Решение № 2647 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2647 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330109573 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по 26, ал. 1, пр. І, ІІ и ІІІ от ЗЗД на Й. Р. Р., ЕГН: **********, гр. ********, ул.

„*******“ № ** чрез адв. М. срещу „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. К. за прогладяване нищожност на клаузите от договор за кредит от 16.06.2023 г. сключен между страните, предвиждащи заплащане на неустойка в размер на 1000 лв. при непредставяне на обезпечение, която се начислява месечно за периода на непредставянето, заплащане на разходи за събиране на задължения по 2,50 лв. на ден до заплащане на задължението, заплащане на еднократна такса от 120 лв. при предсрочна изискуемост за действия на служител по извънсъдебносъбиране на вземанията, като противоречаща на принципа ЗПК и ЗЗП. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 16.06.2023 г. за сума от 1000 лв. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок при определени от заемодателя условия. Неизпълнението на това задължение води до начисляване на неустойка. Предвидено е заплащане на разходи за действия по събиране на просрочени задължения в размер от 2,50 лв. на ден до заплащане на същите.

Договорено е след настъпване на предсрочна изискуемост да се дължи еднократна такса от 120 лв. за разходи по извънсъдебносъбиране на вземанията. Клаузите противоречат на добрите нрави и ЗПК. С клаузата за начисляване на неустойка се заобикаля забраната на ЗПК за начисляване на капитализирана лихва. Същата е прекомерна и излиза извън присъщите и 1 функции. Цели се скрито увеличаване на възнаградителната лихва.

Злепоставят се интересите на длъжника поради значителна нееквивалентност на дължимите престации по договора. Клаузите са уговорени общо, тъй като са част от общи предварително изготвени условия.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и наличието на визираните в него клаузи. Заявява, че вземанията по договора са прехвърлени на трето лице и не са притендирани след това от страна на ответника спрямо ищеца. Оспорва пасивната си легитимация в процеса. Отрича недействителността на клаузите. Твърди липса на нарушения на ЗПК и ЗЗД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства –договор за кредит от 06.06.2023 г., е видно, че на 06.06.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на сума от 1000 лв. за неопределено време при ГЛП-43,20 %, ГПР 46,18 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение-банкова гаранция, поръчителство от физическо лице.

Неизпълнението на това задължение води до начисляване на неустойка от 10 % от усвоения кредитен лимит. В чл. 21 ал. 4 от договора е предвидено заплащане на лихва забава на плащане на разходи за действия по събиране на просрочени задължения в размер от 2,50 лв. на ден до заплащане на същите, а в ал. 5 – дължимост на еднократна такса от 120 лв. за разходи по извънсъдебносъбиране на вземанията. за забава от 2,50 лв. на ден при просрочие на всяко от задълженията.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри, усвояване на заемната сума и извършени плащания.

Спорът се състои в съответствието валидността на клаузи по чл. 20 и 21 от договора за кредит.

Уговорената в чл. 20 от процесния договор неустойка се основава на неизпълнение на задължение на кредитополучателя кореспондиращо с невъзможността на същия да покрие формулирани в договора изисквани към желаното от заемодателя обезпечение на задължението за заплащане на вземанията. Следователно неустойката не гарантира изпълнение на основното 2 задължение по договора, а цели да възмезди кредитора, тъй като от непредоставянето на обезпечението за него не настъпват реални вреди. Ето защо следва да се приеме, че макар въведената формулировка в спорната клауза, изискването за заплащането на предвидената сума като неустойка излиза извън присъщите функции на това задължение по чл. 92 от ЗЗД и следва да се определи като опит за прикриване на действителния размер на възнаградителнат а лихва. От своя страна този стремеж противоречи на добрите нрави и води до нищожност на посочената клауза.

По отношение клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора , съдът намира, че съобразно чл. 33 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по събиране на задълженията са именно такива свързани с управлението на кредита, за които изрично законодателят е уредил, че кредиторът не може да изисква заплащане на отделни такси и комисиони. Ето защо се явява противоречие между въведените договорки и ЗПК, което сочи недействителност на същите по аргумент на чл. 26 от ЗЗД. Поради това и тези искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат.

Предвид броя и цената на предявените обективносъединени искове съдът намира, че дължимата държавна такса по тях е в размер от 150 лв. Тъй като от ищеца е внесена такава само в размер от 50 лв. на същия следва да се присъдят като дължими разноски от ответника само 50 лв. Останалата сума от 100 лв. следва да се присъди в полза на съда.

На процесуалния представител на ищеца-адв. М. следва да се определи служебно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА едно общо възнаграждение от 400 лв. за всички предявени притенции, тъй като същите произтичат от едно и също правно основание и спора по тях не се отличава с фактическа и правна сложност предвид многобройната и последователна съдебна практика в тази насока. Искането за определяне на отделна сума като репариране на дължимия ДДС от адвоката, който е избрал доброволна регистрация по ЗДДС следва да се остави без уважение, тъй като съдът не е обвързан с определено конкретно минимално възнаграждение за осъществената безплатна правна услуга и не се явява платец на нейната цена, нито задължено лице по ЗДДС за служебно начисляване на ДДС при определяне размер на възнаграждението.

На ответника не се дължат разноски.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите на д оговор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 16.06.2023 г. сключен между Й. Р. Р., ЕГН: **********, гр. ********, ул. „*******“ № ** и „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. К., а именно: за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 20 от договора, като противоречаща на добрите нрави, по чл. 21, ал. 4 от договора -за заплащане на разходи и по чл. 21, ал. 5 -за заплащане на такса, като противоречащ и на ЗПК.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. К. да заплати на Й. Р. Р., ЕГН: **********, гр.

********, ул. „*******“ № ** сумата от 50(петдесет) лева за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –Пловдив сумата от 100(сто) лева за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс“ ООД ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ж.к. Иван Вазов, ул. Балаша №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. К. да заплати на адвокат Д. М., от Адвокатска колегия - ********, със служебен адрес гр. *******, бул. „********“ № ***, ет. **, ап. **, сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4