Решение № 171 от 31.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. К., 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20235510100296 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове за увеличаване размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс /СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че ответникът е баща на детето М. М. К., род. на *** г., с ЕГН **********.

Сочи, че с Решение № 45/ 23.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1908 по описа на РС- К. за 2014 г., родителските права по отношение на М. са предоставени на нейната майка С. С. О., която полага преките и непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание.

Твърди, че със същото решение бащата е осъден да заплаща на майката месечна издръжка за детето в размер на 120 лв. Ответникът я плаща редовно, но сума е крайно недостатъчна, за да може тя сама да се справя с отглеждането на непълнолетната М., която вече е на г. Същата е ученичка в клас в „Т***”, гр. К.. Налага се майката със собствени средства да закупува целият набор от учебници, учебни помагала, тетрадки и др.пособия, необходими за учебната година.

Заявява, че М. е много добра ученичка, но среща проблеми по определени предмети като химия и биология. За да преодолее трудностите по тези предмети, ищцата желае да посещава частни уроци, които да и помогнат за повишаване на успеха си. М. обича да спортува и ходи фитнес. Иска да излиза и да се среща с приятелки, да разполага с мобилен телефон и др., което е нормално за нейната възраст, но което допълнително ангажира финансово 1 майката. Дрехите и обувките, които са необходими за детето вече се закупуват от магазини за възрастни, които са значително по-скъпи от детските. Учебната й ангажираност, посещенията на фитнес, както и социалния живот - срещите с приятелки и съученички, водят до все повече разходи, като С. О. осигурява по около 10 лв. джобни на ден за детето си.

Счита, че към момента сумата, която бащата плаща за издръжката на непълнолетната М. е крайно недостатъчна и дори много по-ниска от определения минимален размер за страната. От друга страна, ответникът не отделя никакви допълнителни средства, с които да помага на майката при отглеждане на единственото им дете.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената с Решение № 45/23.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1908 по описа на PC-К. за 2014 г издръжка, като осъди ответника да заплаща на детето М. М. К., род. на *** г., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. С. О., месечна издръжка в размер на 300 /триста/лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Т. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Г.-Ч., в качеството й на пълномощник на ответника по делото, с който заявява, че счита предявения иск за допустим.

Не отрича твърдението на ищцата, че от постановяване на издръжката, до настоящият момент ответникът я заплаща в този размер, но не счита за вярно, че същият не дава допълнителни средства за издръжката на дъщеря си.

Заявява, че ответникът знае, че потребностите и нуждите й са нараснали и се стреми да не й липсва нищо и винаги дава повече, когато има възможност.

Отбелязва, че доверителят й и дъщеря му живеят през една улица, срещат се всекидневно и винаги когато детето му поиска пари и когато същият има възможност й дава.

Не отрича и твърдението, че ответникът няма други деца, но сочи за невярно това, че същият не отделя допълнителни средства за своето дете.

Твърди, че няколкократно е предлагал детето да спортува, като е бил готов да раздели разхода за спорт с нейната майка, но дъщеря му никога не е проявявала желание да посещава каквито и да е било спортове.

Твърди, че доверителят й не е самоосигуряващо се лице, няма трудов договор с работодател, не получава заплата, или друг вид обезщетение, не притежава недвижим имот, който да отдава под наем, за да заплаща претендираната от ищцата издръжка. Сочи, че ответникът е строителен работник, на сезонна работа, която основно е през пролетните и летните месеци и доходът му за една година възлиза на около 750 лв. месечно.

Счита, че претендираната от ищцата издръжка е прекомерно завишена, имайки предвид финансовото състояние на ответника, както и 2 обстоятелството, че последният, когато има възможност дава допълнителна средства на своята дъщеря.

Не отрича, че определената от съда, през 2015 г., издръжка към момента е под минимума за страната, но и към настоящият момент доверителят й може да изплаща такава в минимален размер, тъй като претендираният от ищцата размер е многократно завишен, несъобразен с финансовото и материално състояние на ответника, и несъобразен с факта, че той, когато има възможност, дава допълнителни средства за своята дъщеря.

Заявява, че доверителят й е съгласен да заплаща по-висока издръжка на дъщеря си, но размера за който претендира ищцата е непосилен за него, и той може да дава такава в размер на 190 лева месечно.

Отправя предложение към ищцата за постигане на споразумение относно претендираната издръжка.

Предвид гореизложеното счита, че съдът не следва да уважи предявения от ищцата иск в пълен размер, тъй като доверителят й е в невъзможност да заплаща претендираната от нея издръжка, но може да дава такава в размер на в размер 190 лева месечно. В случай, че не постигнат споразумение, претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат С. Г. заявява, че претендирания размер на издръжката не е съобразен с финансовото състояние на доверителя й.

Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето М. М. К..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община С. ответникът М.

М. К. е баща на детето М. М. К. и следователно е сред кръга на лицата, дължащи издръжка /лист 3 от делото/.

От приложеното гр.д.№ 1908/2014 г. по описа на Районен съд – К. се установява, че с решение № 45/23.01.2015 г., постановено по същото дело съдът е прекратил гражданския брак между М. М. К. и С. С. К., предоставил е упражняването на родителските права спрямо детето М. М. К. на майката, определил е режим на лични отношения и е го е осъдил да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120 лева до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.

По делото е представено удостоверение № *** г., издадено от „Д.“ ЕАД, от което се установява, че С. С. О. изпълнява длъжността „***“, като за месец ноември и месец декември 2022 г. е получила сума в общ размер на 3 505.43 лева.

Представено е и удостоверение от „Е.“ ЕООД, от което се установява, че С. С. О. за периода 01.2022 г. 12.2022 г. е получила общо доходи в размер на 12 440.01 лева.

Представена е декларация за семейно положение и имотно състояние на 3

С. С. О.. От същата се установява, че ищцата не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари. Притежава 1 /6 ид. част от къща в село К..

По делото е представена декларация от М. М. К., която същия е декларирал, че не работи по трудов договор, работи сезонно, месечното му възнаграждение възлиза на 750 лева месечно или за периода 01.03.2022 г. – 28.02.2023 г. годишното му възнаграждение е 9 000 лева.

Представена е декларация за семейно положение и имотно състояние на М. М. К., от която се установява, че получава доходи от сезонна работа и не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари. Притежава 1 /6 ид. част от недвижим имот находящ се в село К..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Р.О. и К.Я.Я.

От показанията на свидетелката О. /*** на ищцата/ се установява, че М. е ученичка в *** клас в град К.. Пътувала до училище с автобус. Когато имала нужда М. ходила при баща си, 2 -3 пъти в месеца, за да му иска пари, „или когато той реши да й даде“. Случвало се да даде по 20 лева или 5 лева. М. била добра ученичка, но имала затруднения по биология и химия, „има желание да взема уроци, но нямала средства“. Детето ходило при баща си винаги, когато поиска. „За вечеря я викат и тя ходи и вечеря“. Заявява, че за Нова година бащата на М. и купил телефон“. Освен издръжката „купува й неща, нали е баща“.

Свидетелят Я. познавал М. „бяхме колеги в Г.“. Работили гипсокартон.

Познавал М. и знаел, че баща й давал издръжка в размер на 120 лева.

Понякога М. й давал по 2,3,5 лева. От миналата година М. събирал пари, за да купи „А.“ на М., тъй като тя много искала. Заявява, че с М. работили гипсокартон. През зимата нямали работа и започвали да работят края на март до октомври. “Вземаме 50-60 лева, максимум 70 лева, което рядко се случва“.

Заявява, че М. се срещал с дъщеря си почти всеки ден. Понякога оставала да вечеря при него. Не знаел детето да има желание да спортува. Знаел, че М. се движила само с автобус, но на няколко пъти я вземали с колата, когото с баща й отивали в града.

Показанията на свидетелката С. О. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищцата по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

От представения по делото социален доклад се установява, че от момента на фактическата раздяла между страните през 2019 г. преките грижи за детето М. се полагат от неговата майка. Към момента майката заедно с детето живеят в двуетажна къща. Посочено е, че в къщата живеят майката и брата на С. С. О.. Къщата е обзаведена с всичко необходимо според възможностите на семейството. През учебната 2022/2023 г. М. е записана в десети клас в П. град К.. Детето е включено в образователната система като редовно посещава училище, където има достъп до връстници и подходяща социална среда. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата 4 родители. М. познава роднините си по бащина линия, като периодично осъществява контакти с тях, същата има изградена емоционална връзка с роднините по майчина линия и ежедневно контактува с тях. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че базисните потребности М. са задоволени, като същата има достъп до образование, здравни грижи и социална среда. Бащата М. К. осъществява контакт с дъщеря си почти ежедневно, като детето периодично остава с приспиване в дома му.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.