Решение № 59 от 04.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. В., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. д.„П. б. и з. на н.” – МВР със седалище и адрес на управление: гр. С. против Решение №124 от 04.12.2022 г. постановено по гр.д.№293/2022г. по описа на Районен съд-Б.

С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца П. С. Ц. от гр.Б. с ЕГН ********** сумата от 687,72 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и 159,20 лв. - мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2022 г. до окончателното и изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., а на РС - Б. сумата от 50.00 лева - държавна такса, сумата от 90.00 лева разноски за вещо лице и по 5лв.- държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда и в полза на ищеца.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон.

Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР, който закон е специален и в него няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове. Не е налице празнота в нормативната уредба в ЗМВР и РС-Б. неправилно е приел, че субсидиарно следва да се приложат ЗДСл, КТ и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно който продължителността на нощния труд е 7 часа, според който е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент-1.143 в дневни, като навежда доводи в тази насока.

1

Излага се още, че разликата в допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР – 8ч. и работниците по трудово правоотношение – 7ч, предвидена с разпоредбите на ЗМВР и съответно КТ, не е несъответствие в законодателството.

Продължителността на нощния труд от 8ч за служители на МВР е съобразена с характера на дейността им, поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация, поради което не е налице положен от ищеца извънреден труд Поддържа се, че поради това РС-Белоградчик неправилно е приел, че за процесния период на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай.

Поради недължимост на сумата по главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихви. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение, за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме, че предявените искове са неоснователни.

Поддържа се, че решението на БРС е неправилно и в частта за присъдените на ищеца разноски. Размерът от 700 лв. присъдено адвокатско възнаграждение е прекомерно от предвиденото в Наредба№ 1/2004 г. МРАБ, в редакцията преди изменението й с ДВ бр. 88 от 4 ноември 2022 г., когато е осъществена правната помощ.

Неправилно било допуснатото предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа, с оглед на Разпореждане от 26.02.2020 г. за образуване на тълк. д.

№ 1/2020 г., ОСГК НА ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. С. Ц. от гр.Б. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник В. М. от АК-П. с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат подробни доводи в насока законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска се от съда да потвърди решението на РС-Б. и присъждане на разноски за въззивното производство. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Окръжен съд-В., след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР, вр. с чл. 150, във вр. чл. 140 КТ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът П. С. Ц. от гр.Б. с ЕГН ********** след направеното изменение на размера на иска и оттегляне на иска за част от периода, претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.08.2019 г. до 31.12.2020 г., получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 687,72 лева и обезщетение за забава в размер на 159,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като ищеца работи по служебно правоотношение, същият не е положил извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, а осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на КТ, ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР, като развил доводи в насока, че не е налице празнота в ЗМВР. Статутът на 2 служителите по служебно правоотношение, включително и на ищеца се урежда единствено в ЗМВР, където е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както е регламентирано и заплащането им.

Между страните по делото не е спорно, че: страните се намират в служебно правоотношение по силата на което ищецът П. С. Ц. от гр.Б. с ЕГН ********** заема при ответника ГД „ПБЗН”-МВР длъжността “командир на екип“ в РС ПБЗН-Б., за исковия период ищецът е работил на сменен режим със смени от 24 часа по график, респективно е полагал и нощен труд, при сумарно отчитане на отработеното време.

От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период ищецът П. С. Ц. от гр.Б. с ЕГН ********** е полагал труд при ответника на длъжност “командир на екип ” в РС ПБЗН-Б. и работил на сменен режим –с продължителност 24 часа, включващи и нощен труд от 22 ч. до 6 ч., и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период. Съгласно експертизата за исковия период ищецът е отработил 512 часа нощен труд, за които ищецът му е заплатил добавка от 0.25лв. за всеки отработен час.

Съгласно поставената задача, вещото лице е изчислило паричната стойност на получения като извънреден труд чрез преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен труд с коефициент 1.143 за исковия период , която възлиза на сумата от 687,72 лв.

Обезщетението за забава на плащането на така изчислената главница по периоди на възникване е в размер на 159,20 лева.

Съдът кредитира приетата по делото експертиза, като законосъобразна и обоснована.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция .

За да уважи предявените искове РС-Б. е приел, че съобразно чл. 31, и чл.34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

БРС е приел, че в последващите приети наредби по чл. 187, ал.9 ЗМВР, изброени от съда, включително и действащите за процесния период нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г. г., в сила от 2.08.2016 г.), Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., не съдържат правна уредба, аналогична на отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради което е налице празнота в специалния закон - ЗМВР и подзаконовите актове, уреждащи статута ни ищеца, и следва да се приложат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл, КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143.

БРС е обосновал субсидиарното прилагане на НСОРЗ с недопускането на различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, неравностойното им третиране и недопускане на дискриминация.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той 3 е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения: