Решение № 261607 от 31.05.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1261607 31.05.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12471 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на ... при движение по ул. „Б. ш” в гр. Пловдив в участъка до № .., било реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка ”БМВ 120”, с ДК № .., преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат настъпили материални щети – увреждане на задна дясна гума и лята джанта.

Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № ….от 30.10.2019 г., със срок на покритие 06.11.2019 г. – 05.11.2020 г. С доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер на 174,81 лева. На 04.06.2020 г. чрез банков превод същото било платено на собственика на МПС.

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва - механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който трябвало да следи за обстановката на пътя, при което следвало да направи маневра, за да избегне дупката. Релевира възражение за съпричиняване. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; на 04.06.2020 г. застрахователят е заплатил сумата от 174,81 лева на собственика на МПС; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на увредения автомобил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 260411/15.01.2021 г.– л.39-40/.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № … от 30.10.2019 г., със срок на покритие 06.11.2019 г. – 05.11.2020 г. г., ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля И.Ф. /водач на МПС/. Посочва, че управлявала автомобила в дясна лента откъм тротоара, прибирайки се за вкъщи по ул. „Б. ш.“ в гр. П.. Преди светофара на магазин „Кауфланд“ попаднала в голяма дупка на пътното платно, в което се движела. Не могла да я избегне, защото в съседната лента се движело др. МПС – тир. Дупката не била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин. Настъпили вреди - спукала се дясната задна гума и джантата била увредена. Позвънила на тел. 112 и на застрахователя. Впоследствие получила обезщетение за вредите от последния.

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 174,81 лева.

По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка.

Наличните щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 262,96 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Установява се и не е спорно, че с платежно нареждане от 04.06.2020 г. ищецът е платил на собственика твърдяното обезщетение.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл.

167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.

31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл.

49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.

Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 262,96 лева.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 174,81 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяването.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.62/ и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лв. – ДТ, депозит за САТЕ - 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно – същото е в минимален размер по НМРАВ. Разноските от общо 550 лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община

Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.

Стамболов” № 1, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, следните суми: 174,81 лева /сто седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт”, по полица № … от 30.10.2019 г. за причинени щети на лек автомобил ”БМВ 120”, с …, в резултат от настъпило ПТП на 26.05.2020 г., при движение в гр.

Пловдив, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.