Решение № 170 от 19.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. гр. Димитровград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д.. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101976 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за паричен заем.

Ищецът В. Т. Г. твърди в исковата молба, че на 07.02.2025 г. между нея и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 784285, при следните условия: Главница: 700 лева; Месечен лихвен процент по кредита: 4,200 %; Годишен процент на разходите (ГПР): 64,053 %; Срок за погасяване: 9 вноски. Съгласно чл.6 от Договора за заем, следва в три дневен срок от сключването на процесния Договор за потребителски кредит да го обезпечи с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия (ОУ), а именно: Гаранти-две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия-да има нетен размер на осигурителния доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции и класификация различна от „Редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно данни в ЦКР към БНБ. Както и още едно обезпечение, по извор на Заемателя, а 1 именно: Ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; или Особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора, включващо договорената главница и лихва; или Предоставяне на безусловна банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващ задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва-съгласно ОУ; или издаване на ценна книга в полза на Заемодателя. В чл.6, ал 2 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 584, 98 лева. Счита, че Договора за паричен заем е недействителен, поради неточно посочен в него размер на годишните разходи. Кредитора е наименувал „неустойка“ с цел заобикаляне на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК именно за да избегне включването на сумата по нея в ГПР. Предвидената „неустойка“ не изпълнява обезщетителната функция, която има, защото тя не зависела от вредите от неизпълнение на основното договорно задължение, а се начислява като добавък към погасителни вноски, тоест за Кредитора тя се дължи и при редовно и точно изпълнение за внасяне на договорените вноски. При неосигуряване кумулативно на поръчители и друга гаранция по избор (изброени подробно по-горе), не става ясно каква вреда би претърпял кредитора, но става ясно че така уговорена е допълнителна печалба за него и многократно надвишава размера на допустимото възнаграждение за тази дейност. В тази връзка неосигуряване на поръчител не води до по-големи вреди от тези при пълно неизпълнение, а при такова неизпълнение законодателя е определил горна граница на санкцията в чл.33 от ЗПК-размера на законната лихва. Това обезщетение по чл.92 от ЗЗД надхвърля значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение и не защитава легитимен интерес, а се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП в ущърб на потребителя. Тоест неустойка се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а независимо дали кредитора е претърпял вреди от настъпилото неизпълнение и това не кореспондира с целта й, тя изначално не притежава с този смисъл обезщетителна функция. На второ място така уговорена „неустойката“ не 2 притежава и присъщата й обезпечителна функция. Кредитора престира предварително без наличие на обезпечение, тоест поел е риска при евентуално неизпълнение и едва след сключването на договора изисква да му бъде предоставено обезпечение на дълга, при невъзможни условия и поставяйки клиента си в неравноправно положение при неизпълнение и в противоречие с чл.143, ал.3 от ЗЗП. Кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение на клиента си, а вместо това прехвърля изляло в тежест на последния последиците от неизпълнение на това свое задължение.

Въпросната клауза заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото с нея се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение за недадено обезпечение, от което обаче не произлизат вреди.

Подобно кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо и с този смисъл е и съдебната практика. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест, отклонява се от основните й функции обезпечителна и обезщетителна, противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискванията за добросъвестност и поради това е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В ал.2 е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително, тоест потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено при договор при Общи условия, какъвто е настоящия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори, което е транспонирано в българското законодателство с чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП. На трето място неустойката не изпълнява и санкционната си функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчител, не е определено предварително условие за подписване на договора за заем, а има утежняваща и затрудняваща роля и невъзможно изпълнение в предвидения три дневен срок от подписване на договора, като поставя ищеца в неравноправно положение спрямо кредитора му и нарушава принципа за добросъвестност. Считам, че посочената клауза за уговорена неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради завишения размер на същата спрямо отпуснатите суми. Договорът за заем бил недействителен на основание чл.22 вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен 3 действителния годишен процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договора трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Формално същия отговарял на изискванията, но размерите посочени в договора, не съответстват на действителните поети от потребителя задължения. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи, бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая е видно че размера на главницата в размер на 700 лева, със срок на издължаване 9 вноски по 160 лева, то общата дължима сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 1440 лева, не съответства на посочените размери на лихвения процент и на годишния процент на разходите. Видно е че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, с която се предвижда, че ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва, а в случая е точно така. Действително разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК посочва че за изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си, но посочената разпоредба визира, неизпълнение на основното задължение но потребителя-да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други, различни задължения.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза имаща за цел заобикаляне на изискванията на закона е нищожна, както е видно в процесния договор и императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, посочения в договора ГПР не съответства на действителния, същия е нищожен.

Фактическа искова претенция: съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем № 784285 от 07.02.2025 г. сключен между В. Т. Г. и „Креди Йес“ ООД е недействителен поради неточно посочено в него ГПР. Претендира разноски по чл.80 от ГПК. Декларирано е от доверителя на ищеца, че след проведени многократни разговори преди завеждане на искова молба в съда между доверителя и дружеството кредитор същите не са постигнали благоприятен резултат и са налице непреодолими пречки за извършване на медиация между тях, съгласно чл.140а,ал.3, т.7 от ГПК, както и че това би забавило процеса и била във финансова тежест на ищеца.

Депозиран е отговор от ответника в законно установения срок, а именно: По фактическата обстановка, сключен е договор за паричен заем № 785285 от 4

07.02.2025 г. между страните В. Т. Г., като заемател и „Креди Йес“ ООД като заемодател. Ответникът твърди, че договора е сключен при изрични и ясни параметри на същия, към момента на сключване на същия, ищцата е издала в полза на ответника ценна книга и не е представила гарант, който да отговаря на ОУ на чл.10, ал.2, т.1 и в тази връзка съгласно чл.8 от договора е посочено в случай на неизпълнение в три дневен срок от сключването на настоящия не предостави договореното по чл.6 обезпечение или същото не отговаря на условия, заемателя дължи неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за заем. Твърди се че заемателя се е запознал с изцяло с погасителния план, което е видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя.

Неразделна част са и ОУ по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил и е положил подписа си на всяка от страниците. Счита, че от горе изложеното договора е валидно сключен, като заемополучателя е участвал лично и е влияел на формирането на заема заедно с заемодателя. Запознат е изрично и е подписал същия, ведно с приложенията към него, както и документите свързани с отпускането му и е получил исканата сума. Страната смята, че е спазена свободата на договаряне между страните, предоставена от ЗЗД, отговаря на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя. Относно размера на ГПР изтъква съгласно чл.3, т.5 от договора, че ГПР е в размер на 64,053 %, като същия размер е посочен и предоставен на ищеца СЕФ-част 3. Твърди се, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определено с Постановление на Министерски съвет на Р България № 426 на МС от 18.12.2024 г. за определяне на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр.106 от 23.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г. Лихвения процент е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размера на неустойката, която всъщност представлява разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължение по договора в тази връзка твърденията на ищеца са неоснователни. Счита, че твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем за неоснователни и недоказани, т.к клаузата на чл.8 от договора е индивидуално уговорена и това 5 е станало с прякото влияние на потребителя, като същата е можела да осигури гарант отговарящ на условията на кредита и по този начин не дължи неустойка. Именно договорения точен размер на неустойката дава възможност на ищцата да прецени точно икономическите последици ако се наложи заплащане на същата, както и в последствие е предприела действия по заплащането й. На второ място уговорена е между страните конкретен размер на неустойката за неизпълнение и индивидуално определен в договора и не може да се приеме за бланкетна клауза. Постигнато е споразумение за дължимост на неустойката при непредоставяне на гарант отговарящ на ОУ. То е постигнато доброволно изразява формирана вола на страните в съответствие със свободата на договаряне. Размера е определен точно, фиксирано, без от длъжника да се търси нещо повече. Към момента на сключване на договора заемателя е съгласен с тази клауза, съгласил се е с подписване на договора и е заплатил част от нейния размер. Така описаната неустойка се дължи в пълен размер още от настъпване на основанието за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, уговорен предварително от страните.