Решение № 4406 от 07.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34933/2024
- Вид
- Решение № 4406
- Подписан
- 07.03.2026
- Състав
- ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 292 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 4406 гр. София, 07.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20241110134933 по описа за 2024 година както и присъединеното гр.д. № 74543 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищците Е. С. Т., Д. Й. Б., И. Х. Б. и С. Х. Б. (последните трима като наследници по закон на Х. С. Б.) твърдят в подадената на 12.06.2024 г. искова молба, че са съответно дъщеря, бивша снаха и внуци на Н. Д. Г.а, която в периода от 16.05.1981 г. до смъртта си на 23.02.2015 г. била в брак с ответника И. Н. Г.. Ищците твърдят, че по време на брака на наследодатЕ.та им и ответника, в периода 1981-2005 г., наследодатЕ.та им и ответникът заедно, с общи усИ. и по време на брака построили или достроили две сгради, индивидуализирани, както следва: жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „К.“, кв. Ч., ул. „**“ № 56, съставляваща сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-** г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ от 81 кв.м., а по документ за собственост от 79,66 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор **5, застроена площ от 38 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, и двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор ** находящ се на посочения по-горе административен адрес, с площ: 1069 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 601, квартал 37, парцел:ХП, при съседи: ПИ с идентификатори **, **, **, **, ** и **. Ищците поддържат, че, доколкото наследодатЕ.та им 1 и ответникът като съпрузи с общи усИ. са строили, ремонтирали, обзавеждали и владели сградите, то те са ги придобили в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака поради смъртта на наследодатЕ.та им ищците като наследници по закон са станали собственици на 1/2 ид.ч. от двете сгради. Фактически до 1995 г. вече била налице нова сграда, тъй като съпрузите пристроили стая на първия етаж, нов втори етаж и предверие и стълбище към втория етаж в жилищната сграда. Ответникът им оспорвал правото на собственост върху сградите, тъй като по делбеното гр.д. № 74543/2017 г., СРС, 73-ти с-в, твърдял, че той е изключителен собственик на двете сгради. Ето защо ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от Н. Д. Г.а и по изтекла в нейна полза придобивна давност на 1/2 част от посочените два имота, а в условията на евентуалност – на 1/2 идеална част от 78,67/113,43 идеални части от разгърната площ на цялата сграда (изменение на иска в съдебно заседание от 06.10.2025 г.) от имотите. Претендират разноски.
Ответникът И. Н. Г. оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че имотите са негова изключителна собственост. По силата на решение за възлагане в делбено дело № 5759/1986 г. на Кремиковския районен съд в дял на ответника И. Г. бил поставен източният близнак на жилищната сграда, застроен на 79,66 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място.
Двете сгради били наследствени, а били строени и с лични средства и усИ. само на съпруга И. Г.. Само той бил извършвал ремонти. Невярно било и твърдението на ищците, че наследодатЕ.та им била упражнявала владение върху стая на първия етаж, целия втори етаж и предверие и стълбище към втория етаж и сграда допълващо застрояване, а и фактическа власт върху подобни несамостоятелни обекти, които не можело да се трансформират върху самостоятелни жилищни обекти, не можела да се трансформира върху идеални части от сграда. Моли за отхвърляне на исковете.
С исковата молба за делба по гр.д. № 74543/2017 г., СРС, същите ицщи са искали допускане до делба на посочените имоти: жилищна сграда, находяща се в гр. София, Район „К.“, кв. Ч., ул. „**“ № 56, съставляваща сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-** г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ от 81 кв.м., а по документ за собственост от 79,66 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор **5, застроена площ от 38 кв.м. брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, и двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор ** находящ се на посочения по-горе административен адрес, с площ: 1069 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 601, квартал 37, парцел: ХП, при съседи: ПИ с идентификатори **, **, **, **, ** и **, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-** г. на Изп. директор на АГКК, а така също и на апартамент № 3, находящ се в гр.
София, район Подуяне, ж.к. „**“, **, с идентификатор № ** по кадастралната карта и 2 кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-** г. на Изп. директор на АГКК.
Ищците поддържат, че имат общо 1/6 ид.ч. от посочените имоти по наследство от майката на ищцата Е. С. Т. и на първоначалния ищец Х. С. Б., починала на 23.02.2005 г. и в резултат на прекратяване на съпружеската имуществена общност между наследодатЕ.та им и ответника И. Н. Г.. Молят да се допусне делба при тези квоти.
О отговора на исковата молба по делбеното дело гр.д. № 74543/2017 г., СРС, ответникът заявява, че не възразява да се допусне делба между него и ищците за апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Подуяне, ж.к. „**“, **, с идентификатор № **, при посочените от ищците квоти. Оспорва исковете за делба за имотите в кв. Ч., ул. „**“ № 56, като твърди, че те са негова лична собственост по наследство от покойните му родители и по делба с брат му К. Г., извършена по гр.д. № 5759/1986 г. на Кремиковския районен съд.
Само той бил владял имотите в кв. Ч. и никой не му оспорвал собствеността до подаване на исковата молба за делба.
В съдебно заседание и в писмени бележки в дадения от съда срок страните поддържат изразените в процеса тези. Ищците правят искане по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК относно имотите в кв.
Ч.
Внимателният прочит на исковата молба от 12.06.2024 г. и отговора на същата от 16.12.2024 г. сочи, че ищците твърдят, че спорните имоти в кв. Ч. са придобити от наследодатЕ.та им и ответника, докато двамата са били в брак, и са станали са съпружеска имуществена общност; след прекратяване на брака със смъртта на наследодатЕ.та им и сънаследяване ищците да имат общо 1/6 ид.ч. от имотите, а ответникът оспорва това, както твърди, че те нямат тази 1/6 ид.ч., тъй като ответникът смята, че е изключителен собственик на имотите в кв. Ч.. Правен интерес ищците имат от водене на иск за 1/6 ид.ч. от имотите, а не за 1/2 ид.ч. За разликата над 1/6 ид.ч. до 1/2 ид.ч. исковата молба по двата иска следва да бъде върната като недопустима.
По основателността на исковете в допустимата й част съдът съобрази следното.
Предявените искове по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК представляват претенция на собственик срещу лицата, които неоснователно оспорват правото му на собственост и целят признаване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ищците, на заявените от тях придобивни основания. В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на вещта на заявеното придобивно основание, както и че ответникът го оспорва. Правото на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му (собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Правото на собственост, когато 3 бъде оспорено от друго лице, може да бъде защитено и с установителен иск.
Изслушаното и прието по делото като компетентно, обосновано и неоспорено от страните заключение на вещото лице по СТЕ установява, че реално построената в имота сграда, т.нар. източен близнак, със сегашен идентификатор **, съществено надвишава по обем и по вид разрешения строеж с позволителен билет от 1963 г. Вещото лице сочи и съдът възприема този извод като обоснован е съответстващ на съдебните решения по делбеното дело № 5759/1986 г. на Кремиковския районен съд, водено между ответника И. Г. и брат му К. Г., разпитан по настоящото дело като свидетел, че сградите (със сегашен идентификатор ** и **5), са съществували в сегашния им вид най-късно по време на това делбено дело, т.е. в края на 80те години на 20 в. Вещото лице не може да посочи от извършения оглед и от прегледа на документацията кога е завършен строежът на т.нар. пристройка/надстройка, освен че той е бил факт най-късно края на 80те години на 20 в.
Ответникът твърди, че строежът на т.нар. пристройка/надстройка е завършил като груб строеж (стени + покрив) преди 16.05.1981 г., т.е. преди брака му с втората му съпруга – наследодатЕ. на първоначалните ищци, нейни деца от първия й брак. Последните твърдят, че сградите са построени след това. За установяване на момента на завършване на строежа са разпитани множество свидетели.
Съдът не кредитира показанията на св. К. Г., брат на ответника. От показанията му в съдебно заседание става ясно, че той и брат му не си говорят от смъртта на общата им майка, дори не се разминават в общия двор, в който живеят и в който свидетелят обитава т.нар. западен близнак, а ответникът – източния близнак. Следва да се има предвид и, че този свидетел действително сочи, че съпругата на ответника, наследодатЕ. на ищците, Н. е помагала в строителството, носила кофи, подавала тухли, вар и пр., но от това не следва, че се касае за дейност преди завършване на грубия строеж, когато възниква обект на правото на собственост и съответно се придобива такава собственост. Действия след грубия строеж като доизмазване, пренареждане на керемиди и пр. не водят до промяна в правото на собственост, а могат например само да обосноват облигационни претенции в полза на подобрИ. чужд имот.
Свидетелите И. И.ов и Н. И.ова, доведени от ищците, нямат наблюдения за периода 1981-1989 г. Първият е съпруг на втората, а тя е дъщеря на ищцата Е. Т. и родН. на останалите ищци. В периода 1981-1989 Н. И.ова е била на 4 до 11 години и не е живяла в кв.
Ч.. Водената от ищците свидетЕ. В. Г.а, без роднинска връзка със страните, сочи, че е ходила в имота в кв. Ч. веднъж, през 2000 г. Тя също няма възприятия за периода 1981-1989 г., освен че тогава съпрузите И. Г. и Н. Б. не са живели постоянно там, а са се преместили към края на 80те, за да гледат стара баба (което следва да е майката на ответника, починала през 1987 г.).
Напротив, св. Р., св. Х. и св. П., съседи в кв. Ч. от същата и съседна улица, живели там десетилетия наред и без никакви признаци да са заинтересовани, сочат, че сградата не е променяна от 40-50 години, че ответникът е строил и пристроявал докъм 1974 г. или до 1980 г., все по време на първия му брак, а не по време на брака му с втората му съпруга, наследодатЕ. на ищците. Втората му съпруга рядко виждали да се появява в жилището, 4 често отсъствала, не са я виждали да помага в строителство.
Следва да се имат предвид и мотивите на съдебните актове по делбеното дело, водено между ответника и брат му. На фактически изводи в съдебен акт на съд по друго дело гражданският съд няма забрана да се позове. Теорията отдавна е установила, че това е допустимо (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С., 2007, с. 185-186).
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9d81db1-48b4-44f0-ab85-1db3a39bc7ba