Решение № 134 от 18.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720106382 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. П. В., подадена чрез адв. Х., срещу “Електрохолд Продажби” ЕАД, с която моли да се признае за установено че ищецът не дължи на ответното дружество, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, вземане в размер на 4446,07 лева – главница за стойността на ползвана ел. енергия по партида на абонат с кл. № *************, за периода от м.01.2009 г. до м. 07.2019 г., и сумата от 6256,81 лева – обезщетение за забава върху главниците, начислено до 29.08.2025 г.

В исковата молба се посочва, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, за което изпращало писма за заплащането на вземанията. Пояснява, че дружеството отказвало да възстанови ел. захранването на имота, тъй като не били заплатени обсъжданите вземания. Позовава са изтекъл давностен срок.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността и допустимостта на исковата претенция. Счита, че възражението за давност е защитно средство и не може да се релевира като основание на искова претенция. Посочва, че страните се намират в договорни отношения по повод доставка на ел. енергия на адрес гр.

П., ул. „К.“ **. Внася пояснения, че дължимите вземанията са както следва: 4446,07 лева – главница за стойността на ползвана ел. енергия за периода от 01.2009 г. до м. 07.2019 г. и 6391,65 лева – неустойка за забава периода от 16.01.2009 г. до 27.11.2025 г. Излагат се подробни аргументи за съществуване на вземанията.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на 1 страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че ищецът е собственик на имот с адрес гр. П., ул. „К.“ ** както и че до това жилище е доставяна ел. енергия на стойност 4446,07 лева за периода от м.

01.2009 г. до м. 07.2019 г. В тази връзка не се спори, че страните по делото се намирали в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същото не се спори, че обезщетението за забава на плащанията за периода за забава е в размер на 6391,65 лева за периода от 16.01.2009 г. до 27.11.2025 г.. Тези факти и обстоятелства са обявени за безспорни и отделени като ненуждаещи се от доказване.

По делото се приложени справка за горепосочените задължения, както и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа енергия и лихва за забава, като се позовава на изтичането на тригодишен давностен срок.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковете, тъй като изтеклият давностен срок представлява факт, който може да е основание на искова претенция, за да се установи, че правото на принудително изпълнение върху определено вземане не съществува. Приемането на обратното би означавало да се отрече възможността да се иска внасяне на яснота при наличието на спор между страните. Ответникът е оспорил предявения отрицателен установителен иск, претендирайки отричаното от ищеца вземане, при което процесуално поведение на ответника, който продължава да претендира отричаното от ищеца вземане производството по предявения иск е допустимо. При липсата на данни, а и твърдения на страните за провеждано производство по реда на чл. 410 ГПК, респ. за образувано изпълнително производство, то няма процесуална пречка, изразяваща се в наличие на специален ред по чл. 424 или чл. 439 ГПК, която изключва общия по който ищецът да може да се защити с иск по чл. 124 ГПК, тъй като ищецът не разполага с друг път на защита. Липсата на правен интерес не може да се обоснове с възможността на длъжника да „чака” предявяване вземането пред съд от кредитора и тогава да прави изключващи, унищожаващи или погасяващи спорното право възражения, защото това не почива на закона, още повече както е в процесния случай ответникът е прекъснал ел. снабдяването на ищеца, основавайки се на неплатени задължения, т.е. дори само поради това ищецът има интерес да установи недължимост на вземането, съответно да се отрече основанието /вземането/, поради което ответникът е спрял ел. снабдяването на ищеца..

Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж 2 настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В този смисъл вземането за главница за стойността на доставена електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.

Стойността на доставената електрическа енергия касае няколко отчетни периода, за които са издадени фактури и се отнася за периода от 01.2009 г. до м. 07.2019 г. Това налага извод, че за последния отчетен месец – юли 2019 г. падежът настъпва на 31.08.2019 г., от която датата тече тригодишният давностен срок за вземането за последния отчетен период и същият изтича на 31.08.2022 г. Исковата молба е подадена на 17.09.2025 г., което е след изтичане на давностния срок, поради което вземането е погасено по давност за последния отчетен период, както и за вземанията, отнасящи се за предходните процесни отчетни периоди. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 4446,07 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, ползвана за имот с адрес гр. П., ул. „К.“ ** за периода от м. 01.2009 г. до м. 07.2019 г. Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Лихвата или неустойката за забава е допълнително вземане по своя характер, тъй като не може да възникне без главното вземане. Същото е акцесорно и предполага наличието на главно задължение. По силата на чл. 119 ЗЗД акцесорното вземане следва съдбата на главното вземане. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 6256,81 лева – обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да разноски по делото. се заплатят направените

В случая ищцовата страна е направила разноски както следва: 695,36 евро – адвокатски хонорар и 221,73 евро – държавна такса и такси за банков превод, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.

По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар направено от насрещната страна съдът намира следното:

Възнаграждението на процесуалия представител на ищеца е в минималния размер, определен съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ. Действително с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило 3 юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност. Процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност – касае се за иск за установяване погасяване по давност на право на принудително изпълнение на задължение и в този смисъл конкретният правен спор не представлява трудност и от правна страна – свежда се до приложение на разпоредби от ЗЗД, по които е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика. От друга страна, следва да бъдат съобразени положените от процесуалния представител усилия при упражняване на процесуалните права на ищеца. Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба. Явил се е в проведеното открито съдебно заседание, в което е изложил аргументи по основателността на предявените искове, поради което следва да се приеме, че процесуалният представител е положил необходимите усилия във връзка с провеждане защитата на ищеца. Несправедлив би бил всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. В светлината на изложените съображения съдът намира, че съответното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 евро.

С оглед датата на постановяване на решението и съобразно Закона за въвеждане на еврото сумите следва да се отразят в евро.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Н. П. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ ** НЕ ДЪЛЖИ на "Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.Ш.” ** бл. ИП, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на сумата в размер на 2273,24 / две хиляди двеста седемдесет и три евро и двадесет и четири цента/ евро– главница за стойността на ползвана ел. енергия по партида на абонат с кл. № *************, за периода от м.01.2009 г. до м. 07.2019 г., и сумата от 3199,06 /три хиляди сто деветдесет и девет евро и шест цента/ евро – обезщетение за забава върху главниците, начислено за периода от 16.01.2009 г. до 29.08.2025 г.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.Ш.” ** бл. ИП ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ ** сумата в размер на 721,73 / седемстотин двадесет и един евро и седемдесет и три цента/ евро, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4