Решение № 1009 от 20.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300501019 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по 2 въззивни жалби , както следва:

Въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК:000694749 против Решение № 374/ 28.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6903/ 2025 г. на Районен съд Пловдив и Частна жалба от „Юробанк България“ АД, във връзка с постановено Определение № 3223/ 13.03.2026 г. по същото дело, по молба по чл. 248 от ГПК, в частта на разноските, на постановеното решение. Във въззивната жалба са формулирани доводи за неправилност на обжалваното решение изцяло, с което е прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, сключеният с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ /като правоприемник „Юробанк България“ АД/ от потребителят К. В. В. Договор за потребителски паричен кредит № *** г., както и определените по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивира се невъзприемане на становището на районния съд от страна на жалбоподателя за наличието на основание по чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно претендираната недействителност на процесния договор.

Излага се обосновка във връзка с параграф 1, т. 1 от ЗПК относно определеното понятие общ разход по кредита за потребителя. Акцентира се на клаузата относно застраховката „Защита на плащанията“, за която се прави довод, че е сключена по желание на клиента. Излага се съдебна практика по отношение на този спорен въпрос, като в жалбата се цитира съдебна практика на окръжни съдилища.

1

На следващо място се сочи, че са събрани доказателства в първоинстанционното производство във връзка с изслушана по делото съдебно счетоводна експертиза. По установеното в тази експертиза се прави довод, че в клаузата на чл. 2, изречение трето от процесния договор относно механизма на плащане на застрахователната премия, не може да бъде тълкуван в смисъл, че застраховката е условие за отпускане на кредита или усвояването му при разписаните параметри. Прави се довод за това, че не се изисква сключването на договор за застраховка като предпоставка за отпускане на кредита и за усвояването му при предложените параметри. В отделна графа се сочи във връзка с процесния договор, че посоченият размер на застрахователната премия е в лева, т.е. при отказ от застраховката кредитополучателят е наясно каква ще бъде дължимата месечна погасителна вноска – само по кредита - главница и лихва, оглед на което се възразява, че включването на застрахователната премия в погасителния план е основание за извеждане на довод за недействителност на процесния договор във връзка с определяне на ГПР и на необходимостта от включване на застрахователната премия в него. В обобщение жалбоподателят счита, че застрахователната премия не следва да се включва в детайлизацията на ГПР. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове за недействителност на процесния потребителски договор.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпилия ОВЖ от К. В. В. от гр.Пловдив, чрез адв. С. М., АК-Пловдив, се оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Претендира се присъждане на съдебни разноски - адв.възнаграждение , определено на основание чл.38 ЗА.

С ЧЖ на същия жалбоподател се оспорва правилността на постановеното Определение на РС по чл.248 ГПК с оплакването, че определеното за плащане от Банката възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК в размер на сумата 500 евро е прекомерно с доводи относно това, че в общата стойност на плащанията от 19 501,80 лв се включва главница от 12 000 лева, а главницата подлежи на връщане , независимо от факта, че кредитното споразумение би могло да бъде обявено за недействително, поради което паричната оценка по чл.68 ГП следва да се преоцени като се възразява сборът от двете плащания да определя размера на цената на иска.

В ОВЧЖ на К. В. В. от гр.Пловдив, чрез адв. С. М., АК-Пловдив, се оспорва жалбата като неоснователна с възражението, че адв.възнаграждение следва да бъде съобразена с цената на иска, съответно материалният интерес по делото, който се определя от размера на всички плащания по договора, респ. 19 501,80 лева, от което следва че минималният размер на АВ по Наредба №1 за възнагражденията за адв.работа е 1 350, 18 лв . Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

ПОС като взе предвид представените доказателства намери следното:

По ВЖ против Решение № 374/ 28.01.2026 г. по гр. д. № 6903/ 2025 г. на ПРС.

2

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит № *** за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и установяването му в противоречие с добрите нрави.

Видно от представения по делото процесен договор на ищеца е предоставена сумата от 12 000 лв. при обща дължима сума за връщане 19 501, 80 лв. , при годишен лихвен процент от 13, 84 % , с посочен годишен процент на разходите 16, 59 %, с включена такса ангажимент от 420 лв. и предвидена застрахователна премия от 2 786, 40 лв, включени в инкорпорирания в договора Погасителен план.

Във връзка с доводите на потребителя чрез проц.си представител , както и служебно , исковият съд е установил недействителност на процесния договор поради нарушение на императивни изисквания на ЗПК, изхождайки от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителските кредити във връзка с включените в общата сума задължения на потребителя за заплащане на допълнителни разходи, констатирайки, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски в общия размер на задълженията по кредита, вкл. при формиране размера на плащанията по главница е с включена такса ангажимент, освен задължението за заплащане на застрахователна премия.

При депозираното заключение по ССчЕ се е явило установено, че в годишния процент на разходите, посочен в договора за кредит, не е включено задължението за застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“, съответно размерът на застрахователната вноска в общата дължима сума.

Въз основа на тези констатации РС е направил правилният фактически и правен извод, че обезпечението чрез застраховка е допълнителна услуга, наложена на потребителя в резултат на преговорите за предоставяне на кредита, поради което и застрахователните премии са част от общите разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, както и в нарушение на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК премиите не са оповестени като разход по кредита при съставянето на клаузите от договора, по чието съдържание страните са преговаряли.

Изключване на този елемент, който води до оскъпяване е намерило отражение и в погасителния план, като допълнителните плащания за премии са включения в общия размер на вноската. По този начин търговецът е позволил на потребителя да се обвърже със съгласие, което пряко нарушава законово ограничение за съдържанието като съществен реквизит на сделката. В допълнение е обосновано, че застрахователните премии се превеждат от кредитора по договора за кредит непосредствено по банковата сметка на застрахователя, поради което чистата стойност на кредита се увеличава с размера на тези премии , тъй като се включват към дължимата потребителя главница по кредита и се 3 олихвява с уговорената възнаградителна лихва. Така е мотивиран в съответствие с установената практика на ВКС по потребителските спорове, че невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посочения в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения / в случая посочен в договора в размера му от 16, 59 %. /.

Фактическите и правни изводи на исковия съд са правилни, законосъобразни и обосновани в пълно съответствие с установената и преобладаваща съдебна практика на съдилищата в страната и Върховния касационен съд, която се възприема и от настоящия състав на въззивната инстанция.

Спор по фактите не е налице по делото, а по отношение на възражението за необвързаност и задължителен характер на застрахователната премия следва да се посочи, че фактически извод в тази насока не може да се направи, тъй като от съдържанието на предложения изначално Стандартен формуляр на процесния договор , ведно със Споразумението за отсрочване на погасителните вноски предложените параметри определящи компонентите / параметри и условия/ на включените задължения в общата дължима сума по кредита , както и всички те включени в инкорпорирания в договора погасителен план, не налагат извод за алтернативност на някоя от тях,вкл. относно застрахователните премии , а именно предвид изричния текст на т.2 от Условия по договора :„ Размерът на предоставения с този Договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ разход на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочен в поле „Месечна погасителна вноска“.“

Безспорно се явява по делото между страните, че към договора е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по нея, която представлява сигурен разход за потребителя и неясно се явява изначално при така посочен в общия процент на разходите на ГПР дали е включен , в него, като и таксата ангажимент, поради което и двата вида плащания съставляват сигурен разход за потребителя, които следва да се включат при формирането на ГПР. При липсата на посочени компоненти, формиращи ГПР, то е налице изначална неяснота относно съдържанието на договора в тази му част, което съставлява изначално неспазване на императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК относно необходимостта, определена по императивен начин в Закона, на яснота и разбираемост относно всички части на договора, обуславящи преценката на потребителя за цената на получения за ползване финансов ресурс от кредитора и като краен резултат води до оскъпяване на кредита в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО поради бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР. Липсата на възможност за проверка на индивидуалните компоненти, от които той се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК са с цел на потребителя да се 4 предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, с оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което като цяло изисква да е посочен не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, с оглед възможността на потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора. Фактическите изводи в тази насока се подкрепят от заключението по ССЕ по депозираното заключение на в.л. в първоинстанционното производство.