Решение № 123 от 19.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Благоевград, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А. при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500240 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., чрез адв. Х. М., със съдебен адрес: гр. С., против Решение № 429/10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 418/2025 г. по описа на Районен съд Г.Д.. Решението се атакува в частта, с която искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е отхвърлен. Сочи се, че претенцията, както на ищцата, така и на ответника произтичат от договор № 869831/19.08.2022г. Посочената в насрещната искова молба дата - 11.05.2023г., е поради допусната техническа грешка. Поради това е следвало съдът да даде указания на ищеца по насрещния иск да отстрани посочената неяснота, а не да приема, че договор от дата 11.05.2023г. липсва и поради това да отхвърля иска. Сочи се, че и съдът сам е допуснал грешка в доклада си, почвайки трета дата – 19.02.2022г. Изрично във въззивната жалба се прави уточнение, че претенцията на ищеца по насрещния иск е за връщане на недължимо платена сума по договор № 869831/19.08.2022г.

Прави се искане за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск в размер на 475 лв. Претендират се разноски.

В срок по делото е постъпил писмен отговор по въззивната жалба, депозиран от въззиваемата страна С. А. Б., чрез адв. А. Д.. Сочи се, че решението в атакуваната му част е правилно, доколкото по делото действително не е представен договор от дата 11.05.2023г. При положение, че съдът достигне до извода, че евентуалният иск е основателен не следва 1 въззиваемата страна да дължи заплащане на разноски, за което се излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане за потвърждаване на решението. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение с ДДС.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че решението на първата инстанция в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по същество неправилно, поради следните съображения:

Районен съд Г.Д. е сезиран с искова молба, депозирана от ищцата С. А.

Б. срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД. Предявен е иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит от разстояние № 869831/19.08.2022г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответника като кредитодател. При условията на евентуалност е направено искане за прогласяване клаузата на чл. 27 от договора за недействителна.

Към исковата молба като приложение е представено копие на Договор за потребителски кредит от разстояние № 869831/19.08.2022г., ведно с погасителен план и общи условия към него.

В срока за отговор ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД предявява насрещна искова молба. Не отрича сключването на процесния договор за кредит, като твърди, че по него има плащания от страна на С. Б. в размер на общо 1 525 лв. Прави се искане С. Б. да бъде осъдена да заплати остатъка от главницата в размер на 475 лв. въз основа на сключения договор. В условията на евентуалност и ако съдът приеме, че договорът е недействителен се претендира същата сума като получена без основание. Към насрещната искова молба е представен договора, приложен и към първоначалната искова молба Договор за потребителски кредит от разстояние №869831/19.08.2022г. В петитума на исковата молба по насрещния иск е посочен Договор за потребителски кредит от разстояние № 869831/11.05.2023г., т. е посочена е различна дата.

С решението си районният съд е уважил иска на ищцата С. А. Б., като е прогласил за нищожен /недействителен/ Договор за потребителски кредит № 869831/19.08.2022 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и С. А. Б.. Отхвърлил е като неоснователен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена С. А. Б. да заплати на „Стик Кредит“ АД, сумата от 475 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за потребителски кредит № 869831/11.05.2023 г. в общ размер на 1915,66 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Също така е отхвърлил като неоснователен иска на „Стик Кредит“ АД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД С. А. Б. да бъде осъдена да заплати на „Стик Кредит“ АД сума в размер на 475 лева, представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 869831 от 11.05.2023 г.

За да отхвърли исковете, обективирани в насрещната искова молба, съдът е приел, че по делото не се доказва между страните да е сключван договор за потребителски кредит № 869831 от 11.05.2023 г.

Съдът намира тези изводи на районния съд за неправилни.

2

По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че между С. А. Б. и „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, е сключен договор за потребителски кредит № 869831/11.05.2023 г., въз основа на който в полза на Б. е отпуснат кредит /главница/ в размер на 2000 лв. Кредиторът „Стик Кредит“ АД посочва, а и този факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване, че по договора кредитополучателят е погасил сумата 1525 лв., т.е остатъкът непогасена главница е 475 лв.

Ищецът по първоначалната искова молба се позовава на този договор, ответникът в насрещната си искова молба също се позовава на този договор, който прилага. По делото няма данни, а и твърдения страните да са обвързани и да са сключвали друг договор за кредит. Обстоятелството, че в петитума на насрещната искова молба е посочен договор за кредит със същия номер, но с различна дата се дължи на техническа грешка, както се сочи и във въззивната жалба. В обстоятелствената част на насрещната искова молба ищецът „Стик Кредит“ АД сочи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 869831/19.08.2022г., този е посочен и в първоначалната искова молба. Копие на този договор е приложен както към първоначалната, така и към насрещната искова молба. Поради това няма съмнение, че договорът между страните е един и същият е приложен като доказателство по делото.

Ако районният съд е смятал, че в насрещната искова молба има посочен друг договор е следвало да даде указания до „Стик Кредит“ АД, че не сочи доказателства за сключването на този договор, респ. да даде указания за отстраняване на противоречие относно датата на сключване на двата договора, доколкото в обстоятелствената част на насрещната искова молба се сочи една дата, а в петитума друга.

След като договорът за потребителски кредит № 869831/11.05.2023 г. е обявен за недействителен с влязло в сила решение /в тази част решението на районния съд не се обжалва/, то на осн. чл. 23 ЗПК кредитополучателят следва да върне единствено чистата стойност. Видно от договора в полза на кредитополучателя С. Б. е отпуснат кредит в размер на 2000 лв. Ответникът сочи, че по договора е погасена сума в размер на 1525 лв., като ищцата не оспорва този факт и с доклада това е прието за ненуждаещо се от доказване.

С оглед на това ищцата С. Б. дължи на ответника сумата в размер на 475 лв., представляваща непогасена главница по недействителен договор за кредит.

Поради това евентуалния иск по чл. 55, ал.1, т. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

23 ЗПК се явява основателен.

Ето защо ще следва решението, с което е отхвърлен евентуалният насрещен иск да се отмени и вместо това се осъди С. Б. да заплати на „Стик Кредит“ АД сумата в размер на 475 лв., представляваща заплатена сума без основание - по недействителен договор за потребителски кредит № 869831/19.08.2022г. Върху посочената сума следва да се присъди и законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното й заплащане.

По разноските:

Разноски в тежест на въззиваемата страна не следва да се възлагат. Това 3 е така, доколкото ищцата е потребител, а спорът е за съществуването на задължения към небанкова финансова институция, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Присъждането в тежест на въззиваемата страна на разноски би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено.

Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на въззиваемата страна за настоящата съдебна инстанция, въпреки основателността на подадената въззивна жалба.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 429/10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 418/2025г. по описа на Районен съд Г.Д., в частта с която е отхвърлен евентуалния насрещен иск на „Стик Кредит“ АД за осъждане на С. А. Б. да заплати сумата в размер на 242,86 евро /475 лева/, представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит от разстояние № 869831/11.05.2023г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. Г.Б., да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., сумата в размер на 242,86 евро

/475 лева/, представляваща заплатена част от главница по обявен за недействителен 4

Договор за потребителски кредит от разстояние № 869831/19.08.2022г., сключен между С. А. Б. и „Стик Кредит“ АД, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба пред съда – 08.05.2025г., до окончателното й плащане.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5