Решение № 166 от 11.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166

****, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20233100900703 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от В. С. Д., ЕГН **********, с адрес в ****, представляван от: адв. Р. Т. С., АК-Варна, срещу "ИПОЛИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД с ЕИК: 200211412, със седалище гр. София, за приемане за установено, че изпълняемото право на ответника за сумата от 30 000 лева - главница, представляваща продажна цена на 1000 дяла от капитала на „Солар 2009" ООД, ЕИК 200817449 с падеж не по-късно от 29.12.2009г. по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 20.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2010г. до окончателното изплащане, и сумата от 2 172 лева - разноски по заповедното производство, от които: 675 лв. държавна такса и 1500 лв. адв. хонорар, за което е издаден изп.лист от 17.02.2010г. по ч.гр.дело №1304/2010г. на ВРС, не съществува поради погасяване по давност.

Твърди се в исковата молба, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 17.02.2010г. по ч.гр.д.№ 1304/2010г. по описа на ВРС, XVI с-в въз основа на заповед за изпълнение № 964 /04.02.2010г. по чл.417 от ГПК. Сочи се, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност спрямо вземанията, вписани в изпълнителния лист. На основание издадения през 2010г. изпълнителен лист, през 2023г. било образувано срещу ищеца изп.дело № **** по описа на ЧСИ С.К.-Д. с рег.№ 718, по което били наложени запори на банковите му сметки в Банка ДСК и на дружествените му дялове в три търговски дружества: „Солар 2009" ЕООД, „Солар ВС" ООД и „Бест Бългериан Груп" ООД. Сочи се, че преди настоящото изп.дело въз основа на същия изп.лист са били образувани две изпълнителни дела, вече прекратени: изп.дело № ****, образувано при ЧСИ Л.Х.М. и впоследствие прехвърлено при ЧСИ С.К.-Д. и изп.дело № 3851/2012г., образувано при ЧСИ С.К.-Д.. Първото изпълнително дело било образувано на 17.02.2010г. и единствените изпълнителни действия били извършени на 24.03.2010г. и 25.03.2010г. - запор на дяловете на ищеца в следните дружества: „Солар 2009" с ЕИК 1

200817449, „Бест Бългериан Груп" с ЕИК: 200469262 и „Солар ВС" с ЕИК: 200817292, а запорите са вписани по партидите на дружествата на 25.03.2010. Сочи се, че след като повече от 2 години след 25.03.2010г. не били извършвани други изпълнителни действия, на 26.03.2012г. изпълнителното производство било прекратено по право на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. От 25.03.2012г. започнала да тече 5-годишна погасителна давност на основание издадения изпълнителен лист. Второто изп.дело е образувано по молба на взискателя от 29.10.2012г., първата молба по него за извършване на изп.действия е от 01.04.2016г., поради което то също е перемирано поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение по повече от две години. След прекратяване и на второто изп.дело, на 31.10.2014г. погасителната давност за вземанията продължила да тече и изтекла на 28.02.2019г., преди образуване на настоящото изп.дело.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ИПОЛИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, ЕИК 200211412 е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недоказан. Твърди се в отговора, че в хода на изп.производство не е изтекла погасителна давност за вземанията, тъй като са били искани и извършвани поредица от действия по принудително изпълнение, които са годни да прекъснат давността. Сочи се, че първото изп.дело №**** е образувано въз основа на молба от 17.02.2010г., с която е поискано и извършването на изп.действия. След връчването на ПДИ на 27.03.2010г. заповедта е влязла в сила на 11.04.2010г. и от този момент е започнала да тече петгодишна давност. Сочи се, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изп.лист давност не е текла поради наличието на висящо изп.производство. С молба от 01.04.2016г. се твърди да е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, със съобщение от 04.08.2016г. длъжникът е уведомен за присъединен взискател, със съобщение е уведомен длъжника за наложения запор на банкова сметка. Твърди се, че с молба от 15.05.2023г. е направено искане за запор на банковата сметка на длъжника, на 22.05.2023г. въз основа на молбата е образувано изп.дело. на 15.05.2023г. е започнала да тече нова давност. Сочи се, че вземанията не са погасени по давност поради своевременно предприеманите изп.действия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изп.лист, което обуславя допустимостта на иска съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима единствено при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

2

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен период след образуване на изпълнителното производство на 17.02.2010г. и запорни съобщения на 24 и 25.05.2010г. до 26.03.2012г., поради което се твърди настъпила перемпция. Сочи се, че след прекратяване на изп.дело на 25.03.2012г. приложимата петгодишна давност за принудително събиране на вземането е изтекла на 28.02.2019г., преди образуване на новото изп.дело №626 от 2023г.

В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От изп.дело №3851/2012г./преобразувано от изп.дело №90/2010г./ се установява, че е образувано на 17.02.2010г. от ЧСИ рег. № 714, с район на действие ВОС, по молба на "ИПОЛИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД и въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д.

№1304/2010г. С молбата е поискано предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника на основание ЗЧСИ.

Отправената до длъжника покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на 27.03.2010г. Със запорни съобщения от 24.03.2010г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника В. Д. в „Солар 2009“ ЕООД.

По молба на "ИПОЛИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД от 29.10.2012г. изп. дело е прехвърлено при ЧСИ рег.№718 с район на действие ВОС. С молба от 01.04.2016г. е 3 поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от 04.08.2016г. длъжникът е уведомен за присъединен взискател. С молба от 31.07.2018г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и възбрана/запор върху евентуално придобити недвижими имоти или МПС. С молба от 25.09.2018г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на което са отправени на 08.10.2018г. запорни съобщения до длъжника. С молби от 15.05.2023г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника, както и прекратяване на изп.дело и връщане на изп.лист. Въз основа на молба от 22.05.2023г. на взискателя "ИПОЛИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е образувано ново изп.дело №626/2023г. при ЧСИ рег.№718 с район на действие ВОС. Със същата молба е поискано да се наложи запор на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрана и опис и продажба на движими вещи.

Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтекъл 2годишен период от време, другите извършени от съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и представяне на делото за послужване са без правно значение.

При наличието на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното производство. Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание.

С оглед хронологията на описаните действия по изп.дело се установява, че двугодишен период, в който не са извършени изп.действия, е изтекъл от 26.03.2010г. до 26.03.2012г., с което е настъпила перемпция по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, въпреки че не е констатирана от ЧСИ с надлежен акт.

В случая изп.дело е образувано преди приемане на цитираното тълк.решение и релевантният за настъпване на перемпцията период, на който се позовава ищецът, е изтекъл преди датата на обявяване на решението. Съобразно разрешенията по ТР №3/28.03.2023г. по тълк.дело №3/2020г. давността относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Приложимият давностен срок спрямо цялото вземане е петгодишен предвид издадената и стабилизирана заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изп.лист.

Следващите действия, годни да прекъснат давността, са подадени молби на 01.04.2016г. и на 31.07.2018г. от кредитора за налагане на запор върху трудово възнаграждение и за налагане на възбрана/запор. Релевантно за преценката дали е валидно изп.действие е отправянето на молба от взискателя за пристъпване към изпълнение, каквато в случая е налице с конкретен посочен в нея изпълнителен способ. Молбите са постъпили след перемиране на изп.дело, тоест обуславящо за правните изводи е значението на 4 прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността.