Решение № 2 от 10.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Св. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600307 по описа за 2021 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК .

С присъда №5 от 14.07.2021 година по НОХД №179/2021 година, Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Д.Н. А. за виновен в това, че на 09.08.2020 година в гр.Добрич, причинил по непредпазливост смъртта на С.Д.С., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка коремна травма – разкъсване на черния дроб и последвал вътрекоремен кръвоизлив, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален общ режим на изтърпяване. Приложен е чл.59, ал.1 от НК, решен е въпросът с разноските по делото.

В законоустановения срок правилността на присъдата се атакува с жалба по чл.318, ал.6 от НПК, аргументираща неправилно приложение на закона и несправедливост. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, защитниците по-подробно обосновават становището си относно нарушените 1 принципи при индивидуализацията на наказанието, подвеждайки съображенията си под искане за въззивна намеса по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция, представителят на публичното обвинение заема становище за законосъобразност и справедливост на атакуваната присъда. Сходна е речта и на повереника, в която мотивирано се отхвърля хипотезата на физиологичен афект и въззивните доводи за положителна характеристика на дееца.

Защитните речи на адвокатите В. и Г. са организирани около две групи съображения -за изменение на атакуваната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.2 от НК и намаляване на наказанието.

В последната си дума, подс.Д.А. изразява съжаление за случилото се.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и нейното допълнение, становищата на страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са нА.це основания за нейната отмяна или изменение.

В първата инстанция, делото е разгледано по особените правила на глава двадесет и седма от НПК и по-точно, в диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК, настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност в първата инстанция, констатирайки че същата е осъществена при стриктно съблюдаване на относимата нормативна уредба. За прилагането на института на съкратеното съдебно следствие са били налични всички изискуеми предпоставки и по-точно:

Първоинстанционният съд e изпълнил точно задължението си по чл.372, ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на протокол от съдебно заседание, проведено на 16.07.2021 година (л.91 от НОХД). Пак от същото ПДС-во се извлича наличието на действително и доброволно волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се събират доказателства. Законосъобразна е и преценката на проверяваната инстанция по чл.372, ал.4 от НПК, като за обосноваване на извода, въззивният състав ще приведе съображения в тази част от решението си.

2

В подкрепа на обстоятелствената част на обвинението са събрани убедителни гласни доказателства, които много точно чертаят картината на процесното събитие. Става дума за въведените преки доказателства относно отделните епизоди на нанесени удари от подсъдимия по различни телесни области на пострадалия, между които деецът се отдалечавал от с. и после се връщал, за да продължи с физическата си агресия. Показанията на св.св.Д. В.

(л.л.69, 70 от ДПр), М. Г. (л.л.75, 76 от ДПр), Н.М. (л.82 от Дпр) и Е.С. (л.83 от ДПр) са във фактическо съзвучие помежду си по тези обстоятелства, наблюдава се и доказателствена еднопосочност относно причинния процес.

Няма и не може да има спор по обективността на възприятията на св.св.М. и Г., първо поради еднопосочността им с показанията на св.В., второ, с оглед съответствието им спрямо заключенията на двете съдебно-медицински експертизи (л.л.96 и 105 от ДПр) и трето, предвид обстоятелството, че св.Г. лично е подал съобщение на тел.112 за възникналия инцидент (действието не би било възможно при отсъствие на възприятия). В логическа връзка и съответствие с показанията на очевидците на инцидента са данните, съобщени от св.св.М.Д. и З.В. (л.л.85 и 86 от ДПр), фактическите положения по протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л.л.20, 22 и сл. от ДПр). Показанията на св.Д. (л.84 от ДПр) съдържат производни доказателства касателно деятелността, които при наличие на първични доказателства по тези положения, нямат собствен доказателствен принос. Обясненията на подсъдимия (л.26 от ДПр) частично кореспондират с безпротиворечивата и устойчива доказателствена съвкупност, като процесуалното им значение в аспекта на т.7 от ТР 1-2009-ОСНК, ще бъде предмет на изричен анализ понататък в решението.

Приведените дотук съображения са с отношение към т.4 от ТР 12009-ОСНК, като чрез същите, въззивният състав констатира убедителност на доказателствените източници, потвърждаващи признатите от подсъдимия факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно законосъобразност на преценката по чл.372, ал.4 от НПК. Сред тях (гласните доказателствени източници) попада и причинния процес, с начало нанесените от дееца последни по ред и със значителна сила ритници в дясната телесна половина на пострадалия и разкъсването на черния дроб с последвал вътрекоремен кръвоизлив, които пък са в основата на настъпилия летален 3 изход (СМЕ-зи на л.л.96 и 105 от ДПр относно причината за смъртта и като способ за проверка на гласните доказателства).

По-нататък, по въззивния контрол в задължителния обхват на т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК, този съдебен състав установи спазване на процесуалния ред за провеждане на диференцираната процедура. Тук е мястото да се направят някои уточнения, с пряка връзка към задължителните указания в т.8.1 от посоченото тълкувателно решение. Става дума за естеството на обстоятелства в молба (л.29 от ВНОХД), породили задължения за този състав да провери тяхната състоятелност чрез способа по чл.144 от НПК. Назначената и изготвена в тази инстанция СПЕ дава отговор за вменяемостта на дееца към настоящия процесуален стадий, тя не касае времето на деянието и не засяга по абсолютно никакъв начин признатата от подсъдимия обстоятелствена част на обвинителния акт. С оглед предмета на експертизата, преценката на въззивния състав бе, че са необходими само и единствено специални знания в областта на психиатрията.

Обоснованата дотук констатация за липса на съществени процесуални нарушения при прилагане на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, изисква делото да се реши и в тази инстанция във фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, която е следната:

Подсъдимият Д.А. и пострадалият с. (приживе) са жители на гр.Добрич. Първият работил като монтажник, а вторият бил безработен.

На 09.08.2020 година, св.Д. В. и пострадалият С. с. си уговорили среща пред магазин „Еклипс“ на ул.“Д. Ковачев“ №15 в гр.Добрич. Около 17.00 часа на това място освен св.В., се намирал пострадалият, подс.А. и св.Е.С. – всички консумирали алкохол. Подс.А. почерпил св.В. с бира.

Двамата се разговорили и свидетелят попитал Д.А. дА. не би могъл да помогне за работа на с.. Подсъдимият отговорил утвърдително, но поискал пострадалият да дойде и лично да се разберат. Този разговор бил чут от седналия наблизо на пейка с., който консумирали водка и бил във видимо нетрезво състояние. Той реагирал на думите на подсъдимия с псувня: „Майка ти да еба, ти на мене на какъв ми се правиш!“. Подсъдимият се засегнал от отправената му обида, станал от мястото си и нанесъл три удара с ръце в теменната част на главата на пострадалия, след което седнал в 4 първоначалното си положение и продължил да пие бира. След няколко минути и без никакъв повод, деецът отново отишъл до с. и го ударил с юмрук в областта на брадичката. От този удар мъжът се преобърнал и паднал на земята в близост до пейката, а подсъдимият се върнал на мястото си и пак продължил да пие бира. След няколко минути, подс.А. отново отишъл до пострадалия, направил опит да го вдигне от земята, хващайки го с ръце под мишниците. Действието било неуспешно, удареният мъж се свлякъл на земята. Подс.А. му нанесъл още два-три удара с крак в дясната част на гърба.

През цялото време, св.В. безуспешно се опитвал да възпре дееца да удря и рита пострадалия. Самият свидетел искал да вдигне ударения, но той бил видимо безжизнен и се свличал на земята.

Очевидци на инцидента станали св.св.Г. и М.. Първият възприел ударите, нанесени от Д.А. с ръце по главата на пострадалия, докато последният стоял на пейката пред магазина за хранителни стоки. Този очевидец видял и втория удар, вследствие на който пострадалият паднал на земята. Възприел също намесата на св.В. за предотвратяване на конфликта държал за един момент подсъдимия за ръцете, за да не удря повече. Въпреки това младият мъж не преставал да ръкомаха с ръце в посока на жертвата.

Св.Г. видял също опита на подсъдимия да вдигне ударения от земята, нови удари и връщането на подсъдимия на мястото си, където седнал.

Св.Г. подал сигнал на тел.112. Веднага след това той възприел как подс.А. се приближил отново до пострадалия и му нанесъл два звучни удара с крак.

Произшествието било обслужено от полицейските служители св.св.Д. и В.. Двамата заварили пострадалия в безпомощно състояние на земята – с рана по главата и кръв около нея, с голяма синина по гърдите. Мъжът казал, че бил бит и посочил подс.А.. Фактът бил отречен от последния с обяснението, че той само се опитал да помогне на паднА.я на земята човек.

На мястото на инцидента била оказана спешна помощ на с., последвана от хоспитализация в МБАЛ-гр.Добрич. На 09.08.2020 година около 21.35ч същият починал.

Заключението на СМЕ за аутопсия съдържа ясен отговор относно причината за смъртта на лицето - тежка коремна травма, вследствие на разкъсване на черния дроб и вътрекоремен кръвоизлив, причинени от удари с 5 или върху твърди тъпи предмети в дясна гръдна половина.

Съобразно заключение на химическа експертиза, в иззетата при аутопсията кръв за изследване на починалия се съдържал 3.65 промила етилов алкохол.

Друга СМЕ заключава, че ударите по пострадалия са не по-малко от три, реализирани са със значителна сила и най-вероятно с крак. Локацията им е предимно в дясна гръдна половина, дясна половина на корема и ляво рамо.

Вещото лице уточнило, че разкъсването на черния дроб и последвА.ят вътрекоремен кръвоизлив са характеристики на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Подсъдимият е вменяем, личностовата му структура е дисхармонична, в регистрите на емоционално и волево неустойчивите, без това да е болестно състояние. Заключение на КСППЕ не констатира по време на деянието ясно и категорично количествено изменение на съзнанието с типичната екстремна изразеност при физиологичния афект, липсва и вегетативна буря.

В рамките на тези признати фактически положения и в контекста на т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК, защитната функция се осъществява в допустими граници. От ангажираните съображения, неоснователни са тези за наличие на афект. Известно от теорията е, че патологичният афект е кратковременно болестно разстройство, възникващо внезапно по външен повод, съпроводено с дълбоко помрачаване на съзнанието и бурна двигателна възбуда, с автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки, което изключва вменяемостта. За разлика от него, физиологичният афект, представлява интензивно чувство, възникнало под влияние на външно въздействие и заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца, което не помрачава съзнанието и затова не е свързано с възможността да се ръководят постъпките (Н. Ив., Наказателно право, с. 1972, с.174).