Решение № 1738 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110120076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е. М.“ ЕООД срещу А. Ю. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 715,25 лева – незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023 г. до окончателното плащане, 207,97 лева – възнаградителна лихва за периода 05.07.2022 г. – 05.09.2023 г. и 203,23 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 05.07.2022 г. – 07.09.2023 г., които суми произтичат от Договор за потребителски кредит № 720031204672/26.08.2019 г., сключен между А. Ю. Т. и „Т. Б. А. Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които суми по ч.гр.д. № 52056/2023 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021 г. между А. Ю. Т. и „Т. Б. А. Б.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031204672, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 1 000 лева, която следвало да върне до 05.09.2023 г. при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,05 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,05 %. Поддържа, че вследствие на неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответника в срок, „Т. Б. А. Б.“ АД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.04.2024 г. „Т. Б. А. Б.“ АД е прехвърлил вземанията си по договора за кредит на „Е. М.“ ЕООД. Поддържа, че ответникът следва да се счита за надлежно уведомен с връчване на препис от отговора на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът А. Ю. Т. не е подал отговор на исковата молба.

1

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 28.01.2026 г., ответникът не се е явила, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. В същото съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Ответницкът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован, съответно не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Същевременно на ответника Т. са били надлежно указани последиците от процесуалното му бездействие, изразено в неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване, респ. неизпращане на представител в първото съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 ГПК от 12.06.2025 г. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства, предявените искове са вероятно основателни, а в рамките на служебната проверка съдът не установи наличието на противоречащи на закона или добрите нрави претенции.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 38,35 евро (75 лева), които следва да му бъдат присъдени.

В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи в минимален размер на 200 лева, или общо 115,04 евро (225 лева), които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК:

********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и 2 чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Ю. Т., ЕГН **********, дължи на „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК:

********** сумата от 715,25 лева – незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023 г. до окончателното плащане, 207,97 лева – възнаградителна лихва за периода 05.07.2022 г. – 05.09.2023 г. и 203,23 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 05.07.2022 г. – 07.09.2023 г., които суми произтичат от Договор за потребителски кредит № 720031204672/26.08.2019 г., сключен между А. Ю. Т. и „Т.

Б. А. Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за които суми по ч.гр.д. № 52056/2023 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

ОСЪЖДА А. Ю. Т., ЕГН **********да заплати на „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК:

********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,35 евро (с левова равностойност 75 лева), представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 115,04 евро (с левова равностойност 225 лева), представляваща разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3