Решение № 123 от 10.02.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123/10.02.2023 година, град Бургас

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 11.01.2023 г. в състав:

Съдия: Константин Григоров

Секретар: Димитрина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1567 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.80, ал.3 от ЗДС.

Образувано е по жалба от „ПС Груп“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно село“, ***а, ет.5, ап.10, против Заповед № РД-09-27 от 18.08.2022 г., издадена от областен управител на област Бургас, с която от дружеството жалбоподател е иззет държаният без правно основание недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ територия с площ от 662 кв.м. към 29.07.2022 г. – датата на огледа и извършените геодезически измервания на място, находяща се пред поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Несебър, Несебър – нов град, вид собственост: изключителна държавна собственост, площ 4 530 кв.м., вид територия: защитена, НТП: скали, като дружеството е задължено да освободи държавния имот от разположените в него чадъри и шезлонги на хотел „Сол Марина Палас“, собственост на същото, до 8 ч. на 22.08.2022 г.

Административният акт се оспорва като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалноправните норми, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че предмет на изземването е част от морското дъно, за която няма обособен поземлен имот. Според жалбоподателя не е налице една от предпоставките по чл.80 от ЗДС, а именно имотът да се владее или държи без основание. Иска се отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощени представители, поддържа жалбата на сочените основания. Твърди се, че в производството не е доказано държането на имота. Поддържа се искането за отмяна на акта. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки.

Ответникът – областен управител на област Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. В хода на съдебното производство се поддържа становище, че държането на имота от дружеството жалбоподател е доказано, като при издаването на заповедта са преценени както събраните от органа писмени доказателства, така и изявленията на дружеството относно поставянето на чадъри и шезлонги в процесия имот. Представя писмени бележки.

Факти:

С писмо вх. № 26-00-632/27.07.2022 г. (л.13) „ПС Груп“ АД уведомил областния управител на област Бургас, че в непосредствена близост до хотела на дружеството се намира ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, изключителна държавна собственост, начин на трайно ползване: скали. В част от имота през месеците юли и август се появявала плажна ивица, известна като „руски плаж“. „ПС Груп“ АД желаело да получи съгласие безвъзмездно да предостави (дари) на туристите и жителите на гр. Несебър шезлонги и чадъри, които да се ползват от гостите на плажа.

С писмо вх. № 08-00-1006/28.07.2022 г. (л.18) кметът на община Несебър уведомил Министерство на туризма и областния управител на област Бургас за извършена проверка за неправомерно поставени чадъри и шезлонги на пясъчна ивица, находяща се под Южен парк – Несебър, за която бил съставен Протокол № 0017731/28.07.2022 г. (л.19).

На 29.07.2022 г. бил съставен констативен протокол (л.22) от началник на отдел ТУДС, дирекция АКРРДС при Областна администрация – Бургас за извършена проверка на място на известния като „руския плаж“ в гр. Несебър. При проверката било установено наличието на чадъри и шезлонги, разположени върху територия публична държавна собственост, която представлява част от морското дъно и не е регистрирана като плаж.

Бил съставен констативен протокол от 29.07.2022 г. (л.23) от началник на отдел ТУДС, дирекция АКРРДС при Областна администрация – Бургас и старши експерт в отдел ТУДС, дирекция АКРРДС при Областна администрация – Бургас за осъществени на място преки геодезически измервания на пясъчната ивица, образувала се непосредствено пред ПИ *** по КККР на гр. Несебър, с площ към датата на проверката 662 кв.м.

С писмо изх. № 91-95-5/29.07.2022 г. (л.26) областният управител на област Бургас уведомил изпълнителния директор на „ПС Груп“ АД, че в тридневен срок следва да премахне разположените на пясъчната ивица чадъри и шезлонги.

С писмо вх.

№26-00-656/03.08.2022 г. (л.28) „ПС Груп“ АД уведомил областния управител на област Бургас, че дружеството не владее, не ползва и не държи територията, на която е поставило чадъри и шезлонги.

С докладна записка № 80-00-308/09.08.2022 г. (л.31) от началник-отдел ТУДС до областен управител на област Бургас било предложено откриването на производство по чл.80 от ЗДС за изземване на територия с площ 662 кв.м., находяща се пред ПИ с *** по КККР на гр. Несебър, представляваща част от морското дъно, заето със съоръжения – шезлонги и чадъри, собственост на „ПС Груп“ АД.

На изпълнителния директор на „ПС

Груп“ АД било изпратено уведомително писмо с изх. № 26-00-686/11.08.2022 г.

(л.34) за откриване на административно производство по реда на чл.80, ал.1 от ЗДС за изземване на територия – публична държавна собственост, с площ 662 кв.м., находяща се пред ПИ с *** по КККР на гр. Несебър.

С писмо вх. № 26-00-686/1/15.08.2022 г. (л.38) „ПС

Груп“ АД уведомил областния управител на област Бургас, че считано от 13.08.2022 г. поставените от тях шезлонги са премахнати и изразяват готовност в случай на издаване на заповед за изземване по реда на чл.80 от ЗДС доброволно да премахнат и поставените от тях чадъри.

Със Заповед № РД-09-27/18.08.2022 г. (л.44) областният управител на област Бургас иззел от „ПС Груп“ АД държания без правно основание недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ територия с площ 662 кв.м. към датата на огледа 29.07.2022 г., находяща се пред ПИ с *** по КККР на гр. Несебър. Бил определен срок за освобождаване на имота до 8 ч. на 22.08.2022 г., а в случай на липса на доброволно изпълнение на заповедта, принудителното изземване било насрочено за 10 ч. на същата дата.

С писмо вх. № 26-00-718/22.08.2022 г. (л.48) „ПС Груп“ АД уведомил областния управител на област Бургас, че считано от 19.08.2022 г. били премахнати чадърите от процесния имот.

За изясняване на факти и обстоятелства от значение за спорното право по делото, в качеството на свидетели, са разпитани З.Д.К.– ръководител на отдел „Рецепция” през летния сезон – от май до септември 2022 г., а към момента – управител на хотела и Х.В.И. – ръководител отдел „Рецепция и резервация” в хотел „Сол Марина Палас”, гр. Несебър.

Свидетелят К. сочи, че през лятото за хотела били закупени нови чадъри и шезлонги за басейна, поради което собственикът преценил, че употребяваните могат да се поставят на плажа за общо ползване, който плаж бил на около 100 м. от хотела. Решението било обявено на една от ежедневните оперативки в хотела. За ползването на плажните принадлежности не била създадена нарочна организация и не били събирани такси.

Свидетелят потвърждава, че е участвал с личен труд и с други служители на хотела в поставянето и в премахването на плажните принадлежности, което било по разпореждане на собственика на хотела. Имало писмени бележки за безплатно и публично ползване на чадърите и шезлонгите. Контрол от дружеството върху ползването на „плажа“ не бил упражняван. Свидетелят твърди, че лично е възприемал как плажуващи са носили лични хавлии, чадъри, шезлонги и др. плажни принадлежности и размествали поставените от дружеството такива. Свидетелят уточнява, че принадлежностите били поставени върху част от пясъчната ивица.

Същите били стандартни плажни принадлежности и били на разположение за безплатно ползване денонощно. Били поставени около 25 чадъра и 50 шезлонга, като свидетелят твърди, че били без обозначителни белези на дружеството.

Свидетелят Х. И. сочи, че към

18.08.2022 г. живяла в хотел „Сол Марина Палас”, гр. Несебър, и работила като ръководител отдел „Рецепция и резервация”. Знае къде е процесната пясъчна ивица, която описва като плаж, известен като „руския плаж”. Посещавала е мястото. Сочи, че на сутрешна оперативка собственикът на хотела съобщил, че ще бъдат закупени нови шезлонги, които ще бъдат поставени на басейна в хотела, употребяваните щели да бъдат поставени на плажа. Решението било взето, тъй като на плажа постоянно имало плажуващи, които носили свои плажни принадлежности – чадъри, столове и подобия на шезлонги. Когато И. посещавала плажа, всички шезлонги били заети и нямало свободно място, което да ползва. Според свидетелката на плажа имало достатъчно място, на което плажуващите да поставят собствени чадъри.

Дружеството не събирало такси за ползване на принадлежностите и нямало установен ред за ползване. Всеки можел да отиде и да се настани със свои принадлежности. Според свидетелката решението за поставяне на чадърите и шезлонгите било взето около края на месец юли 2022 г. Ползването било свободно и денонощно. И. описва още, че не е запозната със законовия ред, по който се организират подобни дейности върху плажни ивици. Описва още, че преди поставянето на плажните принадлежности дружеството почиствало пясъчната ивица, но след поставянето не се почиствало. Целта на обозначителните табели била информация, че съоръженията са за безплатно ползване от гражданите.

Съдът кредитира свидетелските показания. Същите не съдържат вътрешни противоречиви твърдения, както и не противоречат на събраните по делото доказателства.

Правни изводи:

Въз основа на изявленията на страните и събраните доказателства съдът приема за установено, че движимите вещи били поставени върху имота – обект на заповедта, именно от жалбоподателя. Авторството на поставянето не се отрича, а от друга страна, в тази насока е цялото поведение на жалбоподателя по ангажиране на възражения и доказателства в административното и съдебното производство. Поставянето се потвърждава и от показанията на свидетелите – служители на дружеството. По тези съображения правилно „ПС Груп“ АД е посочен като адресат на заповедта за изземване на държавния имот. Същата е получена на 19.08.2022 г., а жалбата – подадена в срок на 02.09.2022 г. от надлежно легитимирано лице – адресат, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗА областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, а според чл.31, ал.1, т.3 от същия закон областният управител отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. При издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на това основание.

Заповедта е мотивирана. Административният орган е посочил както фактическите основания, подробно описани в мотивите на администраивния акт, така и правното основание – чл.80 от ЗДС.

Оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Установените в хода на административното производство релевантни за спора факти се подкрепят от събраните доказателства.

В заповедта иззетият имот е описан като новообразувана пясъчна ивица с площ към 29.07.2022 г. – дата на огледа и извършени геодезически измервания на място – 662 кв.м. Описано е още, че пясъчната ивица представлява част от морското дъно, попада в акваторията на Черно море и е публична държавна собственост по смисъла на чл.12, ал.2 от Закон за водите, според който публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав. По отношение квалификацията „публична държавна собственост“ на иззетия имот страните не спорят. Съдът приема, че обектът, предмет на заповедта, е описан по начин, който позволява неговото индивидуализиране, включително чрез наличната по делото геодезическа снимка (л.24).