Решение № 23891 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23891 гр. София, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110102606 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. К. и Н. Д. К. срещу Т. Б. Т.. Ищците излагат, че заедно с ответника са съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в град ...., с площ от 87.73 квадратни метра. Те твърдят, че притежават по 1/9 идеална част от имота всеки, а останалите 7/9 са собственост на ответника. Поддържа се, че ответникът ползва еднолично целия имот, поради което на основание член 31 алинея 2 от Закона за собствеността му се дължи обезщетение за лишаването на ищците от ползване на техните части. Първоначално претенцията е била заявена за сумата от 1920 лева общо за двамата ищци за периода от 15.05.2024 година до 15.01.2025 година или по 960 лв. за всеки ищец.

В хода на производството ищците са направили уточнение и изменение на иска, като са посочили, че претендират обезщетение за периода от 15.06.2024 година до 15.01.2025 година, възлизащ на 7 месеца, ане както първона1ално е заявено от 15.05.2024г. ( съгласно молбаот 04.12.2025г. ).

Съобразявайки постъпилите в хода на делото плащания от страна на ответника, ищците са оттеглили иска си за горницата над 149.10 лева за всеки от тях, като окончателно поддържат искане за осъждане на ответника да заплати на всеки по 149.10 лева, представляващи остатък от дължимо обезщетение за период 15.06.2024г. до 15.01.2025г.

Ответникът Т. Б. Т. чрез своя процесуален представител признава съсобствеността и обстоятелството, че ползва имота еднолично. Той обаче оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че пазарният наем за целия апартамент не надвишава 900 лева месечно. Поддържа, че е изплатил на ищците значителни суми по банков път чрез своя син, които суми изцяло покриват дължимото обезщетение за процесния период. Твърди се, че за 1 периода от 07.2024 година до 12.2024 година са платени 1200 лева, а за периода от 01.2025 година до 04.2025 година са платени още 800 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, че страните са съсобственици на процесния апартамент при квоти 1/9 за Г. К., 1/9 за Н. К. и 7/9 за Т. Т.. Това обстоятелство е безспорно установено с влязло в сила решение по първа фаза на делба. Не се спори и по факта, че ответникът ползва лично целия имот. По отношение на писмената покана по член 31 алинея 2 от Закона за собствеността, ответникът изрично заяви, че не оспорва получаването й на дата 04.06.2019 година.

След протоколно определение от 05.12.2025г. съдът е прекратил производството за сумата над 149.,10лв. представялваща остатък от дължимо обезщетение за ползване навместо наем за период от 15.06.2024г. до 15.01.2025г. до първоначално претендираната сума в размер на 960лв. - за всеки ищец , представялваща дължимо обезщетение за ползване навместо наем за период от 15.05.2024г. до 15.01.2025г. доколкото съдът е десезиран с молба от 04.12.2025г.

За изясняване на пазарната наемна цена по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В. В.. Експертът определя средната месечна пазарна наемна цена на целия апартамент за изследвания период на 1091.78 лева.

При изчисленията си вещото лице е приложило сравнителен метод, анализирайки реални оферти за подобни имоти в същия район, като е начислило коригиращ коефициент от 0.9 поради специфики на сградата като панелно строителство и затруднения с паркирането.

Съдът кредитира изцяло това заключение като компетентно и обективно. Въз основа на него се установява, че за 2/9 идеални части месечното обезщетение възлиза на 242.62 лева общо или по 121.31 лева за всеки от ищците на месец.

От правна страна съдът намира предявения иск за основателен.

Фактическият състав на член 31 алинея 2 от Закона за собствеността изисква наличие на съсобственост, лично ползване на общата вещ от един съсобственик и писмена покана от лишения от ползване съсобственик. Всички тези предпоставки са налице. По отношение на размера, математическото изчисление за 7 месеца въз основа на експертизата показва, че общата дължима сума за двамата ищци е 1698.34 лева. Установено е чрез представените платежни нареждания, че след завеждане на делото ответникът е превел суми в общ размер на 2000 лева. Въпреки тези плащания, ищците правилно са изчислили, че към момента на подаване на молбата за изменение и оттегляне, за всеки от тях остава дължим остатък от 149.10 лева за претендирания 7-месечен период, тъй като ответникът е плащал на база понисък наем от 200 лева общо месечно, вместо дължимите 242.62 лева. Поради това искът следва да бъде уважен в пълния му поддържан размер.

Това е така, тъй като : при изследване на обективната истина относно извършените в хода на процеса плащания съдът констатира наличието на известна неяснота в представеното преводно нареждане за сумата от 1200 лева, в което като основание е визиран единствено периодът от месец юли до месец декември 2024 година. Макар от буквалното тълкуване на съдържанието на този документ да следва, че за месец юни 2024 година не е налице изрично 2 посочено плащане, решаващият състав е длъжен да съобрази последвалите волеизявления и процесуални действия на ищцовата страна. В своето окончателно становище ищците, действайки чрез своя надлежно упълномощен процесуален представител, изрично признават получаването на преведените суми и извършват ново разпределение на своята претенция, като заявяват наличието на недоплатен остатък в размер на 149.10 лева за всеки един от тях за целия седеммесечен период, който недвусмислено включва и месец юни 2024 година. Това волеизявление, съпроводено с частично оттегляне на иска на основание член 232 от ГПК за всички суми над този остатък, представлява по своята правна същност признание на факта, че задължението за месец юни също е било частично погасено до размера, съответстващ на останалите месечни вноски от по 100 лева на човек. Съдът приема, че чрез това свое разпоредително действие ищците са приели плащането по начин, който обхваща и началния месец от изследвания период, поради което и съобразно фундаменталния принцип на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е обвързан от така заявените предели на спора и следва да присъди единствено разликата до пълния пазарен размер на обезщетението, установен от съдебната експертиза. Всяко друго тълкуване би противоречало на изразената от страната воля за окончателно десезиране на съда от спора за сумите над посочения остатък и би довело до недопустимо произнасяне извън рамките на заявения петитум.

При извършеното в хода на процеса уточнение и последвалото частично оттегляне на исковата претенция на основание член 232 от ГПК, ищците са десезирали съда от необходимостта да се произнася по същество върху вече получените суми, тъй като в тази им част производството е било прекратено с влязло в сила определение. Предмет на настоящото решаване остава единствено претендираният остатък, представляващ разликата между пълния размер на дължимото пазарно обезщетение и фактически изплатените суми.

Математическото изчисление на този остатък за прецизирания 7-месечен период от 15.06.2024 година до 15.01.2025 година сочи на сума от по 149.10 лева за всеки от двамата ищци, формирана като разлика от 21.30 лева месечно за всеки един от тях спрямо пълния размер на дължимата според заключението на вещото лице вноска от 121.30 лева. месечно.

Предвид установената основателност на претенцията в нейния пълен размер според експертното заключение, този остатък се явява доказан по основание и размер и следва да бъде присъден в полза на ищците.

Това е така доколкото: Вещото лице определя среден месечен наем за целия имот в размер на 1091,78 лева. Въз основа на тази пазарна стойност, за всеки от двамата ищци се полага сума от 121,30 лева месечно. Установено е, че ответникът е превеждал суми (например 1200 лева за 6 месеца), които са изчислени върху неговата собствена оценка от 900 лева общ наем.

Това прави по 200 лева общо за двамата ищци (за техните общо 2/9 идеални части) или по 100 лева на месец за всеки един от тях. Разликата между дължимите 121,30 лева (според експертизата) и платените 100,00 лева (според банковите преводи) възлиза точно на 21,30 лева месечно за всеки от ищците. Когато тази месечна разлика от 21,30 лева се умножи по прецизирания период от 7 месеца, общият остатък за претендирания период се равнява на 3 сумата от 149,10 лева остатък за всеки един от ищците, поради което искът е основателен за всеки един от ищците.

Относно разноските в производството, съдът счита, че същите следва да бъдат възложени изцяло на ответника на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Макар голяма част от дълга да е платена в хода на делото, това плащане е станало повод за оттегляне на иска, а не за отхвърлянето му. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като към датата на исковата молба не е бил погасил задълженията си в пълен размер съобразно пазарните цени. Ищците са доказали направени разноски за държавна такса в размер на 100 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и депозит за вещо лице в размер на 350 лева, или общо 1050 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на Г. Д. К., ЕГН **********, сумата от 149.10 лева, представляваща остатък от обезщетение за лишаване от ползване на 1/9 идеална част от апартамент № 53 в град ...., за периода от 15.06.2024 година до 15.01.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, сумата от 149.10 лева, представляваща остатък от обезщетение за лишаване от ползване на 1/9 идеална част от апартамент № 53 в град ...., за периода от 15.06.2024 година до 15.01.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. Б. Т. да заплати на Г. Д. К. и Н. Д. К. сумата от по 525лв. или общо сумата в размер на 1050 лева, представляваща направени в производството съдебноделоводни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4