Решение № 7385 от 25.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7385 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110134881 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на Решение № 3261/03.06.2024 г. по в. гр. д. № 4180/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, с което е отменено на основание чл.

240, ал. 1 ГПК Решение № 4973/19.05.2022 г. по гр. д. № 51013/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 53167/13.09.2021 г. и молба с вх. № 335570/22.10.2024 г./ на „********“ ООД срещу М. С. Л., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 1 044 лв., представляваща неплатен остатък по Запис на заповед, обезпечаващ Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г., ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21483/2021 г. по описа на СРС, 43 състав. Претендират се разноски за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че е сключил в качеството на заемодател с ответника в качеството на заемополучател Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. при общи условия, по който му е предоставил заем в размер 1 500 лв., а ответникът поел задължение да върне сума в общ размер на 1 825 лв., включваща главницата и възнаградителна лихва в размер на 325 лв., на анюитетни месечни погасителни вноски, дължими за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г., всяка в размер на 165.90 лв. Излага, че между тях е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г., по който ответникът в качеството на възложител се задължил да плати на ищеца в 1 качеството на изпълнител възнаграждение в размер 1 046 лв. за услуга по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя, като възнаграждението е дължимо на равни месечни вноски, всяка в размер на 95.10 лв., които съгласно чл. 4, ал. 6 от този договор изпълнителят може да прибави към общата дължима сума по договора за заем и към вноските по него. Акцентира, че сключването на този договор не е предпоставка за сключването на договора за заем. Посочва, че общият размер на задълженията по двата договора възлиза на 2 871 лв., като за обезпечаване на изпълнението по двата договора е издаден от ответника процесният запис на заповед.

Заявява, че ответникът е направил плащания по двата договора в общ размер на 1 827 лв., като с тях са погасени следните задължения: 889.43 лв. – главница по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; 271.87 лв. – възнаградителна лихва по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; 665.70 лв. – възнаграждение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г., като след 18.09.2020 г. е преустановил плащанията. Твърди, че непогасеният размер на задълженията по двата договора възлиза общо на 1 044 лв. и включва следните задължения:

610.57 лв. – главница по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; 53.13 лв. – възнаградителна лихва по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; 380.30 лв.

– възнаграждение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г. Претендира сумата от 1 044 лв. като непогасен остатък по записа на заповед.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които оспорва иска като неоснователен. Твърди, че задължаването й по записа на заповед произтича от договор за потребителски кредит. Счита, че задължаването на потребителя да подпише запис на заповед представлява нелоялна търговска практика. Оспорва да е подписвала общите условия на ищеца. Възразява, че ищецът не й е осигурил преддоговорна информация по чл. 8 ЗПК. Релевира възражение за неравноправност на клаузата относно лихвата, защото е неясно как е формирана, а лихвеният процент е прекомерно висок. Счита, че независимо от посочения в договора размер на годишния процент на разходите, в случая той в действителност надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Изтъква, че възнаграждението за услугата за имуществено проучване подлежи на включване в годишния процент на разходите, което не е направено, като чрез това възнаграждение се заобикаля законът. Сочи, че кредиторът има задължение да извърши преддоговорна проверка на кредитоспособността на кредитополучателя и ако не го изпълни, губи правото на лихви. Моли съдът да извърши и служебна преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Възразява, че действителният размер на задължението е по-малък от посочения в записа на заповед, защото са извършвани плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21483/2021 г. по описа на СРС, 43 състав.

Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 417 ГПК.

В исковата молба и нейните уточнения се твърди съществуване на вземане на ищеца въз основа на действителен менителничен ефект – запис на заповед, който обезпечава негови вземания по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. и по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г. С оглед така очертаното основание на предявения иск съдът намира, че той е с правна квалификация чл. 535 и чл. 538 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Макар записът на заповед да е абстрактна едностранна сделка, за действителността на която не следва да се установява наличието на основание, при въвеждане от страните в процеса на твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество в производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми парични вземания на ищеца по него. С въвеждането на твърдения или възражения за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

Предвид изложеното и с оглед наведените в случая твърдения и възражения от страните съдът счита, че в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: съществуването на редовен от външна страна Запис на заповед от 20.08.2019 г., подлежащ на 3 изпълнение; наличието на валидни правоотношения между страните по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г., изпълнението на които е обезпечено с процесния запис на заповед, както и тяхното съдържание; предоставяне на заемната сума на заемополучателя по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; размера на дължимата възнаградителна лихва по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; извършването на услугата по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г. и приемането на изпълнението от възложителя; наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията, а в тежест на ответника е да установи плащане на задълженията.

В случая с Определение № 5906/04.02.2025 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г.; предоставяне на заемната сума на заемополучателя; че Запис на заповед от 20.08.2019 г. е издаден за обезпечаване на задълженията на ответницата по Договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г. и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г.

В случая по искане на ответницата е открито на основание чл. 193 ГПК производство за проверка автентичността на записа на заповед в частта относно положения подпис за издател, като й е указано, че нейна е доказателствената тежест да установи неавтентичност на документ в оспорената част, за което не сочи доказателства. Въпреки това доказателства не са ангажирани от нея, а дори в първото открито заседание процесуалният й представител изрично заявява, че не оспорва, че подписът върху записа на заповед е на ответницата. При това положение следва да се приеме, че записът на заповед представлява автентичен документ, издаден именно от ответницата.

Ответницата не навежда абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед. Същевременно при извършената от съда проверка се установява, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, поради което той е редовна от външна страна ценна книга. Падежът на записа на заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден, който в случая е 20.09.2019 г. Тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.

Щом по делото е безспорно наличието на конкретна връзка между менителничния ефект и правоотношенията по двата договора, сключени между страните, то за основателността на предявения иск, макар и основан на абстрактна едностранна менителнична сделка, следва да се установи наличие на валидни и изискуеми вземания на ищеца срещу ответницата по каузалните договорни правоотношения.

4

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 20.08.2019 г. с него ответницата в качеството на възложител възлага на ищцовото дружество в качеството на изпълнител предоставянето на услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължение от страна на възложителя, а след изготвянето на кредитния рейтинг изпълнителят предава на възложителя удостоверение за кредитен рейтинг, изготвено съобразно утвърдена методика на изпълнителя, което има срок на валидност и обвързва изпълнителя за срок от 1 месец от изготвянето му. Според чл. 4, ал. 1 за изпълнението възложителят дължи на изпълнителя цена в размер на 1 046 лв., платима на 11 вноски с падеж 20.09.2019 г. В чл. 4, ал. 6 е предвидено, че ако изпълнителят сключи с възложителя договор за потребителски кредит, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски, като последното не променя годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит и самостоятелния източник на паричните задължения, а общото посочване с възнаграждението за услуга по този договор е за улеснение на възложителя. В чл. 11 е уговорено, че ако възложителят сключи с изпълнителя или заяви едновременно със сключването на настоящия договор, че ще кандидатства за сключване на договор за потребителски кредит, и предостави като обезпечение по договора за потребителски кредит банкова гаранция от лицензирана от БНБ банка за размер на предоставената заемна сума и дължимите лихви и такси по договора или двама поръчители, работещи по безсрочен трудов договор, или одобрени от изпълнителя две юридически лица и отговарящи на останалите условия на изпълнителя, възложителят е освободен от задължение за заплащане на възнаграждение за изготвяне на кредитен рейтинг по настоящия договор.