Решение № 1101 от 22.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Русе, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520105526 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. П. против „Медия Интер Груп“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 18.12.2017 г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който била назначена на длъжност „специалист качество“, с код по НКПД 24216017 и основно месечно трудово възнаграждение от 10 000 лв. Поддържа, че през времетраенето на трудовото правоотношение изпълнявала възложените трудови функции в обекти и поделения на работодателя, намиращи се в с. Мечка, община Иваново, ул. „Хан Крум“ № 10, както и в складова база в гр. Русе, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Тракция“ № 7-А.

Със Заповед № 31/30.12.2022 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 03.01.2023 г. Ищцата твърди, че от датата на прекратяването до 03.02.2023 г. останала без работа.

В първоначалната искова молба е поискано ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 24 898,74 лв., предявена частично от общо вземане от 29 898,74 лв., представляващо начислени трудово възнаграждение и обезщетения за месец декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на производството ищцата е уточнила, че претендираната сума включва 6 466,74 лв., предявени частично от 11 466,74 лв. като неплатено нетно трудово 1 възнаграждение за месец декември 2022 г., 9 216 лв. като обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и 9 216 лв. като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа за срок от един месец. Претендира разноски и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът „Медия Интер Груп“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между страните не е сключен валиден писмен трудов договор от 18.12.2017 г. с основно трудово възнаграждение от 10 000 лв. Твърди, че през декември 2022 г., както и през цялата 2022 г., ищцата не е изпълнявала трудови функции и не е полагала действително труд в дружеството, поради което не се дължи трудово възнаграждение. Поддържа още, че начислените за декември 2022 г. суми са били изцяло изплатени по банков път.

Ответникът е направил възражение за местна неподсъдност, като е оспорил ищцата да е полагала труд на територията на съдебния район на Районен съд – Русе. С отговора на исковата молба е предявил и инцидентен отрицателен установителен иск, с който е поискал да бъде признато за установено, че ищцата не е полагала труд през периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Впоследствие е депозирана отделна насрещна искова молба с искане да бъде признато, че между страните не е съществувало валидно трудово правоотношение, че ищцата не е започнала изпълнение на трудовия договор и че не е престирала труд през периода от 18.12.2017 г. до 30.12.2022 г.

С Определение № 2761/10.07.2024 г. съдът е прекратил производството в частта по предявения от „Медия Интер Груп“ ЕООД инцидентен установителен иск и е върнал исковата молба по отношение на същия. Прието е, че въпросът дали ищцата е полагала труд през процесния период е част от фактическия състав на първоначално предявения осъдителен иск и не съставлява самостоятелно преюдициално правоотношение, годно да бъде предмет на инцидентен установителен иск. Поради това предмет на настоящото решение са единствено предявените от ищцата осъдителни претенции.

Исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ са процесуално допустими.

Претенцията по чл. 220, ал. 1 КТ не е надлежно въведена в предмета на делото.

В първоначалната искова молба не са изложени конкретни фактически твърдения, че работодателят не е спазил дължим срок на предизвестие. Не е посочено какъв срок на предизвестие е бил уговорен, кога е следвало да изтече, нито е формулирано отделно искане за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел, че са предявени искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, а страните не са направили своевременни възражения срещу доклада.

Последващото посочване на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не представлява само конкретизация на размера на първоначалния иск, а въвеждане на ново 2 самостоятелно основание и ново материално право. Такова изменение, направено след приключване на първото заседание по делото, е процесуално недопустимо. Поради това производството в частта по претенцията за 9 216 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, следва да бъде прекратено.

От представената справка от НАП се установява, че на 18.12.2017 г. ответникът е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен с ищцата безсрочен трудов договор, при посочено основно месечно трудово възнаграждение от 2 000 лв. По делото обаче не е представен трудов договор, подписан от двете страни. Не са представени и допълнителни споразумения, от които да е видно, че основното месечно трудово възнаграждение е било изменено от 2 000 лв. на 10 000 лв.

Представена е служебна бележка № 50/26.02.2021 г., в която е посочено основно възнаграждение от 10 000 лв. Същата не представлява трудов договор или допълнително споразумение към него и сама по себе си не установява валидно изменение на размера на основното трудово възнаграждение.

От разчетно-платежната ведомост за октомври 2022 г. се установява, че за този месец са начислени основна заплата от 2 000 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 48 лв. и еднократна добавка от 8 192 лв., или общо брутно трудово възнаграждение от 10 240 лв. Със Заповед № 44/31.10.2022 г. работодателят е разпоредил начисляването на еднократната надбавка от 8 192 лв. за октомври 2022 г. От съдържанието на заповедта е видно, че добавката е еднократна и няма постоянен характер.

За декември 2022 г. работодателят е подал декларация обр. № 1, в която са посочени три отработени дни, 24 отработени часа, осигурителен доход 1 616,84 лв. и облагаем доход 29 898,74 лв.

По делото са представени взаимно противоречиви счетоводни документи за декември 2022 г. В единия фиш са отразени три отработени дни, 16 дни неплатен отпуск, възнаграждение за отработено време от 1 578,95 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време от 37,89 лв., брутна заплата от 1 616,84 лв. и обезщетение по КТ от 9 752,38 лв. В друг фиш, предоставен от счетоводството на ответника на вещото лице Д. А., е отразен един отработен ден, възнаграждение от 105,26 лв., допълнително възнаграждение от 2,53 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ от 2 129,28 лв. и общо начисления от 2 237,07 лв. След приспадане на личните осигурителни вноски и данъка нетната сума по този фиш е 2 000 лв.

На 15.12.2022 г. ответникът е превел на ищцата 3 000 лв. с основание „плащане доп-е“, а на 12.01.2023 г. е превел 2 000 лв. с основание „плащане РЗ доп-е“.

Със Заповед № 31/30.12.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, считано от 03.01.2023 г.

3

По делото са разпитани свидетелите Ц. П. П. и Д. Х. П., посочени от ищцата, както и М. С. Н. и Г. П. Д., посочени от ответника.

Свидетелят Ц. П. е брат на ищцата и е работил при ответника. Той сочи, че ищцата се занимавала с документация, посещавала обекти и работела от къщата в с.

Мечка, където имало компютър, принтер, бюро и стол. Според свидетеля тя посещавала обекти заедно с управителя на дружеството и е била виждана на обекти в Шумен и Варна.

Свидетелката Д. П. е близка приятелка на ищцата. Тя сочи, че при свое гостуване в края на 2022 г. ищцата се занимавала с документи в къщата в с. Мечка и един път излязла заедно с управителя, за да посетят обект.

Свидетелката М. Н. сочи, че офисът на дружеството се намира в гр. София, а в гр. Русе има само складова база, представляваща открито дворно пространство и метален навес, без административни работни места. По нейните наблюдения ищцата не е работила в софийския офис и не е изпълнявала трудови функции в дружеството.

Свидетелят Г. Д. също сочи, че не е виждал ищцата да изпълнява трудови задължения на строителните обекти или в базата на дружеството.

Съдът преценява показанията на свидетелите Ц. П. и Д. П. по реда на чл. 172 ГПК, като отчита близките им отношения с ищцата. Показанията им са общи и не съдържат конкретни данни за реално изпълнявана работа през процесния месец декември 2022 г. Не са посочени конкретни дати, възложени задачи, изготвени документи, предадени резултати от дейността или конкретни лица, на които е отчетена извършената работа.

Обстоятелството, че в обитаваното от ищцата жилище е имало компютър, принтер и бюро, не доказва само по себе си използването им за изпълнение на трудови задължения към ответника. Посещенията на отделни обекти заедно с управителя също не установяват непременно престиране на труд, доколкото по делото е установено, че през същия период двамата са живели на семейни начала и имат общи деца.

Показанията на свидетелите, посочени от ответника, не могат да установят абсолютна липса на всякаква дейност, но подкрепят извода, че ищцата не е имала постоянно работно място в офиса или базата на дружеството и не е изпълнявала трудови функции под непосредственото наблюдение на останалите служители.

По делото е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Д. А.. Вещото лице е работило по документи, предоставени от счетоводството на ответника, и е приело, че за декември 2022 г. е начислено възнаграждение за един работен ден и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, при нетна сума за получаване от 2 000 лв. Експертизата установява, че тази сума е изплатена по банковата сметка на ищцата на 12.01.2023 г.

4

Прието е и заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице С. А.. Вещото лице установява, че последният пълен отработен месец преди прекратяването е октомври 2022 г., за който са начислени основна заплата 2 000 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време от 48 лв. и еднократна добавка от 8 192 лв.

Поради противоречията между представените документи вещото лице е изготвило заключението в два варианта, съответно при основно възнаграждение 2 000 лв. и брутно трудово възнаграждение 2 048 лв., както и при възприемане на общо начислената сума от 10 240 лв. В съдебно заседание вещото лице изрично е заявило, че не може да прецени кой от двата варианта съответства на действителното трудово правоотношение, тъй като не са представени трудов договор и допълнителни споразумения, а счетоводните документи съдържат съществени противоречия.

В допълнителното заключение е посочено, че при брутно възнаграждение от 10 240 лв. нетната сума е 8 794,33 лв., а при брутно възнаграждение от 2 048 лв. нетната сума е 1 589,20 лв.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. По делото не е представен подписан от двете страни трудов договор. Липсват и допълнителни споразумения, от които да се установят мястото на работа, работното време, размерът на основното трудово възнаграждение и останалите съществени елементи на трудовото правоотношение.

Същевременно работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, подавал е декларации пред НАП, начислявал е възнаграждения и е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Тези доказателства представляват индиции, че между страните са съществували отношения, третирани от работодателя като трудови, но не установяват съдържанието им във вида, твърдян от ищцата, и поспециално основно месечно възнаграждение от 10 000 лв.

От уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ се установява основно възнаграждение от 2 000 лв., а не 10 000 лв. Представената служебна бележка, в която е посочено възнаграждение от 10 000 лв., не може да замести липсващото писмено допълнително споразумение. Следователно ищцата не е доказала съдържанието на трудовото правоотношение във вида, на който основава претенциите си.