Определение № 15676 от 08.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15676 гр. София, 08.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100106249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от Н. Н. А. срещу Прокуратурата на Р.

България осъдителен иск, обоснован с разпоредата на чл. 4 § 3 от ДЕС вр. чл.

2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30000 лева. На ищеца е предоставена правна помощ чрез процесуално представителство. С молба с вх. № 45009 от 17.04.2024 г. назначеният процесуален представител е изложил обстоятелствата, с които ищецът обосновава исковата си претенция.

Съдът е извършил действията по чл. 131 ГПК, като е изпратил ответника Прокуратура на Р. България преписи от първоначалната искова молба и молбата от процесуалния представител. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез Софийска градска прокуратура.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимоскт на предявения иск, поради разглеждане на идентична претенция от същия ищец по гр. дело № 7479/2019 г. на СГС I-10 състав, приключило с решение от 09.03.2023 г., потвърдено с решение № 617 от 11.05.2023 г. по в.гр.дело № 1368/2022 г. на САС, което не е било обжалвано.

За проверка на твърденията на ответника, съдът е изискал и приложил към настоящото дело гр. дело № 7479/2019 г. на СГС I-10 състав. Делото е било образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А..

С исковата молба с вх. № 74121 от 06.06.2019 г., по която е било образувано гр. дело № 7479/2019 г., е предявен осъдителен иск от Н. Н. А. срещу Прокуратурата на Р. България, Висшия съдебен съвет, Държавата чрез министъра на финансите и Европейския съюз. Впоследствие, с определение от 15.02.2021 г. на СГС производството по делото е било прекратено в частта му срещу ответниците Висшия съдебен съвет, Държавата чрез министъра на финансите и Европейския съюз, и е продължило само срещу ответника Прокуратура на Р. България.

Ищецът Н. Н. А. излага, че ищецът твърди, че лицето А.С.С. от село Ранилист обл. Кърджали, в качеството си на свидетел, признал пред разследващите органи, че държал куфар на ищеца с оръжиеи боеприпаси в 1 продължение на две години от 2004 г. до 2006 г. Тези факти и обстоятелства били потвърдени от това лице като свидетел по НОХД № 112/2009 г. на ОС Хасково. От обясненията и показанията можело да се направи предположение, че А.С.С. извършил престъпление по чл .339 ал. 1 НК. Ако не можело да се направи основателно предположение в този смисъл, от това следвало, че можело да се направи основателно предположение за извършено от А.С.С. престъпление по чл. 290 ал. 1 НК. Ответникът Прокуратурата на Р. България не образувала наказателно производство срещу свидетеля А.С.С.. На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер 30000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и мораторна лихва от 8000 лева. Делото е приключило с решение от 09.03.2022 г., с което съставът на СГС е отхвърлил предявения иск. Решението е било обжалвано от ищеца, потвърдено с решение № 617 от 11.05.2023 г. по в.гр.дело № 1368/2022 г. на САС и влязло в сила на 20.06.2023 г.

В исковата молба с вх. № 50857 от 30.05.2023 г., която е предмет на настоящото дело, същият ищец Н. Н. А. излага, че лицето А.С.С. от село Ранилист обл. Кърджалив качеството си на свидетел признава пред разследващите органи, че държал куфар на ищеца с оръжие и боеприпаси в продължение на две години, от 2004 г. до 2006 г., съхранявал ги и ги укривал две години, след което ги върнал на ищеца. Тези обстоятелства А.С. потвърдил като свидетел по НОХД № 112/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Ищецът Н.

Н. А. бил осъден с влязла в сила присъда, която според него почивала на неверни свидетелски показания на А.С.С.. Бил подаден сигнал до Районна прокуратура Кърджализа престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК или чл. 290 ал. 1 от НК, като с постановление прокуратурата отказала да образува наказателно производство. На 23.08.2011 г. бащата на ищеца - Н. В. подал сигнал до Районна прокуратура Кърджали, по който била образувана преписка с вх. № 1653/2011 г. с твърдения, че присъдата на ищеца почивала на свидетелските показания на А.С.С., които били "лъжливи". Направено било искане за провеждане на разследване за извършени от това лице престъпление по чл.

339 ал. 1 НК или по чл. 290 ал. 1 НК. С постановление от 26.10.2011 г. на РП Кърджали било отказано образуването на наказателно производство и била прекратена преписката. Постановлението е било частично отменено с постановление на ОП Кърджали от 30.01.2012 г. в частта по сигнала за престъпление по чл. 290 НК и в тази част преписката е изпратена по компетентност на РП Хасково. В останалата част постановлението на РП Кърджали било потвърдено. В сигнал от 11.06.2015 г. до РП Кърджали ищецът Н. Н. А. изложил същите обстоятелства, както в сигнала на неговия баща. С постановление от 12.06.2015 г. на РП било констатирано, че сигналът е бил проведен и било налице постановление от 26.10.2011 г., не били изложени нови твърдения и липсвало основание за преразглеждане на сигнала. Срещу това постановление била подадена жалба, по която било издадено постановление от 30.06.2015 г. на ОП Кърджали. В него се констатирало, че имало предходно произнасяне с постановление от 30.01.2012 г. и тъй като не се съобщавали нови данни, липсвало основание за ново произнасяне. Това 2 постановление било потвърдено с постановление от 15.07.2015 г. на АП Пловдив и постановление от 21.03.2018 г. на ВКП.

По сигнала, препратен на РП Хасково, била образувана преписка вх. № 182/2012 г., по която било издадено постановление от 06.02.2012 г. на РП Хасково за прекратяване на образуваната преписка. По този отказ се произнесла по служебна проверка ОП Хасково с постановление от 14.05.2013 г., като е прието, че няма основание за отмяна на отказа. По жалба на Н. Н. А. преписката била изпратена на АП Пловдив за произнасяне. С постановление от 01.02.2018 г. на АП Пловдив бил потвърден актът на ОП Хасково и потвърдения с него отказ на РП Хасково. Постановлението на АП Пловдив било потвърдено с постановление от 13.06.2018 г. на ВКП.

На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да му заплати обезщетение от 30000 лева за неимуществени вреди - болки и страдания, уронване на доброто име и чест от нарушаване правото на достъп до правосъдие и справедлив съдебен процес, поради отказа на органите на ответника да образуват досъдебно производство срещу А.С.С..

От изложеното е видно, че е налице пълен идентитет на страните и предмета на двете дела. И двете са образувани по иск, предявен от Н. Н. А. срещу Прокуратурата на Р. България (по първото - единствен ответник след частичното му прекратяване по отношение на ВСС, Държавата и ЕС).

Обстоятелствата, на които се основават двете претенции, са едни и същи отказът на органите на прокуратурата да започнат наказателно преследване срещу лицето А.С.С., за което ищецът твърди, че бил извършил престъпление по чл. 339 ал. 1 НК или престъпление по чл. 290 ал. 1 НК. В исковата молба с вх. № 74121 от 06.06.2019 г. ищецът прави общо твърдение, че прокуратурата не е изпълнила задължението си и не е образувала наказателно производство срещу А.С.С., без изложение на актовете на прокуратурата, каквото изложение се съдържа в исковата молба с вх. № 50857 от 30.05.2023 г., която е предмет на гр. дело № 6249/2023 г. Това не променя пълното съвпадение в обстоятелствената част на двете искови молби - необразуването на досъдебно производство и отказът да се образува досъдебно производство са еднакви по своите процесуалноправни последици. Освен това, в искова молба с вх. № 74121 от 06.06.2019 г. по гр. дело № 7479/2019 г. ищецът не твърди проявено бездействие на органите на прокуратурата, а актовете на прокуратурата, които той е описал в искова молба с вх. № 50857 по гр. дело № 6249/2023 г., са били постановени преди подаването на искова молба с вх. № 74121 от 06.06.2019 г. по гр. дело № 7479/2019 г. и вече са били известни на ищеца. В подкрепа на този извод са исканията на ищеца по гр. дело № 7479/2019 г. с молба с вх. № 119698 (гр.д. № 7479/2019 г. л. 36-37) да се изиска постановление от 26.10.2011 г. на РП Кърджали по преписка № 1653/2011 г., жалба до АП Пловдив, постановление на АП Пловдив, жалба до ВКП, постановление на ВКП (и преписката, и постановленията са посочени на стр. 4-5 от искова молба с вх. № 50857 по гр. дело № 6249/2023 г.), преписка № 182/2012 г. на Районна прокуратура Хасково и издадените постановления на РП Хасково, ОП Хасково, АП Пловдив и ВКП (преписката и постановленията са посочени 3 на стр. 6-7 от искова молба с вх. № 50857 по гр. дело № 6249/2023 г.).

Налице е съвпадение на искането на повторно заведеното гр. дело № 6249/2023 г. за обезщетение от 30000 лева, с главното искане, предмет на гр. дело № 7479/2019 г. - обезщетение за 30000 лева (по първото дело е било предявено и акцесорно искане за законна лихва от 8000 лева.

Гр. дело № 6249/2023 г. е образувано на 30.05.2023 г. В хода на висящото производство по настоящото дело, първоинстанционното решение по гр. дело № 7479/2019 г. е влязло в сила на 20.06.2023 г. Това обстоятелство и пълният идентитет на страните и предмета на двете дела, което квалифицира гр. дело № 6249/2023 г. като повторно заведено дело по смисъла на чл. 299 ал.

2 ГПК, което е основание за прекратяване на гр. дело №6249/2023 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр. дело № 6249/2023 г. по описа на Софийски градски съд I-21 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4