Определение № 591 от 04.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Бургас, 04.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Деян Генчев Петров (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600473 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определение от 20.04.2022 г., постановено по НОХД № 663/2022 г., Бургаският районен съд е определил и наложил на осъдения П. С. Д., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 1000/2020 и НОХД № 663/2022 г., двете по описа на БРС, а именно 5 (пет) години лишаване от свобода.

Със същото определение, съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) години с 4 (четири) месеца, до общо пет години и четири месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗИНЗС е определил същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

По делото е постъпила въззивна жалба, с която се изразява недоволство от горепосоченото определение в частта, относно приложението на чл. 24 от НК, с каута е увеличено наложеното общо наказание, както и в частта досежно определения първоначален режим на изтърпяване на това наказание.

Излагат се подробни съображения, като се моли атакуваното определение да бъде изменено в частта, с която е приложен чл. 24 от НК, като бъде приложен 1 само чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК и на осъдения Д. бъде наложено общо наказание по двете присъди в размер на 5 години лишаване от свобода, което да продължи да изтърпява при общ режим, както и на основание чл. 25, ал. 2 от НК да му бъде приспаднато изтърпяното наказание по първата присъда.

При условията на алтернативност се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИЗНЗ и да бъде определен „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият се явява лично.

Защитникът му – адв. Даниел Скулиев от БАК моли въззивната жалба да бъде уважена, като счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и да се увеличава наложеното наказание. В случай, че това искане не бъде уважено, то при условията на алтернативност се моли определението да бъде изменено в частта, досежно определяне на първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание, като на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС бъде определен „общ“ режим.

В дадената му последна дума, осъденият Д. моли да остане на „общ“ режим.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на П. С. Д., ЕГН ********** с влезли в сила съдебни актове, а именно:

1. С Присъда № 260003/28.08.2020 г., постановена по НОХД № 1000/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 14.09.2019 г., му е наложено 2 наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл.

57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 20.04.2022 г.

2. С определение № 155 от 20.04.2022 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 663/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, за престъпление по 293, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 02.07.2020 г. до 13.08.2020 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Определението е влязло в сила на 20.04.2022 г.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на П. С. Д., правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по посочените осъждания на лицето, а именно по НОХД № 1000/2020 г. и НОХД № 663/2022 г., и двете по описа на Районен съд – гр.

Бургас, поради което и в съответствие с материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения Д. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по посочените НОХД-та, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от пет години.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната съвкупност са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание. По НОХД № 1000/2020 г. Д. е осъден за тежко умишлено престъпление против половата неприкосновеност, извършено спрямо лице от женски пол, което не е навършило осемнадесет години. Настоящият въззивен състав не споделя доводите на защитата, че за неприлагането на чл. 24 от НК, първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че деянието по НОХД № 663/2022 г. на БРС е извършено от подзащитния му преди окончателното му осъждане по НОХД № 1000/2020 г. на БРС. Именно, обстоятелството, че с извършването на деянието по НОХД № 663/2022 г. осъденият е целял да бъде избегната наказателната отговорност по НОХД № 1000/2020 г., като е подбудил към лъжесвидетелстване на основния свидетел 3 и пострадал от престъплението по чл. 152, , ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК разкрива завишена степен на обществена опасност на дееца и е аргумент за прилагане на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното общо наказание.

При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо найтежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от пет години, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с четири месеца. Така определеният размер на наказанието съответства на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК. Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на осъдения Д. и на неговия защитник срещу увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание, доколкото са налице законоустановените предпоставки за това и то е съобразено с реализиране на целите на наказанието. Сочените от защитата обстоятелства, за това, че с така увеличеното общо наказание няма да се постигнат целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на осъдения, не са от характер да променят посочените вече изводи за необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен ефект върху осъдения.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

Настоящият въззивен състав намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, с оглед на което и искането на осъдения и защитника му в тази насока е неоснователно. Както и по-горе бе посочено, извършените от осъдения деяния, включени в съвкупността, разкриват завишена степен на обществена опасност на дееца.

С въззивната жалба е направено искане на основание чл. 25, ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказанието по първата присъда. В определението на БРС липсва произнасяне по този въпрос, като настоящият въззивен състав намира направеното искане за основателно, с оглед на което постановеното определение следва да бъде изменено, като на основание чл. чл. 25, ал. 2 НК и на основание чл. 59, ал. 2, 4 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така определеното общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца се приспадне времето, през което Д. е бил задържан и през което е търпял наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1000/2020 г. по описа на БРС.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение от 20.04.2022 г., постановено по НОХД № 663/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, като на основание чл. 25, ал.

2 от НК, вр. чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо найтежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, времето, през което осъденият Д. е бил задържан и през което е търпял наказание „лишаване от свобода“, по осъждането по НОХД № 1000/2020 г. по описа на БРС.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5