Решение № 720 от 29.09.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Казанлък, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100350 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК. Производството е образувано по искова молба на “П.” ЕООД против Д. А. Д..

Ищецът „П.” ЕООД ***, ЕИК ***, чрез юриск. Г.П.А., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. А. Д., ЕГН ********** и адрес: п.к. 6100 ***, че дължи да заплати на „П.” ЕООД – сума в общ размер на 6190.94 лева, от които: 1640.23 лева - главница -; - 575.11 лева - договорно възнаграждение за периода от 26.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; 1800.71 лева - неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; 353.90 лева - лихва за забава за периода от 27.07.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, 1820.99 левазаконна лихва дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Твърди, че на 27.12.2018 г. длъжникът Д. А. Д. е сключил договор за потребителски кредит с „П.” ЕООД, по силата на който е получил сумата от 2000 лв., срещу което се съгласил да върне 24 месечни вноски в размер на 123,64 всяка. Уговорен бил фиксиран годишен процент на разходите в размер на 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Длъжникът Д. А. Д. не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит до 1 изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че длъжникът е заплатил по кредита сума в общ размер на 1427.90 лева. С него била погасена сума в размер на 1342.09 лева, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 0.81 лв. Заплатена била частично законната лихва, като по нея били постъпили 45.00 лв. С плащанията си клиентът е заплатил и 40.00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.

Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, според приложеното Извлечение по сметка към ДПК №3039644483, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит на 03,12,2020 г Договор № 3039644483 бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „П.“ ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.

Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК, изтичал на дата 26.04.2021 г., с изтичането на който срок настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. След обявяването на предсрочна изискуемост (03.12.2020 г.) било започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото било начислено съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а именно: Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги) . Дължимото до датата на входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда - 1820.99 лева, дължима от 03,12,2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Предвид изложеното, към днешна дата Д. А. Д. дължал на „П.“ ЕООД сума в общ размер на 6190.94 лева.

Ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.

Ако били изпълнени всички изброени условия, Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл 2 да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което ищецът счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „П." ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 3117/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък. След като на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 13.01.2025 г. Съдът бил отхвърлил частично заявлението на дружеството, като на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „П.“ ЕООД подава настоящия осъдителен иск относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнитлни услуги.

Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.“ ЕООД срещу длъжника Д. А. Д. с ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 3039644483 в общ размер на 4390.23 лв., от които : Главница - 1640.23 лева;

Договорно възнаграждение - 575.11 лева за периода от 26.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; Лихва за забава в размер на 353.90 лева за периода от 27.07.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 03,12,2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, Законна лихва в размер на 1820.99 лева, дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г.;

Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. А. Д. с ЕГН:

********** да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 3039644483, в общ размер на 1800.71 лв., представляващо възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Представя банкова сметка, по които длъжникът би могъл да върне дължимите суми -***;

Ответникът Д. А. Д. е получил исковата молбата на ищеца и приложенията към нея, но в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не депозира отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва размера на задълженията.

Счита, че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит и моли съда да го обяви за недействителен, като му присъди да заплати само чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК. Не оспорва, че е усвоил сумата по 3 кредита. Потвърждава, че е извършил плащания по кредита в размер на 1427,90 лв.

С молба ищецът заявява, че поддържа исковата молба и направените с нея искания.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №3117/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №1923/02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. А. Д., ЕГН **********, адрес: п.к. 6100 ***, за сумите: 1640,23 лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева и 23 ст./ главница; 575,11 лева договорно възнаграждение за периода от 26.11.2019 г. до 03.12.2020 г.; 353,90 лева – лихва за забава от 27.07.2019 г. до 03.12.2020 г.;

1820,99 лева законна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024 г.; законната лихва върху главницата от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането; разноски по производството: 87,80 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 3039644483 от 27.12.2018 г. на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 2000,00 лв., като срокът за погасяване на кредита е 24 месечни вноски от датата на сключване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент – 41,17 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, като към договора са начислени и възнаграждения за закупени допълнителни услуги на обща стойност 2501,00 лв.

По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. На 27.12.2018 г. ответникът е усвоил сумата от 2000 лв. по банков път. Видно от заключението по отпуснатият кредит са извършени погасявания на обща стойност от 1427,90 лв. От заключението се установя, че общо дължимото по договора за кредит е 5368,32 лв. като при условие, че допълнителните услуги бъдат включени при изчисляване на ГПР възлиза на 216,05 %, а годишния лихвен процент е 120,77 %.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. Същият извод се налага и за предявеният осъдителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.

Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че между 4 страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 3039644483 от 27.12.2018 г., като на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 2000,00 лв., като същият усвоен от ответника при подписване на договора за кредит по банков път. Този извод се подкрепя от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Не спорно между страните, че ответникът е извършил плащаният по кредита общо в размер на 1427,90лв.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит.

Съдът намира, че направеното възражение за недействителност на договора е основателно. От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.