Решение № 42 от 23.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Ловеч, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20254300200122 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни власти Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице А. А., роден на ********** г., с последен известен адрес по делото: гр. Л., обл. Ловеч, ул. „***” № 7.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на *** евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение.

От приложената справка от НБД „Население” (л.16) се установяват пълните данни на засегнатото лице – А. К. А., роден на ********** г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес по делото: гр. Л., обл. Ловеч, ул.

„***” № 7.

1

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице А. К. А., редовно призован, не се явява, като съдът дава ход на делото в негово отсъствие.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение №

BHRO/924130066246/24 н а Bezirkshauptmannschaft Linz-Land – Република Австрия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 22.05.2024 г. и е влязло в законна сила на 12.09.2024 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.

Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л. 10 – 11). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на *** 2 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – съгласно § 30 Abs.1 IG-L i.V.m. §4 Abs.1 der VO des Landeshauptmannes von Oo, LGBl.101/2008 i.d.g.F.; § 30 Abs.1 Ziffer 4 Immissionsschutzgesetzes-Luft, IG-L, BGBl.I Nr. 115/1997 i.d.g.F.

В решението е посочено, че на 20.01.2024 г. в 10:55 часа в населено място Asten, A 1, Str. Km 159,807, Fachrichtung Salzburg засегнатото лице в качеството си на водач на МПС с регистрация ---------- (BG) е управлявало въпросното превозно средство и е превишил разрешената максимална скорост 100 км/час, измерено превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата пгрешност на измерването): 39 км/ч.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице – А. К. А., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно- наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение А. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 22.05.2024 г. и е влязло в законна сила на 12.09.2024 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на *** евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, като равностойността на тази 3 сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня на постановяване на решението – 22.05.2024 г. е била *** български лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решениие № BHRO/924130066246/24, постановено от Bezirkshauptmannschaft Linz-Land – Република Австрия , с което по отношение на българския гражданин А. К. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ известен адрес по делото: гр. Л., обл. Ловеч, ул. „***” № 7, е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер на *** (----------) евро, равностойни на *** лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 22.05.2024 година, за извършено нарушение на § 30 Abs.1 IG-L i.V.m. §4 Abs.1 der VO des Landeshauptmannes von Oo, LGBl.101/2008 i.d.g.F.; § 30 Abs.1 Ziffer 4 Immissionsschutzgesetzes-Luft, IG-L, BGBl.I Nr. 115/1997 i.d.g.F., за това, че на на 20.01.2024 г. в 10:55 часа в населено място Asten, A 1, Str. Km 159,807, Fachrichtung Salzburg засегнатото лице в качеството си на водач на МПС с регистрация ---------- (BG) е управлявало въпросното превозно средство и е превишил разрешената максимална скорост 100 км/час, измерено превишаване на скоростта (след изваждане на допустимата пгрешност на измерването): 39 км/ч.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, 4 като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5