Решение № 18013 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18013 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110128196 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

03.11.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 28196/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от К. ЕС срещу ГД „ЖСОБТ“, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по въникнало по силата на трудов договор № 3286з2098/27.05.2019 г., който бил изменян с допълнилтени споразумения за длъжността „Системен оператор (завеждащ регистратура)“. Поддържа, че със Заповед № 484з1727/03.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като било посочено, че длъжността е определена за заемане от държавен служител. Навежда доводи, че трудовото правоотношение било прекратено по времето през което бил ползван отпуск поради временна неработоспособност за периода 21.04.2023 г. до 05.06.2023 г. Излага съображения, че не са налице предпоставките на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което 1 обосновава подробно, като прави извод, че уволнението е незаконосъобразно. Сочи, че в случая не било спазено изискването за това как длъжността се определяла за заемането от страна на държавен служител. Твърди, че с оглед ЗАдм. конкретната длъжност можела да се заема по трудово правоотношение, тъй като същата била техническа, а не ръководна или експертна, поради което не можела и да бъде определена за заемането от държавен служител, като дори да било налице подобно постановление на МС, то последното било нищожно, което обосновава. Поддържа, че в случая не била налице разлика в трудовите функции, като инвокира довод, че реалното основание за прекратяването на трудовото правоотношение било друго – съкращаване в щата, в които случай обаче работодателят щял да бъде задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ. Излага съображения, че в случая била налице хипотезата на предварителна закрила по чл. 333 КТ. Поддържа, че последният пълен отработен месец, които предхождал месеца на уволнението бил м.02.2023 г., като размерът на БТВ бил за сумата от 1372,86 лева, поради което претендира заплащането на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 8237,16 лева за периода 03.05.2023 г. до 03.11.2023 г.. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението, както и ответника да бъде осъден да заплати дължимото обезщетение и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са допустими, но неоснователни. Твърди, че уволнителната заповед е законосъобразна, тъй като били спазени нормите на ЗМВР, за което изтъква подробни аргументи. Поддържа, че в щатното разписани била определена 1 бройка за длъжността, която била заемала ищцата, която в щатното разписани, което било в сила от 03.05.2023 г. била премахната. Навежда доводи, че уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ не предвиждало премахване на щата, но в случая ръководителя на администрацията има дискреция по отношение на щатното разписание, като следвало да се отчете факта на трансформация на отношението от трудово в служебно. Излага съображения, че въпросът дали и какви длъжности в администрацията да се заемат по трудово или по служебно правоотношение е по целесъобразност и в дискрецията на съответни ръководители и компетентно органи, поради което тази преценка на подлежала на съдебен контрол. Твърди, че в случая законът бил спазен, тъй като ищцата нямало как да остане да работи на длъжност, която вече не съществувала, като излага аргументи от правна страна. Поддържа, че промяната в щатното разписани била напълно съгласувана с ЗДСл. С оглед твърденията на ищцата за наличието за възможност за косвен съдебен контрол сочи, че актовете били закосъобразни, като съдът няма правомощие да обяви актовете за нищожни. Инвокира доводи, че длъжността е била трансформирана в такава за „младши експерт“, поради което имало съответствие във функциите. Развива съображения, че доводите за съкращаване в щата и необходимост от подбор не отговаряли на обективната действителност.

Аргументира, че в случая предварителната закрила е била изключена, тъй като не се прилагала за процесното уволнително основание. Прави доказателствено искане за приемане на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове.

С Протоколно определение от 21.09.2023 г., съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 3247,63, като за разликата до пълния предявен размер от 8237,16 лева, съдът е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК.

С Протоколно определение от 26.10.2023 г., съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 2790,70 лева, като на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено за разликата до пълния предявен размер о 3247,63 лева.

2

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, който следва да установи пълно и главно (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК) материалните предпоставки на уволнителното основание.

Законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ се обуславя от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) надлежно издадена уволнителна заповед; 2) установяване, че основанието за прекратяването на трудовото правоотношение е налице от момента, в който е прието валидно решение на компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител; 3) издаден и влязъл в сила валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител, при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.

225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Ищецът следва да установи пълно и главно, че за процесният период е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, а работодателят следва да установи, че уволнението е законно или че е заплатил дължимото обезщетение.

Представен е Трудов договор № 3286з-2098/27.05.2019 г. сключен между ГД „Национална полиция-МВР“ от една страна, в качеството на работодател и К. Е. С. от друга страна, в качеството на служител, като страните са се уговорили, че работодателят възлага, а служителят приела да изпълнява длъжността „Системен оператор“.

От допълнителни споразумение № 484з-1978/30.10.2020 г. и № 484з-769/24.02.2023 г. се установява, че служителят е изпълнявал длъжността „Системен оператор (обща регистратура)“ в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“ на отдел „Координация и административно обслужване“ на ГД „ЖСОБТ“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1063,00 лева и добавка от 5 % за работа на длъжността в МВР.

Следователно по делото безспорно е установено, че между страните е било възникнало трудово правоотношение за процесната длъжност.

Приложена е Заповед № 484з-1727/03.05.2023 г. от която се установява, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 325, 3 ал. 1, т. 12 КТ, което е мотивирано с разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и чл. 159, ал. 2 ЗМВР, както и заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-4107/03.05.2023 г. за утвърдения щат на ГД „ЖСОБТ“ – МВР.

Представени са 2 бр. Болнични листове, като се установява, че ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност за периода 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г. и от 02.05.2023 г. до 05.06.2023 г.

От Заповед № 8121 К-9293/25.09.2020 г. се установява, че е утвърдено щатно разписание на ГД „ЖСОБТ“, като в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“, за длъжността „Системен оператор“ са предвидени 8 щатни броя.

Приложена е Заповед № 8121К-4107/03.05.2023 г., като се изяснявам, че е съкратен щата на ГД „ЖСОБТ“ с 1 (една) щатна бройка за лице, работещо по трудово правоотношение в отдел „Координация и административно обслужване“, сектор „Защита на класифицираната информация и регистратура“, за длъжността „Системен оператор (завеждащ регистратура)“, като щатната бройка е определена за такава, която се заема от държавен служител.

Представена е Заповед № 8121 К-4107/03.05.2023 г., с която е утвърдено щатно разписание на ГД „ЖСОБТ“, като в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“, за длъжността „Системен оператор“ са предвидени 8 щатни броя.

От Фиш за работна заплата се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.02.2023 г. е в размер на 1602,86 лева.

Приложен е Трудово договор № 9/13.06.2023 г., като се изяснява, че е налице възникнало трудово правоотношение между Централно военно окръжие от една страна, в качеството на работодател и К. Е. С. от друга страна, в качеството на служител, за длъжността „завеждащ регистратура за некласифицирана информация“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 873,00 лева.

Представена е в непълен препис копие от Трудова книжа (продължение) на К. Е. С., серия „Г“, рег. № 593042, като се изяснява от записванията, на стр. 20-21, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.

12 КТ, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1116,15 лева. От записванията на стр. 22-23 г. се изяснява, че между ответницата и Централно военно окръжие е възникнало трудово правоотношение, при основно трудово възнаграждение в размер на 873,00 лева.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.

347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.

4

В случая, съдът счита, че следва да зачете обвързващата материална доказателствена сила на представения препис от трудовата книжка, който макар и да не е в оригинал и цялост, следва да се цени съобразно чл. 178, ал. 2 ГПК, като в случая при тези преценка съдът взема предвид, че в представения препис са налице и данни които съставляват извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК – по отношение на ответницата.