Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1233 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 119/2025
Вид
Решение № 1233
Подписан
24.11.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Камелия Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. В., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100119 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. А. и М. К.

А. иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Р.

Ж. М. и Х. Л. М. за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищците сумата от 30 961.51 евро, представляваща неизплатена част от главница по Договор за заем от 05.07.2021г., сумата от 2553.50 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 18.06.2024г. до датата на завеждане на исковата молба 20.01.2025г., както и законната лихва върху главницата, считане от датата на предявяване на иска 21.01.2025г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен между страните Договор за заем от 05.07.2021г. ищците са предоставили на ответниците паричен заем в размер на 80 000 евро като са извършили преводи съгласно договореното в чл.3 по банковата сметка на Р. М., както следва : на 05.07.2021г. – 20 000 евро; на 08.07.2021г. – 15 000 евро; на 16.07.2021г. – 10 000 евро; на 27.07.2021г. – 5 000 евро; на 02.08.2021г. – 10 000 евро; на 06.08.2021г. – 10000 евро и на 17.08.2021г. – 10 000 евро. Излага се, че съгласно чл.4 от договорите заемателите дължат възнаградителна лихва в размер на 4 % годишно върху заемната сума, като лихвата се начислява от месеца, следващ фактическото предоставяне на сумата. Заемателите се задължили да върнат заемната сума в срок до 31.12.2021г. С анекс №1/31.12.2021г. този срок бил продължен до 31.03.2022г. на 29.06.2022г. заемателите заплатили по банковата сметка на П. А. 20 000 евро. С анекс 1

№2/30.06.2022г. срокът за издължаване на сумата бил продължен до 30.09.2022г. с този анекс страните приели, че със заплатената сума от 20 000 евро се погасява част от главницата от 80000 евро, като остатъкът й в размер на 60 000 евро следва да се заплати до 30.09.2022г., както и че дължимата договорна лихва е в размер на 3432.99 евро и следва да се изплати също до 30.09.2022г. на 20.09.2022г. заемателите заплатили сумата от 10 000 евро, на 14.07.2023г. 10000 евро , а на 17.06.2024г. 23 321.743 евро.

Твърди се, че с вноската от 10000 евро, платена на 20.09.2022г. е погасена дължимата договорна лихва в размер на 3432.90 евро и част от дължимата главница в размер на 657.01 евро, като същата след плащането възлиза в размер на 53 432.99 евро.

Сочи се, че за периода 30.09.2022г. до 14.07.2023г. върху главницата от 53 432.99 евро се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възлиза в размер на 4706.10 евро.

С плащането на сумата от 10 000 евро на 14.07.2023г. се заявява да е погасена законна лихва в размер на 4706.10 евро и главница в размер на 5293.89 евро като останала непогасена главница в размер на 48 139.10 евро.

Сочи се, че за периода 15.07.2023г. до 17.06.2024г. върху главницата от 48 139.10 евро се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възлиза в размер на 6098.83 евро.

С плащането на сумата от 23 321.43 евро на 17.06.2024г. се заявява да е погасена законна лихва в размер на 6 089.83 евро и главница в размер на 17 222.59 евро като останала непогасена главница в размер на 30 916.51 евро.

За периода 18.06.2024г. до датата на предявяване на иска върху неизплатената главницата се твърди ответниците да дължат обезщетение за забавено плащане в размер на 2553.50 евро.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Х. Л. М. не е депозирала отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Р. М. чрез назначения особен представител е депозирал отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Оспорва се размер на дължимата главница и обезщетение за забава.

Оспорва се начисленото от ищците обезщетение за забава да е в размер на законната лихва. Сочи се, че в чл.10 от договора е уговорено, че при забава при плащане не се дължи обезщетение в размер на законната лихва, а неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от дължимата сума. Излага се, че дори и да се приеме, че за периода се дължи максималния размер на уговорената неустойка 5 %, то върху дължимите 52 432.99 евро 5 % са 2671.65 евро, а не 4706.10 евро. Това рефлектирало върху размер на погасената и съответно оставащата част от главницата. Така ищците неправилно определили и обезщетението за забава за периода до следващото плащане на 17.06.2024г. и съответно дължимата главница.

2

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Съгласно представения по делото Договор за заем от 05.07.2021г. П. А. и М. А. са се задължили да предоставят на Р. М. и Х. М. в заем сумата от 80 000 евро на траншове, като първият е следвало да се предостави в деня на сключване на договора, а следващите при поискване от Р. М. по банковата сметка на последния. Съгласно чл.4 от договора заемателите дължат възнаграждение в размер на 4 % годишно върху заемната сума, като лихвата се начислява от месеца, следващ месеца на фактическото предоставяне на сумата до /без/ месеца на фактическото й връщане, ако то е осъществено до 15-то число на месеца. Посочено е, че всяко връщане погасява най-старо предоставения непогасен транш и начислената лихва не се капитализира и се изплаща в полагащия се размер върху всяка погасена сума, заедно с погасяване на сумата. Уговорена е връщане на цялата сума заедно с лихвата по чл.4 да бъде върната до 31.12.2021г, като заемополучателите имат право да връщат сумата на части по всяко време по посочена в договора банкова сметка на П. А.. В чл. 6 от договора е уговорено връщането на заемната сума да бъде обезпечено с апартамент №6, находящ се н ет.4, вх.2, подробно описан в НА №74, том HIX, дело №4655/2008г. в чл.10 от договора е предвидено заплащане на неустойка в случай на забавяне, на която и да е от страните в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума.

На 31.12.2021г. страните са сключили Анекс №1 към Договор за паричен заем от 05.07.2021г., с който е удължен срокът за връщане на заемната сума до 31.03.2022г. Прието е, че стойността на цялата сума за връщане е в размер на 82 045.47 евро, включваща начислената лихва по чл.4 от договора. Изменен е чл.11 от договора, като е уговорено, че ако заемателят не върне сумата от 82 865.84 евро в срок до 30.06.2022г., то той в срок от един месец след тази дата връща тази сума като сбор от фактическата стойност на обезпечението по чл.6 от договора, определена от експерт-оценител плюс оставащата сума до 82 865.84 евро, като последната сума представлява сбор от 82 0456.47 евро – сумата за връщане до 31.03.2022г. и 820.37 евро – лихвата, начислена върху тази сума по чл.4 от договора за периода 31.03.2022г. до 30.06.2022г.

На 30.06.2022г. страните са подписали Анекс №2 към Договор за паричен заем от 05.07.2021г., в който са посочили, че на 29.06.2022г. в 3 сметката на заемателя е постъпила част от заемната сума на стойност 20 000 евро, с която се погасява преведения първи транш от заемната сума, като дължимата лихва по чл.4 от договора на стойност 733.26 евро не е погасена.

Срокът на оставащата заемна сума в размер на 60 000 евро е продължен до 30.09.2022г. Посочен е дължим размер на лихвата по чл.4 от договора – 3433 евро като е разяснен начина, по който същият е изчислен. Променен е чл.11 от договора като е прието, че ако заемателят не върне до 30.09.2022г. сумата от 63 433 евро, то той в срок от един месец след тази дата връща тази сума като сбор от фактическата стойност на обезпечението по чл.6 от договора, определена от експерт-оценител плюс оставащата разлика до пълната сума от 63 433 евро.

Съгласно заключението по проведената по делото ССчЕ по банковата сметка на Р. М. са постъпили следните суми с основание „ по договор“ и „ по договор за заем“ – на 05.07.2021г. – 20 000 евро; на 08.07.2021г. – 15 000 евро; на 16.07.2021г. – 10000 евро; на 27.07.2021г. – 5 000 евро; на 02.08.2021г. – 10 000 евро; на 06.08.2021г. – 10000 евро и на 17.08.2021г. – 10 000 евро. По банковата сметка на П. А. са постъпили следните суми : на 29.06.2022г. – 20000 евро с наредител Р. М.; на 20.09.2022г. – 10 000 евро с наредител Р. М.; на 14.07.2023г. – 10000 евро с наредител Р. М. и на 17.06.2024г. – 23 321.43 евро с наредител Х. М.. Съобразно договорките между страните и извършените плащания остава дължима главница в размер на 30 916.49 евро.

Дължимата законна лихва върху тази сума за периода от 18.06.2024г. до 21.01.2025г. е 2 553.50 евро. Размерът на дължимата неустойка по чл.10 от договора върху сумата от 80000 евро възлиза на 4 000 евро при усвояването на главницата на части в периода 05.07.2021г. – 17.08.2021г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Договорът за заем е реален, неформален договор, като същият се счита за сключен с предаването на сумата от заемодателя на заематели без да е необходимо спазването на някаква форма.

Приложеното писмено доказателство договор за заем установява наличието на договорни правоотношения между страните по предоставен паричен заем в общ размер на 80 000 евро от ищците на ответниците и поето задължение за връщане на сумата като съобразно последната 4 договореност между тях по Анекс №2 от 30.06.2022г. срокът за това е продължен до 30.09.2022г. Сумата е била предоставена на части, като следва : на 05.07.2021г. – 20 000 евро; на 08.07.2021г. – 15 000 евро; на 16.07.2021г. – 10000 евро; на 27.07.2021г. – 5 000 евро; на 02.08.2021г. – 10 000 евро; на 06.08.2021г. – 10000 евро и на 17.08.2021г. – 10 000 евро.

С Анекс №2/ 30.06.2022г. страните са се съгласили, че оставащият размер на главницата по договора след приспадане на извършено плащане от 20 000 евро на 29.06.2022г. е 60 000 евро, а дължимият размер на възнаградителната лихва по чл.4 е в размер на 3 433 евро.

От заключението по ССчЕ се установява, че ответниците са извършвали частични погасявания на паричните задължения по процесния договор, както следва : на 29.06.2022г. – 20000 евро ; на 20.09.2022г. – 10 000 евро; на 14.07.2023г. – 10000 евро и на 17.06.2024г. – 23 321.43 евро или след сключването на Анекс №2 ответниците са заплатили 43 321.43 евро.

Съобразно договорения начин и поредност за погасяване на задълженията по процесния договор в чл.4, изречение 3 и 4 от договора всяко връщане погасява най- старо предоставения непогасен транш като начислената възнаградителна лихва не се капитализира и се изплаща в полагащия се размер върху всяка погасена сума заедно с погасяването на сумата като въз основа на изчисленията на вещото лице, съобразени с тази договорка и постъпилите плащания дължимата възнаградителната лихва е погасена в цялост като се дължи главница в размер на 30 916.49 евро като искът следва да се уважи в този размер.

По делото не са налице твърдения и данни ищците в качеството си на заемодатели да са начислявали неустойката, уговорена в чл. 10 от договора с оглед забавените плащания на ответниците, което е видно и от последващите уговорки, обективирани в следващи два анекса, поради и което тази клауза не следва да бъде съобразявана в отношенията касателно въпроса, свързан с погасяване на задълженията по договора.

При уговорената неустойка, вкл. за забава, страните предварително ограничават отговорността за вреди до определен размер (чл. 92 от ЗЗД), а вреди в по-голям размер от уговорената неустойка страните могат да търсят, ако ги докажат нарочно. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД, а именно, че за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната лихва, кредиторът може 5 да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е по реда на чл.82 ЗЗД.