Определение № 4379 от 31.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4379 гр. Варна, 31.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Г. Илиева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501850 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.

Варна, жк Вл.Варненчик бл. 303 вх. 3 ет. 1 ап. 36, чрез пълномощник адв. Й.

А. ВАК - ищец по гр.д. № 112/2026г. по описа на 34-ти състав на ВРС срещу Определение № 9601/20.07.2026г., с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 47698 от 15.06.2026г. на Д. Д. Д. с ЕГН ********** искане с правно основание чл.248 ГПК за измене н и е на постановеното Решение № 2017/24.05.2026г. по гр.д. № 112/2026г. по описа на РС Варна, 34-ти състав, в частта за разноските, с което решение не е присъдил сторените от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, поради наличие на хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което разноските за адвокатско възнаграждение и ДТ да бъдат присъдени в цялост, евентуално да бъде присъдена само държавната такса за образуване и водене на делото.

Ответникът по частната жалба ЗД «БУЛ ИНС» АД ЕИК 831830482 гр.

София, чрез пълномощник адв. Г. С., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д.№ 112/2026г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Д. Д. Д. ЕГН ********** срещу Застрахователно дружество Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, иск с правно чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 370.51 евро, 1 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 21.10.2024г. до 15.09.2025г. върху присъденото с решение № 3612/15.10.2025г. по гр.д. № 16019/2024г., по описа на РС-Варна, 26-ти състав, в полза на ищцата застрахователното обезщетение от 5799.97 лева.

С Решение № 2017г. от 24.05.2026г., пост. по гр.д. № 112/2026г. Районен съд гр. Варна отхвърля изцяло исковата претенция като погасена чрез плащане в хода на процеса. Не присъжда в полза на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски като се мотивира, че по делото липсват каквито и да е данни ищецът, в качеството си на увредено лице, да е изявило воля за заплащане на лихва върху застрахователното обезщетение при предявяване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие или при съдебно предявената претенция по чл. 432 КЗ, или извънсъдебно след влизане в сила не решението по прекия иск, респ. застрахователят да е отказал да заплати такава. Приел е, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото производство, поради което и при съобразяване на процесуалното поведение на дружеството е и формираната воля на съда, че в негова тежест не следва да се възлагат разноските сторени от Д. Д..

С Определение № 9601 от 20.07.2026г. по гр.д. № 112/2026г. на ВРС, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, инициирано от процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът, съдът е оставил без уважение заявената молба с искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски в полза на ищеца. Съдът се е позовал на вече подробно развитите в решението мотиви като е оставил без уважение искането.

По същество :

Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ преди завеждането на иска срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, увреденото лице следва да предяви пред него писмена застрахователна претенция.

Законната лихва при тази хипотеза не възниква само ако бъде специално поискана извънсъдебно, а е последица от забавата на застрахователя при наличието на законовите предпоставки. По чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху обезщетението, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от посочените в нормата дати.

Това важи и когато по-късно вече има влязло в сила решение за главницата. Ако лихвата за минал период не е била предмет на първото дело и се търси с отделен иск, не е нужно преди този нов иск да се изпраща нова покана само за лихвата, щом застрахователят вече е бил надлежно сезиран с претенцията за обезщетението по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ . Така в Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 53/2022 г., I т. о., ТК, е разяснено, че абсолютната процесуална предпоставка е отправянето на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, а след това застрахователят носи отговорност за лихва при забава. В Решение № 46 от 4.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2274/2022 г., I т. о., ТК, също е прието, че лихвата е дължима от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, което още веднъж показва, че отделна покана специално за лихвата не е необходима. Ако вече е била подадена надлежна писмена застрахователна претенция и впоследствие има влязло в сила решение за главницата, ищецът не е длъжен да отправя нова, отделна покана до застрахователя специално за законната лихва, за да предяви самостоятелен иск за нея. Достатъчна е 2 първоначалната претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ , а дължимостта на лихвата следва от забавата по чл. 497, ал. 1 от КЗ .

Следователно, като не е заплатил дължимото вземане за лихва, застрахователят е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски в полза на ищеца, които в конкретиката на производството се свеждат до внесена държавна такса за образуване и водене на делото и договорен и заплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът е въвел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което следва да бъде обсъдено. От своя страна, последният не е въвел основателна причина, която да го е възпрепятствала да заяви претенцията си съвместно с предявяване на иска за присъждане на обезщетението по гр.д. № 16019/2024г. по описа на ВРС. На следващо място, видно от преписката по настоящото дело, производството е приключило в едно открито съдебно заседание като допълнителни (извън тези ангажирани при размяната на съдебните книжа) доказателства не са събирани. С оглед липсата на сложност в действията относно прилагането на материално и процесуално-правните норми; количеството и качеството на извършените процесуални действия и размера на материалния интерес по иска, съдът намира, че сумата от 120 евро с ДДС е достатъчна да овъзмезди адвокатския труд. Съдът се позовава на решение на СЕС по дело С-438/2022, съгласно което по повод искането за тълкуване на чл.101, §2 ДФЕС, минималните размер на адв. възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. не ограничават съда и служат за ориентир при преценка му за обоснования размер на възнаграждението.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с който решението да бъде изменено в частта на разноските като в полза на ищеца се присъдят разноски за ДТ и адвокатски хонорар.

С оглед изложеното, СЪДЪТ :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9601/20.07.2026г., с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 47698 от 15.06.2026г. на Д. Д.

Д. с ЕГН ********** искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 2017/24.05.2026г. по гр.д. № 112/2026г. по описа на РС Варна, 34-ти състав, в частта за разноските, с което решение не е присъдил сторените от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, поради наличие на хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 2017/24.05.2026г. по гр.д. № 112/2026г. по описа на РС Варна, 34-ти състав, в частта за разноските, както следва :

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87 да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН ********** сторените по гр.д. № 112/2026г. по описа на ВРС съдебноделоводни разноски за държавна такса в размер на 25.57 евро и адвокатски хонорар в размер на 120 евро с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4