Решение № 55 от 27.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 55

*******, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340101134 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК Съдът е сезиран с два иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявени от Н. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ** **, чрез пълномощника си адвокат Б. Л. от САК, срещу “С. Г. Груп“ ЕАД, ** със седА.ще и адрес на управление: **, представлявано от законния представител **, с цена на исковете 13 454.66 лв. и 14 025.00 лв.

В молбата се излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 938/2011 г. по описа на РС - Троян, ищецът е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 5 540.60 евро - главница по договор за кредит; 556.32 евро – договорна лихва; 279.81 евро - мораторна лихва; 249.44 лв. - разноски за ДТ и 495.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 937/2011 г. по описа на РС-Троян, ищецът е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 5 912.86 лв. - главница по договор за кредит; 644.70 лв. – договорна лихва; 299.81 лв. - мораторна лихва; 137.15 лв. - разноски за ДТ и 345.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В ИМ се сочи, че на 10.08.2014 г. въз основа на посочените два изпълнителни листа е било образувано изп. д. № 648/2014 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров.

На 16.03.2012 г. бил сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД за процесните вземания.

На 15.12.2016 г. бил сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството му на цедент“ и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, с който били прехвърлени сумите по процесните два изпълнителни листи.

1

На 10.03.2017 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подА. молба по изпълнителното дело за прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 08.03.2018 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подА. искане до ЧСИ В. Петров да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника и да се наложат запори върху движимото му имущество.

На 07.03.2019 г. бил сключен договор за цесия между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цедент и ответното дружество „С. Г.

Груп“ ЕАД, като цесионер, с който били прехвърлени сумите по процесните два изпълнителни листи. На 28.05.2020 г. дружеството - цесионер било конституирано като взискател по изп. д. № 648/2014 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров.

На 20.05.2025 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД постъпила молба по изпълнителното дело за връщане на оригинала на изпълнителния лист. На същата дата - 20.05.2025 г. било образувано ново изп. д. № 973/2025 г. по описа на ЧСИ В.Петров.

В ИМ се твърди, че по изп. д. № 648/2014 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров не са извършвани изпълнителни действия и задълженията, за които е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност на 16.09.2016 г.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 938/2011 г. по описа на РС Троян, а именно: 5 540.60 евро - главница по договор за кредит; 556.32 евро – договорна лихва; 279.81 евро - мораторна лихва; 249.44 лв. - разноски за ДТ и 495.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 937/2011 г. по описа на РС - Троян, а именно:

5912.86 лв. - главница по договор за кредит; 644.70 лв. – договорна лихва;

299.81 лв. - мораторна лихва; 137.15 лв. - разноски за ДТ и 345.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност.

Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.

Подаден е отговор от ответното дружество, което се легитимира като цесионер на процесните вземания. Ответникът оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. Изложил е твърдения, че са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвА. давността.

Ответникът е направил искане да бъде отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощника си адв. Б. Л. от САК, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищеца бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

За ответното дружество в съдебно заседание не се явява законен представител или пълномощник. Постъпило е писмено становище, чрез адв.

М. Й. от САК, в което е изложено, че се оспорва предявения иск и се поддържа изцяло отговора на ИМ. Направено е искане да бъде отхвърлена ищцовата претенция по съображенията, изложени в отговора. Ответникът претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

По допустимостта на предявения иск:

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се 2 установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. НА.це е правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 938/2011 г. по описа на РС - Троян, ищецът Н. П. П. е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 5540.60 евро - главница по договор за кредит; 556.32 евро – договорна лихва; 279.81 евро - мораторна лихва; 249.44 лв. - разноски за ДТ и 495.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 937/2011 г. по описа на РС-Троян, ищецът е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 5912.86 лв. - главница по договор за кредит; 644.70 лв. – договорна лихва; 299.81 лв. - мораторна лихва; 137.15 лв. - разноски за ДТ и 345.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От изисканото изп. д. 648/2014 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров се установява, че на 10.05.2014 г. въз основа на посочените два изпълнителни листа е било образувано изп. д. № 648/2014 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, цесионер на вземанията по силата на договор за цесия, сключен с „Банка ДСК“ АД.

На 21.05.2014 г. на длъжника Н. П. е била връчена покана за доброволно изпълнение, чрез ***** – **

На 15.12.2016 г. е бил сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството му на цедент“ и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, с който са били прехвърлени вземанията по процесните два изпълнителни листи.

На 15.12.2026 г. с договор за продажба на вземания „ОТП Факторинг България“ ЕАД прехвърлили процесните вземания на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

На 08.03.2017 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подА. молба за конституиране като взискател по делото. С молба от същата дата поискА. извършване на справки за имущество и трудови договори на длъжника. С молба от 10.03.2017 г. те поискА. прекратяване на изп.дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 10.03.2017 г. с постановление на ЧСИ В. Петров изп. дело било прекратено поради настъпила перемпция.

На 08.03.2018 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подА. искане до ЧСИ 3

В. Петров да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника, да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника и да се наложат запори на банковите му сметки ( л. 67 от изп. д.).

На 07.03.2019 г. бил сключен договор за цесия между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цедент и ответното дружество „С. Г.

Груп“ ЕАД, като цесионер, с който били прехвърлени вземанията по процесните два изпълнителни листа.

На 28.05.2020 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД постъпила молба по изпълнителното дело с искане за конситуиране като взискател.

На 20.05.2025 г. от „С. Г. Груп“ ЕАД постъпила молба по изпълнителното дело за връщане на оригинала на изпълнителния лист. На същата дата - 20.05.2025 г. било образувано ново изп. д. № 973/2025 г. по описа на ЧСИ В.Петров на основание процесните два изпълнителни листа.

Изискано и прието като доказателство по делото е и копие на изп. дело № 973/2025 г. по описа н ЧСИ В. Петров. От него се установява, че на 19.08.2025 г. на длъжника Н. П. е била връчена покана за доброволно изпълнение, чрез *** – **

Ищецът посочва датата, от която твърди, че е започнала да тече погасителна давност за процесните вземания, а именно: от 16.09.2011 г., като излага твърдения, че не са извършвани действия, с които да се прекрати давността и вземанията е настъпила погасителна давност на 16.09.2016 г.

Алтернативно е посочил, че ако се приеме, че с молбата от 08.03.2018 г. давността е прекъсната, след тази датата не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия.

Ответникът в отговора на ИМ, позовавайки се на постановките, възприети в приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС и загубилото сила ППВС № 3/1980г., и предвид, че изпълнителния процес за вземанията е образуван преди постановяване на ТР № 2/2015 г., сочи, че давността за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г.

Видно от материА.те, съдържащи се в изпълнително дело № 648/2014 год. по описа на ЧСИ Велислав Петров, по него не са извършвани изпълнителни действия, като единствено е връчена покана за доброволно изпълнение на 21.05.2014 г. Делото е прекратено на 10.03.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

След това е подадена молба на 08.03.2018 г. от

„Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД с искане до ЧСИ В. Петров да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника, да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника и да се наложат запори на банковите му сметки.

След тази дата не са подавани молби с искания с определен способ на изпълнение и не са предприемани изпълнителни действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са два отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК против “С. Г. Груп“ ЕАД, ** с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не съществува правото на принудително изпълнение срещу длъжника Н. П. П. за паричните притезания, първият за сума в общ размер 6 879.26 евро, а вторият – 7 170.87 евро, тъй като правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено 4 по давност.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давноста се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на документи. Прието е, че давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ налагане запор и възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане вземане за събиране или вместо плащане.

Съгласно ТР № 2/04.07.2024 г., по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело.