Решение № 479 от 22.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. В., 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200704 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „У. Ж“ ЕООД, ЕИК: 105012737, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.

„И.“, бл. 3, ет. 8, ап. 38, представлявано от С.В.В. – управител, против Наказателно постановление №05-2300043 от 02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл чл.413 , ал.2 от КТ –„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл.275, ал. 1 от КТ, във вр. чл.

164, ал. 3, ал. 1 и т. 3 и т. от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Същият изпраща процесуален представител, който заема идентично с жалбата становище в с.з. с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з.

1 да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.02.2023г. около 15,45 часа на обект: Строеж на многофамилна жилищна сграда в гр. В., ул. „Е.Й. I“, № 78, електрозаварчикът К.С.К., нает от „У. Ж“ ЕООД, при рязане на итонгов блок с флекс/ъглошлайф SPARKY, модел МВА2400Р HD, с монтиран на него диск за рязане на дърво в изправено състояние върху коляното си , придържайки го с една ръка и посредством другата е рязал, като при това е изпуснал блока и си е порязал десния крак над коляното.

Свидетелите Цеков и Василев твърдят, че работникът е обучен и инструктиран да работи безопасно, за което е представена извадка от книга за инструктаж. Свидетелят Цеков – технически ръководител, твърди, че на работниците им е обяснено, че с диск за дърво не се реже итонг. Ъглошлайфа е бил един, но се сменявали дисковете. Василев твърди, че на обекта е имало два ъглошлайфа.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите В. Ц., Ц.Ц. и Ж.В., както и от административнонаказателната преписка, и от приетите писмени доказателства.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Отговорността на дружеството-ответник по касационната жалба е ангажирана на основание чл.413 , ал.2 от КТ за нарушение на чл.275, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 164, ал. 3, ал. 1 и т. 3 и т. от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

2

Разпоредбата на чл.275, ал. 1 от КТ касае задължението на работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Тази разпоредба не визира фактическо регулиране на правоотношения, свързани с оценка на риска. Разпоредбата на чл. 164, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване регламентира реда и начина, по който се използват съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат правилно инсталирани и използвани и използвани само по предназначение.

Тази разпоредба също не въвежда конкретно правило за поведение, неизпълнението на което подлежи на санкциониране. От обстоятелствената част на акта и НП става ясно, че всъщност се твърди нарушение по ЗЗБУТ, тъй като посочените нарушени подзаконови нормативни актове/наредби/ имат отношение към специалния ЗЗБУТ, уреждащ правоотношенията във връзка с инсталиране и използване на съоръжения, машини и оборудване.

Задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е визирано в чл.275, ал.1 от КТ. Подробна регламентация на дължимото от страна на поведение при осъществяване на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се съдържа в чл. 16 от ЗЗБУТ. При дадените от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става ясно за неизпълнение на кое точно задължение е санкционирано дружеството - жалбоподател, като по този начин се засяга съществено правото му на защита. Възприемайки квалификацията в АУАН и посочвайки в НП норми, нямащи характер на правило за поведение, наказващият орган е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Това нарушение не се санирало от факта, че съобразно чл.55 от ЗЗБУТ административнонаказателната отговорност по този закон се извършва по предвидения в КТ ред, тъй като препращането е досежно организиране на отговорността за нарушението, но не и за самото нарушение.

Отделно от това, не се доказа по делото причинно – следствена връзка между твърдяното неосигуряване от работодателя на безопасни и здравословни условия на труд, довели до трудова злополука като последица от това. Свидетелите Цеков и Василев твърдят, че е проведен инструктаж на 3 работниците в обекта, и им е разяснено как се работи безопасно с ъглошлайф.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №05-2300043 от 02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „У. Ж“ ЕООД, ЕИК: 105012737, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И.“, бл. 3, ет. 8, ап. 38, представлявано от С.В.В. – управител е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.413, ал.2 от КТ –„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. чл.275, ал. 1 от КТ, във вр. чл.

164, ал. 3, ал. 1 и т. 3 и т. от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

ОСЪЖДА Дирекция „Испекция по труда“ със седалище В. да заплати на „У.

Ж“ ЕООД, ЕИК: 105012737, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.

„И.“, бл. 3, ет. 8, ап. 38, представлявано от С.В.В. – управител, сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за 4 един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5