Решение № 1294 от 25.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110102064 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Й. П., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „К. И. И. БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по вътрешно арбитражно дело № 587/2013 г. по описа на арбитър Б. Г., претендирани по изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К., а именно: сумата от 8 159.96 лева – главница, сумата от 7 316.27 лева – законна лихва за периода от 24.10.2012 г. до 24.8.2022 г., сумата от 856.40 лева – присъдени разноски, както и сумата от 1 565.95 лева – такси по ТЗЧСИ, дължими към 24.8.2022 г.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по вътрешно арбитражно дело № 587/2013 г. на арбитър Б. Г., срещу него е образувано изпълнително дело при ЧСИ Р. А.. Заявява, че последното действие по делото е извършено на 15.7.2014 г. и с постановление от 18.10.2018 г. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че междувременно с договор за цесия от 8.8.2018 г. първоначалният кредитор „П. К. Б.“ ЕООД е прехвърлил вземанията си по изпълнителния лист на „К. И. И. БГ“ ЕАД, след което му е изпратена покана във връзка с изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К.. Счита, че към датата на получаване на поканата процесните вземания са погасени по давност.

Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че самата молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Р. А. е довела до прекъсване на давността, която давност е била прекъсната и с депозирането на молбата за конституирането му като взискател, доколкото със същата е поискано насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че впоследствие както по изпълнително дело № 648/2019 г. на ЧСИ Мария Глушкова, така и по изпълнително дело № 3398/2022 г. на ЧСИ Д. К. са предприети действия, прекъсващи давността, като изтъква, че перемпцията няма правно значение за прекъсване на давността, респ. че дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на ново искане за предприемане на изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г. на 1

ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по делото въобще не е текла. В този ред на мисли, счита, че най-ранната възможна дата за погасяване на задълженията по давност е 26.8.2020 г., но в случая след 26.6.2015 г. има извършени редица изпълнителни действия, прекъсващи давността.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 901/2014 г. на Софийски градски съд, по молба на взискателя „П. К. Б.“ ЕООД от 4 .7.2014 г. срещу ответника Н. Й. П. е образувано изп. дело № 878/2014 г. по описа на ЧСИ Р. А.. С молбата е направено искане за проучване имущественото състояние на длъжника, за налагане на запор в „Банка ДСК“, като на съдебния изпълнител са възложени всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно изпълнение, за която липсват данни да е получена от длъжника.

На 15.7.2014 г. са изпратени запорни съобщения, с които са наложени запори върху сметки на длъжника в различни банки в страната.

Впоследствие, на 26.9.2018 г. е постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД, с която ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на 8.8.2018 г. е сключил договор с „П.

К. Б.“ ЕООД, по силата на който вземанията срещу ищеца са прехвърлени на него. С въпросната молбата е направено искане за конституирането на „К. И. И. БГ“ ЕАД като взискател, искане за извършване на опис на движими вещи, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

На 8.3.2019 г. е постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД с искане за връщане на оригинала на изпълнителния лист, като с протокол от 3.4.2019 г. ЧСИ Р. А. е върнала на новоконституирания взискател изпълнителния лист и е прекратила изпълнителното дело.

По молба за ответника от 3.10.2019 г. е образувано изпълнително дело № 648/2019 г. на ЧСИ Мария Глушкова, като с молбата отново е направено искане за извършване на опис на движими вещи, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

С молба от 16.5.2022 г. взискателят е поискал налагане на запори и предприемане на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, включително опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.

На 15.7.2022 г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника за 8.9.2022 г., който опис не е извършен поради незаплащане на дължимата от взискателя авансова вноска.

Междувременно, на 15.8.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 31.1.2023 г. е постъпила молба от взискателя, с която се иска налагането на запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, а евентуално – за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.

2

С постановление от 11.5.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника „Обединена българска банка“ АД, като запорното съобщение е изпратено на 23.5.2023 г., а длъжникът е уведомен за запора на 26.5.2023 г.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.

От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай изпълнително дело № 878/2014 г. по описа на ЧСИ Р. А. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, като същото е прекратено ex lege на 15.7.2016 г., тъй като в продължение на две години не е поискано извършването на изпълнителни действия. Доколкото делото е образувано преди приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в периода от образуването му до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че в посочения период давност не е текла. А както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.

С оглед на горното, давността относно процесните вземания е започнала на 26.6.2015 г. с приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г., като същата не е прекъсната с молбата на ответника от 26.9.2018 г.за конституирането му като взискател, тъй като макар в нея да се съдържа искане за приложение на определен изпълнителен способ, същият не е приложен, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително 3 изпълнение. Т.е. не се касае за искане, въз основа на което не е предприето изпълнително действие преди изтичането на давностния срок, а за искане, въз основа на което липсва каквото и да било действие от съдебния изпълнител – преди или след изтичане на давността. Давността не е прекъсната и с молбата за образуване на изпълнително дело № 648/2019 г. на ЧСИ Мария Глушкова, постъпила на 3.10.2019 г., макар в същата да е налице искане на взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на определен изпълнителен способ – насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Това е така, доколкото въпросната молба е оставена без движение с нарочно постановление, получено от взискателя на 17.11.2019 г., с което на последния се предоставя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите по същата. Въпросните указания не са изпълнени с молбата от 9.6.2020 г. /постъпила близо 7 месеца по-късно/, тъй като с изрична резолюция съдебният изпълнител е отбелязал, че не е внесена дължимата такса. И тъй като указанията на съдебния изпълнител не са изпълнени, поисканият способ не е приложен по вина на взискателя.

С оглед на гореизложеното, започналата да тече на 26.6.2015 г. давност е изтекла на 26.6.2020 г., което прави основателен предявеният иск относно главницата, начислената законна лихва и разноските по делото, по което е издаден изпълнителният лист.

Съдът намира, че претенцията в частта, с която се иска установяване недължимостта на таксите по ТЗЧСИ, е недопустима, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като този иск следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание Т.е. на оспорване по този ред подлежат само съдебно установени вземания. Таксите и разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред, а са последица от предприетото принудително изпълнение и в случай, че същите са неправомерно начислени, длъжникът разполага с друг път за защита. Дължимостта на разноските, които длъжникът следва да понесе по изпълнителното дело, се определя от съдебния изпълнител в рамките на висящото производство по самото изпълнение, като същата е в зависимост от неговия изход. Затова и именно с оглед изхода на настоящия спор, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, като в случай на недължимост на вземанията по издадения изпълнителен лист /с оглед погасяването им по давност/, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК недължими ще са и начислените в тежест на длъжника такси и разноски.

Предвид на горното, исковата претенция следва да се остави без разглеждане в посочената част, а производството по делото да бъде прекратено.

По разноските:

Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за уважената част от иска. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл.