Решение № 90 от 12.07.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Русе, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на десети юли, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове : Александър

Иванов

Зорница Тодорова

– мл.с. с участието на секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора Андрей Ангелов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело № 461/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по гл. двадесет и първа във вр. с чл. 7 ал. 3 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Защитникът на А.С.М. – адв. Д. Е. – е обжалвала решение № 88/1.07.2019 г. по а.н.д. № 165/2019 г. на Районен съд – гр. Бяла, обл. Русе, пети нак. състав, с което в производство по чл 4-6 от УБДХ е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. за нарушение по чл. 1 от УБДХ, изразяващо се дърпане за косата, блъскане и нанасяне с удари по лицето на Е.М.И.пред дискотеката „NPLODE“ в гр. Две могили, Рус. обл., община Бяла на 30.06.2019 г. като е осъден на административно наказание четиристотин лв. глоба

Жалбата е подробно мотивирана с оплаквания за неправилности и съображения за недоказаност на вмененото на М. нарушение и неправомерни действия единствено от страна на пострадалата от деянието му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго оправдателно такова.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект - страна в процеса, при спазване за законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА..

От фактическа страна

Въз основа на прецизен и изчерпателен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, обосновяано първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираната дата, място и час М. е извършил вмненените му с акта за констатиране на нарушението действия, визиращи съставомерните признаци по чл. 1 от УБДХ. Действително от показанията на свидетелите Василев, И.и Ж. се установява непротиворечиво, че след като пристигнал с кола по молба на брат си пред посочената дискотека, нарушителягт слязъл от нея и се насочил към свидетелката Е.М.И., която била отвън на тротоара с нейни приятелки и я ударил я по лицето с шамар. В отговор свидетелката му скъсала тениската и го одрала. Тогава последвал втори удар от страна на нарушителя, при който и св. И.паднала на кошче за боклук и се ударила върху него. Нарушителят М., освен физическата саморазправа употребил и нецензурни думи не само към свидетелката И., но и към присъстващите там.

Тези констатации почиват на прецизен и изчерпателен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, при спазване на процесуалноправната уредба относно събирането и анализа им и, противно на доводите по жалбата, изцяло им съответствуват, поради което се възприемат и от въззивната инстанция, която прочее намира, че присъдата е обоснована.

Неоснователни за оплакванията и доводите по жалбата както относно доказаността на авторството и естеството на деянието на нарушителя, така и твърдяното разместване на действителния скандализиращ фактор на местопроизшествието. Свидетелите по делото са, за разлика от доводите на жалбоподателя три, а не една, и не разкриват каквито и да било противоречия помежду си. За достоверността на св. И.говори обстоятелството, че тя добросъвестно сочи, че скъсала блузата и одрала нарушителя, но очевидно при естествен опит да ес предпази и парира предприетото от него нападение, която защитна реакция обаче е довела да обратния резултат М. отново да я удари и събори на местото.

Въззивната инстанция възприема изцяло и останалите съображения и доводи в мотивите на обжалвания първоинстанвционен съдебен акт по фактите и специално авторството на деянието, които не е нужно да се преписват тук.

Следва, обаче, да се допълни базисната фактология по делото с макар и без значение по съставомерността, но от значение за тежестта на санкцията обстоятелства, непротиворечиво установени от свидетелките И.и Ж., подкрепящи така частично и доводите на нарушителя, че извършеното от М. е било мотивирано и повлияно от неправилни представи за предхождащ конфликт между намиращия се в дискотеката негов брат и друго момиче, с което свързал пострадалата с. И.. Последната пък била интимна приятелка на самия нарушител и очевидно е имала нагласата да се държи, както и самия той, малко по-екзотично, в разпалената от дискотечната обстановка психологическа среда на местопроизшествието. В същата насока от значение е също безспорния факт, че пострадалата изрично е заявила пред полицейския служител В..нежеланието си да се освидетелствува и търси каквато и да било отговорност от нарушителя.

При така правилна фактическа установеност законосъобразно първоинстанционният съд е приел за доказани съставомерните признаци и признал М. за виновен по процесното административно нарушение по чл.

1 от УБДХ съглосно гореизложената формулировка.

Описаните му действията му са категорично установени, визират признаците по чл. 1 УБДХ и са съставомерни независимо от погрешните представи на нарушителя за едни или други предхождащи обстоятелства, както и от предизвиканите от него ответни действия на други лица. Най-сетне, рутинно е в правната теория и практика, че без значение за отговорността на нарушителя в конкретното административнонаказателното /или същинско наказателно/ производство консумирането на състава и от трети лица, необхванати в производството.

Изхождайки от гореизложените съображения за ситуацията и предисторията на процесното нарушение, както и спецификата на взаимоотношенията на нарушителя с пострадалата, с посегателството върху която всъщност се изчерпва процесното обвинение въззивната инстанция прие по реда на служебната проверка, че определения от БРС размер на наказанието се явява неадекватен на спецификата на случай и взаимоотношенията между нарушителя и И., поради което, като несъразмерно тежък, следва бъде намален на 200 лв.

При липса и на други основания за изменение или отмяна на обжалваното решение и съобразно изложеното, на основание чл. 7 ал. 3 УБДХ окръжният съд Р Е

Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 88/1.07.2019 г. по а.н.д. № 165/2019 г. на БРС, пети нак. състав само в санкционната му част като

НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от четиристотин на ДВЕСТА ЛЕВА ГЛОБА.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение във всичките му останали части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.