органи. Пряка причина за смъртта е: остра сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие на претърпяна крайно тежка черепно-мозъчна травма, което е довело до остро нарушение на важни жизнени центрове органи и системи.

Смъртта е била неминуема въпреки проведеното спешно болнично лечение.

Съгласно заключението към момента на ПТП С.С.А. е пътувал на задна, дясна седалка на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, с водач М.Ф.А.. Ударът между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №********и л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** е бил интензивен, с дясната част на автомобилите. Дясната, задна врата на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** се е откъснала в резултат на удара, в който момент поради явилите се центробежни сили тялото на С.С.А. е напуснало автомобилното купе и е изпаднало на дясната крайпътна канавка до предната дясна гума на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********.

Съгласно заключението черепно-мозъчната травма е получена от С.С.А. от удара на главата му с рамката на задната дясна врата по времето, когато тялото му е напускало автомобилното купе, а гръдната травма и охлузванията по крайниците е получил при приземяването и плъзгане на тялото му върху пътната настилка след изпадането върху нея.

С.С.А. е пътувал на задна седалка без поставен обезопасителен колан. Съгласно заключениието, ако бе пътувал с поставен обезопасителен колан, при процесният механизъм на удара между двете МПС, той не би бил ефективен да го предпази от получаване на травматичните увреждания в дясната част на гърдите и дясната част на главата, в резултат на които именно е настъпила смъртта му. При правилно поставен обезопасителен колан тялото не би изпаднало от купето на автомобила.

Съгласно заключението не може да се посочи какви щяха да бъдат по вид и тежест травматичните увреждания на пострадалия и каква би била възможността им за успешно лечение, ако бе пътувал с правилно поставен предпазен колан.

От показанията на св. А.А.А.се установява, че е съседка на Ф. и се познават от 2007-2008г. Знае, че Ф. живеела от 2016г. – 6 години с мъж на име С.А.. Имали едно дете Д... Ф. имала и едно голямо дете – Д..

Навсякъде били четиримата заедно. Когато си идвали в България и когато ходели в Гърция заедно се движели, не се разделяли.

С.А. работел в Гърция, затова ходели, а като се върнат в България отивали у майка и. Майка и била болна, на инсулин, затова понякога, не често тя оставала в България, а той в Гърция. Била заедно с Ф., когато и казали, че мъжът и е умрял и трябва да вземе трупа. Много лошо изглеждала, като и казали.

Двете деца разбрали, че бащата е починал. Тя се развикала и казвала, че животът и е свършил, мъжът и умрял. Д. бил там. Погребението било в Гърция. Двамата братя на жена бу и жена му го закарали до там със сина си. Преживе С.А. много добре се грижел за двете си деца. Работел за тях. Не ги делял, дори изпращал Д. на училище. Заради тях наел квартира в България.

От показанията на св. Х.Ш.Е. и З.А.И. се установява, че през месец януари 2016г. участвали в процесното ПТП. З. управлявала автомобила, а Х. пътувала на задна седалка с внукът си. Ударили насрещно движещият се автомобил в задната част, във вратата в дясната страна.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът намира показанията на св. А.А.А.за обективно, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа тях приема за установено, че между починалият С.С.А., Ф.С.М., с която е живял на съпружески начала, Д.С.А., който е негов син и Д.А.Г. – син на първата ищца, негово отглеждано но неосиновено дете, са били налице особено близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа отношения.

Съществувала е трайна, дълбока емоционална връзка, прекъсната с внезапната смърт на С.С.А.. Били са навсякъде заедно, починалият ги е обгрижвал като семейство, полагали са съвместно грижи и за нуждаещите се членове на разширеното семейство. Починалият не делял детето Д.А.Г., а го отглеждал като свой син. От смъртта му тримата са търпели, търпят и към момента болки и страдания с голям интензитет, за каквито безспорно дава повод загубата на съпруг и родител, и които е справедливо да бъдат възмездени. Изпитват продължителни отрицателни усещания за тъга, изоставеност, безнадежност, отказ да приемат реалността, негативни очаквания за бъдещето.

Поради изложеното съдът приема, че ищците Ф.С.М., с която починалият е живял на съпружески начала, Д.С.А. – негов син и Д.А.Г., който отглеждал като свой син, макар неосиновен, са от кръга на лицата посочени в Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г., Пленум на ВС и Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, чиито продължителни и интензивни негативни емоции и страдания, преобърнали целият им живот е справедливо да бъдат възмездени. Следователно възражението срещу активната материалноправна легитимация на ищците е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да са налице други, предходни или настоящи връзки на починалия с ж., както и други низходящи – деца, освен ищците, това не обосновава извод за липса на материалноправна легитимация на последните, т.к. за именно за тях и починалия в настоящото производство е установено, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение - трайна, дълбока емоционална връзка, прекъсната с внезапната смърт на С.С.А.. За останалите такива факти не са установени.