Разпореждане № 79857 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 79857 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А.ОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело № 20261110118601 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване на заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 208275/29.06.2026 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П*, представлявано от Изпълнителния директор Ян* с р е щ у И* с ЕГН:

**********, с настоящ адрес - гр. София, общ. София, обл. София, кв. Д*., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1066.89 евро, представляваща незаплатена падежирала главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 720031266646 от 07.09.2023г. между „Т*" ЕАД и И* с ЕГН: **********, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (26.03.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1791.85 евро, представляваща незаплатена договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 720031266646 от 07.09.2023г. между „Т*" ЕАД и И* с ЕГН: **********;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 672.36 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.05.2024 г. до 31.07.2025 г. върху главница от 1066.89 евро по Договор за потребителски кредит № 720031266646 от 07.09.2023г. между „Т*" ЕАД и И* с ЕГН:

1

**********; за които суми има издадена Заповед за изпълнение 723/26.03.2026 г . на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 1524/2026 г. по описа на РС Русе.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.09.2023 г. година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 720031266646 с „Т*" ЕАД, по силата на който е получил сумата от 9227.40 лева, срещу което се съгласил да върне ведно с договорна лихва., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Към договора бил сключен договор за застраховка.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.07.2025 г., „Т*" ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера " генция за контрол на просрочени задължения" АД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Моли съда да приеме, че с ИМ прави уведомление за извършена цесия и да настъпила предсрочна изискуемост.

Моли съда да изиска заповедното дело.

Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 2.сТАНДАРТЕН ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИ

ОТ „Т*" 3.Договор за потребителски кредит за общо ползване с № 720031266646 от 07.09.2023г.; 4.Застрахователна програма „Защита на кредит"; 5.ДЕКЛАРАЦИЯ за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките", ведо с приложенията към нея; 6.Сертификат за застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките"; 7.ОБЩИ УСЛОВИЯ към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките“; 8.Договор за продажба на вземания (цесия) от 31.07.2025г. 9.Анекс към договор за цесия; 10.Препис извлечение от Приложение № 1, подписано на 31.07.2025г. към Договор за цесия; 11.Потвърждение за сключена цесия;

12.Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията 13.Уведомление за цесията, ведно с известие за обявяване на предсрочна изискуемост.

Моли съда да допусне изслушването на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, както и с документите, съхранявани в деловодството на ищеца, както и навсякъде, където е необходимо, да отговори на следните въпроси: 1.Какъв е размерът на усвоения кредит? 2.На коя дата е извършено последното 2 плащане по кредита и от кой момент длъжника е изпаднал в забава съгласно договора?

3.Погасени ли са сумите по претендираните вземания с исковата молба от страна на ответника? 4.Как са отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива и при отразяването на същите спазен ли е договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора? 5.На база отговора на предходните въпроси, да бъде изчислен размерът на всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1524/2026 г. по описа на РС - Русе. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 723/26.03.2026г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 03.06.2026 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 03.07.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 29.06.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не еприложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване 3

(арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По иска за главница, таксата е в размер на 42.68 евро.

По иска за договорна лихва, таксата е в размер на 71.67 евро.

По иска за мораторна лихва таксата е в размер на 26.89 евро.

Общата държавна такса за трите иска е 141.24 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 60.03 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство.

Следователно дължимата такса по това дело е 81.21 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 81.21 евро.

По редовността на ИМ

В обстоятелствената част на ИМ ищецът посочва, че претендира част от сумата по главницата по договора за кредит, т.е. само за настъпил падеж. В друга част на ИМ иска от съда да уведоми длъжника за настъпила предсрочна изискуемост с връчването на ИМ. За съда не е ясно на какво основание претендира процесната сума за главница – на настъпила предсрочна изискуемост или само за вноски с настъпил падеж. Ако е на предсрочна изискуемост следва да посочи дали предявява частичен иск за каква сума и за кой период спрямо глобална сума и глобален период.

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

4

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 208275/29.06.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 81.21 евро, а ако внесе по-малка сума да посочи за кой или кои иск/искове внася държавната такса. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи на какво основание претендира процесната сума за главница – на настъпила предсрочна изискуемост или само за вноски с настъпил падеж. Ако е на предсрочна изискуемост следва да посочи дали предявява частичен иск за каква сума и за кой период спрямо глобална сума и глобален период.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.