Определение № 1193 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501050 по описа за 2025 година Производство по чл.413,ал.2 във вр. с чл.275,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД,гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт И. Т. против разпореждане № 6272/28.02.2025г.,постановено по ч.гр.д.№ 3906/25г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 23612/27.02.25г.,депозирано от "Профи Кредит България" ЕООД,гр.София.Разпореждането се атакува в частта му,с която е отхвърлено заявлението за вземанията за главница в размер на 801,22лв.;за неплатено договорно възнаграждение в размер на 327,59лв.,дължимо за периода

15.06.24г.-15.11.24г.;лихва за забава от

16.03.22г.до 15.11.24г. в размер на 119,13лв. и законна лихва в размер на 70,96лв.,дължима от 15.11.24г.до 26.07.25г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно по изложените в частната жалба съображения.Поддържа,че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни.Иска отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част.Претендира разноски.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване акт от надлежна страна и в законния по чл.275 от ГПК срок,поради което е процесуално допустима.

РС-Пловдив в мотивите си към атакуваното разпореждане е приел,че ДПК от 04.02.2022г.,от който произтичат вземанията,е недействителен на 1 осн.чл.22,ал.1 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Приел е,че задълженията за заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“и „Флекси“ представляват скрито възнаграждение,което не е включено в ГПР и лихвения процент.Така реално се заобикаляло ограничението на ГПР по чл.19,ал.4 от ЗПК.На осн.чл.23 от ЗПК на връщане подлежала само неплатената главница,но предвид твърдението на заявителя за платени 26 погасителни вноски,платената сума по главницата надвишавала чистата стойност на кредита,т.е.надвишавала размера на задължението,поради което заявлението е отхвърлено изцяло.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни.

Съобразно чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.Районният съд е стигнал до извод за недействителност на ДПК,за да откаже издаването на исканата заповед.В случай на отказ на съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза,без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.Ето защо приложението на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани,то за него остава възможността да докаже правата си по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.Ето защо извода на ПдРС за недействителност на договора за потребителски кредит е правилен.

По силата на чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В този случай следва да се издаде заповед само за неплатената главница.

По делото в самото заявление заявителя твърди,че длъжникът е погасил 26 погасителни вноски по кредита преди да изпадне в забава.Следователно погасена е сумата от 4896,32лв.(26 вноски по 188,32лв.),която сума следва да се разпредели за погасяване на чистата стойност по кредита.Доколкото чистата стойност на задължението по кредита е 3500лв.,то погасената сума надвишава размера на задължението и следователно заявлението подлежи на отхвърляне изцяло.Ето защо правилно ПдРС е отхвърлил заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По така изложените съображения настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна и разпореждането в обжалваната му част следва да се потвърди.

При този изход на спора на частният жалбоподател не се дължат 2 разноски.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6272/28.02.2025г.,постановено по ч.гр.д.№ 3906/25г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлено заявлението за вземанията по ДПК от 04.02.2022г.за главница в размер на 801,22лв.;за неплатено договорно възнаграждение в размер на 327,59лв.,дължимо за периода 15.06.24г.-15.11.24г.;лихва за забава от 16.03.22г.до 15.11.24г. в размер на 119,13лв. и законна лихва в размер на 70,96лв.,дължима от 15.11.24г.до 26.07.25г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3