Решение № 8597 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8597 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110109835 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

27.07.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. д. № 9835/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ХТ М. срещу „ИАМ“ АД, в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за потребителски кредит № 3498809/10.04.2019 г. Поддържа, че размерът на двуседмичената погасителна вноска по договора бил в размер на 295,25 лева, като срока на договора бил 22 седмици, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент в рамзер на 35 %, като общата сумата, която следвало се върне било 3247,75 лева – при предоставена главница от 3000,00 лева, съответно при ГПР от 41,13 %. Излага съображения, че в договора била предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като била начислена сумата от 1195,26 лева. Излага съображения, че е погасил изцяло всичко дължимо по договора, в това число и неустойката, като сочи, че част от вземането било погасено с прихващане със сума предоствена по Договор за паричен заем № 3595559/01.08.2019 г. Поддържа, че размерът на двуседмичената погасителна вноска по 1 договора бил в размер на 295,25 лева, като срока на договора бил 22 седмици, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент в рамзер на 35 %, като общата сумата, която следвало се върне било 3247,75 лева – при предоставена главница от 3000,00 лева, съответно при ГПР от 41,72 %. Излага съображения, че в договора била предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като била начислена сумата от 1195,26 лева. Твърди, че изцяло е погасил вземането по договора, в това число и начислената неустойка. Поддържа, че ГПР не бил ясно и точно определен в нарушение на императивните правила на закона. Сочи, че липсвала методика за определяне на ГПР, съответно как се формирали вземания по договора, като начислените такси и неустойки водели до извод, че не били спазени императивните правила на закона. Обосновава, че противно на посоченото в договора ГПР бил в много по-голям размер. Прави извод, че договора бил нищожен. Излага съображения, че неустоечните клаузи били с невъзможен предмет и в противоречие с добрите нрави, предвид изискванията по договора за предоставяне на обезпечения. Обосновава, че предоставянето на сумите по договора били обусловени именно от предоставянето на обезпечение, респ. от заплащането на начислените неустойки. Твърди, че така предвидената неустойка била в противоречие с изискването да се провери кредитоспособността на потребителя. Поддържа, че неустойката, която била уговорена излизала извън присъщите й функции. Навежда доводи, че се заобикаляла нормата на чл. 33 ЗПК, което водело до нищожност на договора. Твърди, че се касаело за неравноправна клауза, което аргументира.

Поддържа, че ГПР бил посочен само формално, като в случая следвало да се приравни на хипотеза на липса на ГПР, като в случая се касаело за заблуждаваща търговска практика.

Аргументира, че договорите са нижщожни, като ответника следвало да възстанови сумата от по 1443,01 лева по всеки от договорите като разлика между реално дължимото и заплатеното. Иска ответника да бъде осъден да заплати частично сумата от по 25,00 лева от претендираните суми по всеки от договорите, както и сторените по делото деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че договорите били сключени в изискуемата в закона форма и съобразно предвиденото в закона. Поддържа, че ясно и точно е посочено ГПР, съответно как е формиран същият, което обосновава. Навежда доводи, че неоснователно ищецът твърдял, че неустоечните клаузи били нищожни.

Условията по неустойките били ясни и точни, като не били прекомерни, като същите покривали риска от евентуална несъбираемост на вземането, което обезпечавало и изпълнението на договора. Навежда доводи, че неустойките отговаряли на присъщите й функции. Излага съображения, че бил спазен чл. 19, ал. 4 ГПР, като не били налице изисквания и основания за кумулиране на неустойките в ГПР. Обосновава, че неустойката била платима разсрочено, като целта била да не се натоварва потребителя и да му се предостави облекчен режим. Твърди, че ищецът е бил в неизпълнение на договора по отношение на задължението му да предостави обезпечение. Сочи, че към ГПР не следвало да се вземат предвид уговорените по договора неустойки. Развива съображения, че неустойката не била необосновано висока. Поддържа, че неустойката не противоречала на закона и на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда доводи, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Излага съображения, че процесните договори не били нищожни, поради неравноправни клаузи, което обосновава подробно. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С Протоколно определение от 07.07.2022 г., съдът е допуснал обективно изменение на предявените искове (по размер), като на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, исковете се считат предявени, както следват: за сумата от 1419,69 лева, представляващи частична претенция по договор от 10.04.2019 г. – от така в по-голям размер от 1443,01 лева, съответно по договора от 01.08.2018 г. за сумата от 1443,01 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и че същата е изискуема.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за потребителски кредит № 3498809/10.04.2019 г.; 2) страните са се намирали в облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 3595559/01.08.2019 г.; 3) че ответникът е предоставил сумите по договорите на ищеца; 4) че ищецът е погасил изцяло вземанията по процесните договори.

Следователно правният спор между странит се концентрира върху това дали е налице годно правно основание за запалащане на сумите по договора, предвид твърденията за наличието на неравноправни клаузи и нищожност на процесните договори.

Представен е Договор за паричен заем № 3498809/10.04.2019 г., сключен между „ИАМ“ АД от една страна, в качеството на заемодател и ХР. Т. М. от друга страна, в качеството на заемател. По силата на договора заемодателят предава в собственост на заемателят сумата от 3000,00 лева, като заемателят се задължава да върне предоствената парична сума на 11 броя погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 41,72 %.

В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са договорили, че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство или банкова гаранция, като в ал. 2 е договорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 1195,26 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно уговореното в договора.

Представен е Договор за паричен заем № 359559/01.08.2019 г., сключен между „ИАМ“ АД от една страна, в качеството на заемодател и ХР. Т. М. от друга страна, в качеството на заемател. По силата на договора заемодателят предава в собственост на заемателят сумата от 3000,00 лева, като заемателят се задължава да върне предоствената парична сума на 11 броя погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 41,13 %.

В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са договорили, че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в това число и поръчителство или банкова гаранция, като в ал. 2 е договорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 1195,26 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно уговореното в договора.

Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД, При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

3

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като се от последното се изяснява, че по Договор за паричен заем № 3498809/10.04.2019 г. е заплатена сумата от 4419,69 лева.

Изяснено е, че по Договор за паричен заем № 359559/01.08.2019 г. е изплатена сумата от 4443,01 лева. Експертът е изяснил, че с платените суми по първия договор е зплатена сумата от 3000,00 лева – главница, сумата от 224,43 лева – платена лихва и сумата от 1195,26 лева – платена неустойка. Установено е, че с извършените плащания по договора от 01.08.2019 г. са погасени сумата от 3000,00 лева – главница, сумата от 247,75 лева – лихва и сумата от 1195,26 лева – платена неустойка. Вещото лице е достигнало до извод, че по договора от 10.04.2019 г. е ГПР е в размер на 122,50 %, като ако се приеме, че неустойката за непредоставено обезпечение е включена в общия разход, то ГПР е равен на ГЛП, като ГПК е в размер на 35,00 % след приравняване на годишна база се получава 41,13 % ГПР. Експертът е изяснил по Договора от 01.08.2019 г., че ако се приеме, че разходите са в общ размер на 1443,01 лева, то тогава ГПР е в размер на 124,51 % , съответно, ако се приеме, че неустойката за непредоставена обезпечение е включена в ГПР, то ГПР е равен на ГЛП, като ГПР е в размер 41,72 %.

Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. А според разпредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Според дефинитивната норма на § 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.