Решение № 767 от 15.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. *, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120202881 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, против Наказателно постановление № 836983F832161/18.07.2025г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-*, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се поддържа, че се касае за маловажен случай.

В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството, редовно призовано.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт *, която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като от разписката на НП се вижда, че същото е връчено на 25.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 08.08.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че към 30.06.2025г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин плод-зеленчук, 1 находящ се в гр. *, ул. „*. На 30.06.2025г., около 17:05 часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Л. Х.- главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Била извършена контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон. След това проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство модел DATECS, модел DP-150, с номер на ФП 02931684 и индивидуален № DT960075, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по устройството била 299,10 лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични средства се установила фактическа касова наличност в размер на 1321,25 лева. Т.е., при проверката била установена разлика (положителна) в размер на 1022,15 лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно изведени суми от касата в деня на проверката.

За извършената проверка и констатациите от него св. Х. съставил Протокол за извършена проверка бланков № 0164073 от 30.06.2025 г. На същата дата бил съставен АУАН с № F832161. Така описаното деяние Х. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис.

Управителят на дружеството не вписал конкретни възражения.

Впоследствие, въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Към преписката е приложен опис на парите в касата, попълнен от намиращия се на мястото служител- *. Същата записала като обяснение, че при маркиране без да иска не натиснала точката и се получила голяма сума и затова касата не излизала.

Посочва и че тъй като клиента си поискал касовата бележка, затова не може да я представи. Към самата жалба е приложено обяснение от *, в което посочва, че разликата се дължи на това, че погрешно е добавила към парите за деня и оборота от предния ден.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на разпитания актосъставител.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Посочено е, че се касае за положителна разлика, т.е. парите 2 в наличност са били повече от отразените в касовата наличност. Не е налице нарушение с посочване на разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като въз основа на тази разпоредба е приета наредбата, чиито разпоредби са нарушени, поради което и законовите разпоредби са взаимно свързани и тяхното записване е с цел пълно запознаване на нарушителя със законовата база, въз основа на която е санкциониран.

Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция.

Съдът не кредитира версията, изложена в жалбата, че продавачката по грешка била предоставила и оборота от предния ден. На първо място е видно, че установената разлика при проверката е 1022,15 лева докато оборотът от предния ден е 973 лева, т.е. отново се получава положителна разлика от около 50 лева. На второ място, приложеното към жалбата обяснение изцяло противоречи на записаното от продавачката в описа на средствата по време на проверката. Там тя е записала, че разликата идвала от погрешно въведена от нея сума. И тази версия обаче също не следва да се кредитира, тъй като ако действително такава продажба е била регистрирана, то същата може да бъде установена в паметта на устройството, без значение дали клиентът си е взел бележката (всъщност точно такава е и идеята на закона- и клиентът да има документ за продажбата , и продавачът да има следа за нея във фискалното устройство).

Тук следва да се подчертае и че не е основателен доводът в жалбата, че не била дадена възможност да бъдат дадени обяснения по време на проверката. Служителката на дружеството, както бе посочено, е записала обясненията си в описа на паричните средства, а управителят изобщо не е вписал такива при запознаване с АУАН.

Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал.

1 от ЗДДС.

За така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.

185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1000 лева.

Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 500 до 200 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в минималния предвиден размер.

3

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се изразява в разминаване между правно дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност.

Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.

28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност е на голяма стойност. Неоснователен е и доводът за несъразмерност на санкцията, тъй като същата съвпада със законовия минимум, а и дори в по-малък размер от установената разлика в касовата наличност.

В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, *кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 836983-F832161/18.07.2025г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-*, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК * е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, да заплати на Национална агенция за приходитеСофия сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба

Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. пред

Съдия при Районен съд – *: _______________________

4