Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 619 от 30.07.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3117/2024
Вид
Решение № 619
Подписан
30.07.2025
В сила
05.01.2026
Състав
Жанет Марчева Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.38 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет Марчева при участието на секретаря А. СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от А. П. А. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“********“ № 5, ет.4, ап.7, действащ чрез мл.адв. К В С със съдебен адрес гр.В, ул.“Б К“ № 1, ет.8, офис VIII-3 срещу Д. Г. Д. с ЕГН ********** и служебно известен на съда постоянен адрес гр.К, ул.“***********“ № 8, вх.Б, ет.4, ап.11.

В исковата молба се излага, че ищецът бил наследник на своята братовчедка Р С Р с ЕГН **/**/****, починала на **/**/****г., която наследила своите родители. Съгласно Нотариален акт № ***, том IV, н.д. № 10**/***. на Шски народен съдия родителите на наследодателката му придобили собствеността върху апартамент № 7, находящ се на втори етаж от жилищен блок „К 513-**-3“ със застроена площ от 87.89 кв.м., при граници: от изток – ап.8, от запад и север – дворно място, от юг-дворно място и ап.8, заедно с таванско помещение № 6 със застроена площ от 9.39 кв.м. и избено помещение № 20 със застроена площ от 11 кв.м., заедно с 3199/100000 ид.ч. от общите части на сградата. Въпросния недвижим имот бил с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ш. В съдебно заседание се уточнява, че ищецът познавал ответника от две-три години, тъй като същият живеел на съпружески начала с неговата братовчедка, с която той поддържал контакти. След нейната смърт съседи от блока се обадили на бившият съпруг на братовчедка му, който пък уведомил ищеца, че в жилището им се стича вода, вероятно от процесния недвижим имот, вече негова собственост. Ищецът отишъл на място, но ответникът заявил категорично, че няма да го допусне в апартамента. Гореизложеното обосновавало правния му интерес да води 1 настоящото производство и в заключение моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на гореописания процесен имот, като му бъде предадено владението на същият.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор. В него се оспорва допустимостта на предявения иск, тъй като от твърденията на ищеца изложени в исковата молба не можело да бъде установено, че ответника има надлежна пасивна легитимация в настоящото производство, тъй като не били налице доказателства, че теча бил от процесното жилище, както и че тогава ищецът представил документи, че е собственик. Искът бил недопустим и поради липса на правен интерес ищеца да води производството, тъй като имотът бил държан от ответника на правно основание, а именно Договор за заем за послужване. Ответникът не е оспорвал собствеността върху имота на ищеца, поради което било недопустимо да бъде въвличан в производството.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, като за него се явява мл.адв. К С и адв. В С и двамата от АК - В, като се поддържа исковата молба, като се прави уточнение на част от фактите изложени в обстоятелствената част на същата. Моли се за уважаване на иска, като напълно доказан и основателен. В представените по делото съдебни бележки се сочат правните доводи за основателността на иска.

В съдебното заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, като за него се явява адв. Л. Д. от АК-Бургас, който поддържа писмения отговор. Поддържа се твърдението, че ответникът не оспорва собствеността върху апартамента, но държи вещта на основание представения по делото договор за послужване. Поради горното искът е недопустим по отношение на него. В представената по делото писмена защита се обсъждат свидетелските показания и се доразвиват доводите изложени в писмения отговор.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на жилище строено в парцел отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство № ***, том IV, дело № ****/**/**/****г. С Г. В. придобил по покупка от Ш. градски народен съвет правото на собственост на апартамент № 7, на втори етаж от жилищен блок „К 513 – **-3“ със застроена площ от 87.89 кв.м., при граници: от изток – ап.8 на С. и Д. Д.; от запад – дворно място; от север – дворно място; от юг – дворно място и ап.8; от горе – трети жилищен етаж; от долу – втори жилищен етаж, заедно с таванско помещение № 6 със застроена площ 9.39 кв.м., при граници: от изток – таван 7 на М. М.; от запад – таван 5 на И. К.; от север – общ коридор; от юг – дворно място; от горе – покрив на блока; от долу – шести жилищен етаж и избено помещение № 20 със застроена площ от 11.00 кв.м., при граници: от изток – изба № 26 на С. Д.; от запад – общ коридор и изба № 23 на Х. С.; от север – изба № 21 на В.М. и 22 на Л.С.; от юг – дворно място; от горе – първи жилищен етаж; от долу – земя, както и 3199/100000 ид.ч. от общите части на сградата в смисъла на чл.38 от ЗС, като блокът е построен в парцел I в кв. 513 по плана на гр.Ш. Съгласно Схема № 15-1073894 от 2

22.10.2024г. на СГКК-Ш имота, представлявал самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес в гр.Ш, ул.“М.“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.7, с площ 87.89 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж ***; под обекта - ***; над обекта - ***.

Видно от представеното Удостоверение за наследници № 2915 от 11.10.2024г. С Г. В. починал на **/**/****г., като след смъртта си бил наследен от дъщеря си Р С Р, в качеството й на единствен законен наследник. Р. Р. починала на **/**/****г., като била наследена единствено от ищеца А. П. А. – неин братовчед.

Ищецът представя Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том II, рег. № ****, дело № *** от ****г. на Нотариус С. С., с който е признат за собственик по наследство на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Ответникът от своя страна представя Договор за заем послужване от **/**/****г. сключен между него, в качеството му на заемател и Д. В. Й. с ЕГН **********, в качеството й на заемодател, с който заемодателят му предавал за временно и безвъзмездно ползване апартамент находящ се в гр.Ш, ул.“М.“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.7, заедно с таванско помещение № 6.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Румен Радев Делев – в приятелски отношения с ищеца и свид. Р Р Р – бивш съпруг на наследодателката на ищеца, чийто показания съдът кредитира изцяло, като вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Свид. Р Д свидетелства, че ищецът станал собственик по наследство на апартамент в гр.Ш. Един ден го помолил да го придружи до апартамента, заради вероятен теч на вода от там. Когато пристигнали на място, видели ответникът и ищецът се обърнал по име към него, но той минал покрай тях, влязъл в апартамента и заключил. Опитите им за достъп до имота били безуспешни, като ответникът не отворил вратата и на пристигналите на място полицейски служители. Ищецът извикал на място ключар, който да отвори апартамента, но ответникът затискал вратата отвътре и не успели да влязат.

Свид. Р Р споделя, че до смъртта на бившата си съпруга е поддържал близки контакти с нея, като много й е помагал и не са имали дразги или скандали. Свидетелят споделя, че няколко дена преди смъртта си, Р се разделила с ответника, с когото живеела от около четири – пет години и поискала от бившия си съпруг на заем автомобил, с който да закарат вещите му в К. След смъртта й ответникът пристигнал отново в Ш, като се настанил в жилището.

Свидетелят съобщил на ищеца, че е наследил апартамента. Малко след това срещнали случайно ответника, като спрели да говорят с него и поискали достъп до апартамента, тъй като свидетелят имал оставени ценни за него вещи там, но ответникът ги помолил да го оставят да живее в апартамента до 40-я ден след смъртта на Р, след което да го освободи През декември ****г. съсед на процесния апартамент му звъннал, че отново е наводнен, а свидетелят уведомил ищеца. Свидетелят разказва, че Д и Р били близки 3 приятелки, но Д се запознала с ответника в деня на погребението на бившата му съпруга.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска по чл.108 от ЗС : Процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в исковата молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. То обуславя кои са надлежните страни по делото – определя както процесуалната легитимация на ищеца (т. е. принадлежността на правото на иск, което право принадлежи на лицето, претендиращо да е носител на спорното материално право), така и процесуалната легитимация на ответника (която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето, което оспорва или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право). За разлика от процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на ищеца и обуславя допустимостта на иска, материалноправната легитимация определя кой е действителният носител на спорното материално право и кой на задължението и обуславя основателността на иска. Или съдът намира, че направените възражения от ответника, че собственик на имота е ищеца и че владението на същият не се осъществява от него, са възражения по съществото на спора.

По основателността на иска по чл.108 от ЗС: За основателността на иска по чл.108 от ЗС е да се установи по безсъмнен начин, че ищецът е собственик на недвижимия имот, въз основа на заявеното от него основание, че ответникът го владее към момента на предявяване на иска и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователността на претенцията.

Твърдението на ищеца, че е собственик се доказва с различни доказателства, в зависимост от твърдяното от него основание за придобиване на собствеността. В настоящия случай ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на наследяване, като се представя и титул за собственост – Нотариален акт № **, том II, рег. № ****, дело № *** от **/**/****г. на Нотариус С С (находящ се на лист 54 от делото).

Независимо от съставения нотариален акт на **/**/****г., правото на собственост е възникнало в патримониума на ищеца още към датата на смъртта на неговата наследодателка Р С Р, починала на **/**/****г. Или по делото се доказа първата предпоставка за основателността на иска.

Според чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Поради това въведеното възражение на ответникът, чрез процесуалния му представител, че искът е недопустим (а по същество неоснователен по отношение на него), тъй като ответникът държи вещта, а не я владее е неоснователно. В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС се сочи, че ревандикационния иск (искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик) може да бъде предявен и срещу държателя на несобствена вещ.

4

Ответникът в писмения си отговор и в съдебно заседание заявява, че живее в процесния имот и притежава ключ за него на основание Договор за послужване от **/**/****г. сключен между него и Д. В. Й.. Касае се за облигационно правоотношение, по силата на което Йорданова, в качеството си на заемател отдава безвъзмездно ползването на процесния имот на ответникът, като заемополучател. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че към датата на сключване на договора (**/**/****г.) и към настоящия момент, Д. В. Й. е собственик на имота или владее същият и поради това ответникът да е държател за Йорданова на валидно правно основание. Но дори и тогава, то облигационното правоотношение възникнало между двамата има действие само за страните по договора, но не може да бъде противопоставено на трети за договора лица, а още по-малко на собственика на имота.