Решение № 4714 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9075/2024
- Вид
- Решение № 4714
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4714 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330109075 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова С. Д. срещу “Вива Кредит” АД. Твърди се, че страните сключили договор за паричен заем от 06.06.2019 г. Твърди се, че в договора имало клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.
Счита, че същата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля чл. 19, ал. 3 ЗПК, неравноправна е и нарушава чл. 11 ЗПК. Твърди, че по договора е заплатил сума от 56,62 лв., какъвто е размерът и на таксата, без основание. Моли за осъждането на ответника да върне тази сума.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът възразява оспорената клауза да има неравноправен характер. Счита, че със СЕФ страната е била уведомена за всички условия по договора. Възразява таксата да заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото същата съгласно чл. 1, ал. 2 от договора се дължи за допълнителна услуга, която е избрана от клиента доброволно. Ето защо стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР. Възразява същата да съставлява скрит разход по кредита. Счита, че ГПР има реална стойност и липсва заблуждаваща търговска практика. Счита, че клаузата отговоря на добрите нрави и същите не регулират цени на стоки и услуги. Липсвало нарушение на чл. 11 ЗПК, като всички компоненти в договора били посочени ясно. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Възразява срещу претендираните от ищеца разноски и наличието на предпоставки по чл. 38 ЗА
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.
1
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За основателността на иска следва е осъществен следният фактически състав – предаване на процесната сума от ищеца на ответника и липсата на валидно правно основание за това.
Страните не спорят по сключването на договора между ищеца и ответника и предвиждането на такса за експресно разглеждане на документи за паричен заем, предвидена в чл.1, ал.3 от Договора. Това се установява и от представения договор от ответника. От приложения договор, който не е подписан от ищеца, но се признава, вкл. като съдържание, се установява, че била отпусната сума от 350 лв. в заем, а таксата била в размер на 56,62 лв.
Самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за услуга, която съпровожда основаната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а надвишава възнаградителната лихва (11,75 лв.), видно от приложения от ответника погасителен план.
Следва да се обсъди и предметът на самата такса. Тя е свързана с побързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита.
Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен и точно в този момент.
Услугата по същество е във връзка с усвояване на кредита, независимо че касае ускорена процедура за това. По-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора е момент на съвпадане волеизявленията на страните, в случая изразено с предаването на заемната сума, доколкото договорът за заем е реален. Таксата за експресно разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита. Следователно, се касае именно за такса за усвояване на кредита. Моментът на сключване на договора не може да е обвързан с възнаграждение, доколкото е част от естеството на самия договор. С други думи, кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента. Избягването на този риск и бързото сключване на договора е изцяло в полза на кредитора и следва да е за негова сметка. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Освен изложеното, правилата на добросъвестността се нарушават и от 2 гледна точка на използване нуждата на заемателя от бързо предоставяне на заемни средства, като същият е принуден да се съгласи с таксата. Посочената уговорка обаче нарушава добрите нрави в по-голяма степен от уговорките, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като насрещна престация липсва. Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което, впрочем, е характерно за финансовите институции, различни от банките.
Посочената такса представлява всъщност възнаграждение за по-бързото отпускане на сумата, следователно, би следвало да отговаря на изискванията на възнаградителната лихва. Уговарянето му като такса за привидно извършване на някаква допълнителна услуга е още един довод за накърняването на добрите нрави чрез такава уговорка.
Въз основа на всичко изложено клаузата, която предвижда такса за експресно разглеждане е нищожна. Установява се от представените от ищеца разписки и от справка за плащанията по договор, приложена от ответника, че по тази клауза е платена от ищеца сумата от 56,62 лв. Същата се явява платена при начална липса на основание по нищожната клауза.
Искът е основателен и следва да се уважи за връщане на горната сума.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е поискал и доказал разноски в следния размер: 50 лв. за държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Такова е уговорено в договора за защита и съдействие, като съдът не следи дали реално са налице предпоставките на чл.38 от ЗА, освен при представени от ответника доказателства за липсата им. Такива се представиха, но не убедиха съда в липсата на предпоставки по чл.38 от ЗА. Обстоятелството, че ищцата е управител на търговско дружество, не е само по себе си довод за размера на доходите й. Наличието на други дела, по които възнаграждението е уговорено по същия начин, също не оборва твърденията за предпоставки по чл.38 от ЗА.
Ниската правна и фактическа сложност на делото и ниския материален интерес не оправдават по-висок размер на хонорара.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център”, ет.2, офис 73Г, да плати на С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 56,62 лв., платена от ищцата за такса за експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем №***/06.06.2019г. и получена от дружеството без основание.
3
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548 да плати на:
С. М. Д., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. – за платена държавна такса;
Адв. С. К. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.38 ЗА , сумата от 100 лв. за адвокатски хонорар.
УКАЗВА на „Вива Кредит“ АД, че може да плати горните суми по следната банкова сметка с титуляр адв. Н.: BG03 UBBS 8888 4000 125 143.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4