Решение № 327 от 19.06.2019, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 327 гр. Плевен, 19 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ

ГОСПОДИНОВ при секретар

Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 759/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл.

284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба на искова молба

/именувана жалба/ и допълнение към исковата молба, подадени от лишения от свобода А.М.Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен. С оглед подадената уточнителна искова молба, настоящият съд счита, че е сезиран с предявен от А.М.Н. иск против ГДИН- София, с цена 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца през периода от 30.03.2018г. до 30.07.2018г., произтичащи поставянето на лишения от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия- повреден прозорец, който пропуска вода в дъждовно време, вследствие на което ищецът се измокрял и имало риск да се разболее; влага и течове по тавана на килията, което вреди на здравето на ищеца; липса на постоянно течаща вода в тоалетната, както и брава на вратата ѝ; лоша канализация в тоалетната; некачествено спално бельо и дюшек, в който са налице паразити.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че в тежест на ищеца е да докаже, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са последвали вреди. Сочи се, че предявеният иск е недопустим и алтернативно, че е неоснователен. По отношение на твърдяната недопустимост се излагат доводи, че ищецът не е уточнил кой е ответника по предявения от него иск, което съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявената претенция, поради което е направено искане за прекратяване на производството. Излагат се доводи и за недопустимост на претенцията за вреди, произтичащи от „вида и качеството на медицинската помощ“, каквато всъщност не е формулирана в исковата молба и допълнението към нея. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на предявения иск и се твърди, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, които да са довели до причиняване на вреди.

Сочи се, че не е налице осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, че същият не е имал оплаквания във връзка с предоставеното му постелъчно бельо, а от представената вещева ведомост е видно, че такова му е било предоставено. Не са налице жалби, молби или обяснения в обратната насока.Оспорва се непредубедеността на посомените от ищеца свидетели с доводи, че същите са ищци по административни производства със същия характер, както и че не са пребивавали в една килия с ищеца по настоящето дело. В заключение се прави искане да бъде отхвърлен предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично. В първото по делото заседание заявява, че оттегля искането си за предоставяне на правна помощ и ще се защитава сам. Поддържа предявения иск и излага доводи,че претенцията му е доказана, поради което следва да бъде уважена.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П., която пледира да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като недоказан и неоснователен. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява да са причинени неимуществени вреди на ищеца, произтичащи от условията, при които търпи наказанието си. Твърди,че основното оплакване е от недостатъчното пространство в килията, но от доказателствата по делото е установено, че ищецът сам е пожелал да бъде настанен в съответната килия, респ. администрацията на затвора се е съобразила с това негово желание. Сочи се, че администрацията на затвора е отстранила различните повреди, за които ѝ е било съобщено, съобразно възможностите, които има като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Позовава се на заключението на вещото лице, от което се установява, че условията в конкретната килия са добри, поради което твърди, че това няма как да се отрази неблагоприятно върху състоянието на ищеца и по отношение на човешкото му достойнство, поради което за него не са настъпили неимуществени вреди. В заключение изразява становище,че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че от събраните по делото доказателства не се установява пряка причинна връзка между незаконна дейност на държавен орган или длъжностно лице и вредите, за които ищецът претендира да са настъпили, поради което предлага да бъде отхвърлен предявеният иск.

След като обсъди относимите към правния спор доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът А.М.Н. е лишен от свобода, който през посочения в исковата молба период от

30.03.2018 г. до 30.07.2018 г. е изтърпявал наказанието си в затвора Плевен, а от 11.09.2018 г. е преведен в затвора Ловеч.

От изисканата от съда на основание чл.284, ал.3 ЗИНЗС справка /л.60/ е видно, че ищецът през посочения в ИМ период е бил настанен в 212 килия, в която е бил преместен по негова молба и е пребивавал там до превеждането му в затвора Ловеч на 13.09.2018 г. В горното помещение са пребивавали от 14 до 16 лишени от свобода. Килията е с площ 36, 1 кв. м., помещението е оборудвано със санитарен възел, до който лишените от свобода имат 24 часов достъп. Топла вода се осигурява четири пъти седмично. Спалните помещения периодично се третират срещу насекоми, за което е налице сключен договор с частна фирма- изпълнител, а постелъчното бельо се изпарява. Със средства на затвора се третират леглата и самите спални помещения на лишените от свобода, на които са осигурени и препарати за дезинфекция с антибактериално и вирусогонно действие. От изисканата от съда и приложена на л.48 справка от Началника на затвора Плевен е видно, че в затворническото досие на ищеца не са налице жалби, оплаквания или искания, свързани с битовите условия, при които последният е изтърпявал наказанието си.

На л.61 е приложена приетата като писмено доказателство вещева ведомост, подписана от ищеца, от която е видно, че на същият са предоставени дюшек, възглавница, калъфка чаршаф и одеяло.На л.86-88 са приложени представена от ответника разпечатка за закупени от затвора Плевен и заскладени домакински и миещи препарати. От представения от ответника списъци на л.90- 96 е видно,че ищецът, фигуриращ в горните списъци, е получил срещу подпис хигиенни и миещи препарати за м, април, май, юни и юли 2018 г.От представените от ответника списъци на л.97-100 се установява обстоятелството, че към 20.03.2018г. ищецът е бил в килия № 216 и в нея са били настанени общо 15 души; към 30.04.2018 г. е бил в килия № 212 и в нея са били общо 16 души; към 01.06.2018 г. е бил в килия 212 и в нея са били настанени общо 15 души и към 02.07.2018г. е бил в килия 212, в която общо са били настанени 14 души.

Посочените по-горе писмени доказателства са представени от ответника и не са оспорени от ищеца и неговия процесуален представител.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че килия № 212, в която е бил настанен ищеца през посочения в ИМ период е с размери 7,00/5,20 метра, или със светла площ 36,4 кв.м. В обема на стаята е изградена тоалетна с размери 1,80/1,00 м., при което полезната обитаема площ на килията е 34, 60 кв.м. С оглед горното вещото лице е посочило, че за да се спазят изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, спалното помещение може да се обитава максимум от 8 /осем/ души, а от приложените по делото списъци на лишените от свобода, които са били настанени в килия 212 през периода, посочен в ИМ е видно, че в килията са съжителствали между 14 и 16 лица. Вещото лице е посочило, че спалното помещение отговаря на изискванията на чл.45, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от Правилника за приложение на ЗИНЗС, както и на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. При извършения оглед на помещението за нуждите на експертизата вещото лице не е установило неизправности във водоснабдителната и канализационната система, както и в механизмите за отваряне и затваряне на прозорците, но е посочил, че при наличие на повреден механизъм за затваряне, прозорецът не би могъл да се уплътни и при валеж е възможно протичането на вода в спалното помещение. Направена е и констатация, че към 15.30 ч. в деня на огледа от крана за студената вода не е потекла вода. Не са констатирани следи от влага и мухъл.

По делото е разпитан като свидетел А.М.А., лишен от свобода, който твърди, че не е обитавал една и съща килия с ищеца, но е запознат с условията в килия 212. Твърди, че същата е с размери около 30-35 кв.м. и е обитавана от 15-16 човека,че е имало петно от мухъл на тавана с диаметър ок. 40 см., както и че прозорецът трудно се е отварял и затварял. Излага твърдения, че хигиенните условия са лоши, но хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. Твърди, че предоставяните от администрацията препарати са недостатъчни, а водата се пуска само в определени интервали от време.

При разпита си като свидетел л.с. Б.С. твърди, че познава ищеца, който е търпял наказанието си в килия № 212, в която е бил заедно с 6-7 човека. Сочи, че условията в килията са нормални и не е възприел каквито и да е оплаквания от ищеца, вкл. и по отношение на прозореца.

От показанията на свидетеля В.В. се установява, че изпълнява длъжността помощник склададжия в затвора Плевен и при преместване на ищеца в затвора Ловеч последният е сдал спалното си бельо, което е било в изрядно състояние. Твърди, че предоставяното спално бельо на лишените от свобода е в добро състояние, чисто е и се пере редовно. Никой от лишените от свобода не се е оплаквал от паразити в спалното бельо и дюшеците.

Свидетелят К.К.Ц.- лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора Плевен твърди, че ищецът е бил преместен в килия 212 по негово желание, както и че за хигиената в килията отговарят самите лишени от свобода. Сочи, че в килията са били настанени 11-12 човека, но заявява, че не си спомня дали е имало течове от прозореца върху леглото на ищеца.

Разпитаният като свидетел л.с. Ф.Б. твърди, че ищецът е бил преместен в килия 212 по свое желание. По отношение на хигиената сочи, че тъй като в килията са само мъже, не се пази много чисто, но състоянието на килията било нормално. Потвърждава, че в единия ъгъл е капело, но само когато е валял дъжд и твърди, че тази повреда е отстранена в период от около 7-8 месеца. Твърди, че ищецът не се е оплаквал от друго, освен от теча от тавана, както и че е имало проблем с машинката на прозореца за период от около 2-3 месеца, поради което той не се е затварял добре и се е налагало да бъде връзван. Понякога прозорецът се отварял сам и ставало студено.

От показанията на свидетеля П.Г.-*** се установява, че ищецът е бил преместен в килия 212 по свое желание, а преди това е бил в 216 килия. Не е споделял за проблеми, а по отношение на повредената брава на прозореца потвърждава, че е имало такова оплакване, но повредата не е била отстранена своевременно.