Решение № 1208 от 11.10.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 901335/04.01.2022 г. по гр.д. № 130/2020 г. по описа на ОС Благоевград е прието за установено по отношение на „Пиринплод“ АД, че Държавата (Република България), представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на 6965/13147 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД18-2/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-01-534/06.10.2011 г. на Началника на СГКК, гр. Благоевград, с адрес на ПИ: гр. Благоевград, п.к. 2700, *** с площ 13147 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план 8744, квартал 4, парцел I, при съседи ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Със същото решение е отхвърлен отрицателния установителен иск за идеалната част над уважената от съда – 13147 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград до претендираната с исковата молба 6965/13417 от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград.

С определение от 28.02.2022 г. по гр.д. № 130/2020 г. по описа на ОС – Благоевград е уважена молба на „Пиринплод“ АД за изменение на решението в частта за разноските, при което на дружеството са присъдени 3000 лева вместо първоначално присъдените 1 256.04 лева, като съдът е счел, че съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 696 лева, поради което платените от дружеството 3000 лева са по-ниски от него него, съответно, че присъдените 1 256.04 лева се явяват под минималното адвокатско възнаграждение.

1

Ответникът

Държавата е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в установителната му част с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че по делото не са представени доказателства, които да легитимират ищеца като собственик на претендирания имот на годно правно основание – чл. 17а ЗППДОП (отм.), нито доказателства за правоприемство между визираните търговски дружества и ищеца. Сочи, че нот. акт № 112, т. II, рег. № 6500, дело № 296 на нотариус № 202 с район на действие РС – Благоевград, с който ищецът се легитимира като собственик, няма материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост, а има само легитимиращо действие. Ответникът изрично бил оспорил доказателствената му сила, но първоинстанционният съд не се произнесъл по това оспорване с решението си. Неправилно първоинстанционният съд приел, че са налице в условия на кумулативност всички предпоставки на чл. 17а ЗППДОП (отм.) Съдът неправилно приел, че процесният имот е бил даден за стопанисване и управление на ДФ „Пиринплод“ – Благоевград и че формирал капитала му при преобразуването му в търговско дружество. Неверен бил извода на съда, че описаното в Протокол за оценка от 30.04.1992 г. имущество е именно това, което при преобразуване на държавното предприятие е преминало в капитала на „Пиринплод“ ЕООД. Неправилно съдът приел и че не е налице правен способ за придобиване правото на собственост от Държавата след преобразуването на ДФ „Пиринплод“, Благоевград. Сочи, че в Анализа на правното състояние на „Пиринплод“ ЕООД, гр. Благоевград и в Информационния проспект за същото дружество не е отразена земя, а съгласно същите терена на основната площадка на дружеството не е включен в капитала на дружеството. Видно от АДС № 94/16.06.1995 г. дворното място било предоставено за управление на „Пиринплод“ ЕООД едва през 1995 г., а не на държавната фирма преди преобразуването й. Неправилно съдът приемал още, че Протокол № 15/26.12.1967 г. на ИК на БлОНС бил непряко доказателство, че имотът е предоставен за ползване и управление на ДФ „Пиринплод“, Благоевград най-малкото, защото към този момент тази държавна фирма не е съществувала. Тя била създадена през 1991 г.

Жалбоподателят излага и доводи защо е неправилно тълкуването на първоинстанционния съд по отношение забележката в АДС от 1995 г., че стойността на дворното място се дължи на Републиканския бюджет, като поддържа, че предоставянето за ползване е по тясно правомощие от предоставянето за стопанисване и управление и щом за дворното място се дължи плащане на републиканския бюджет, то предоставено е само право на ползване върху терена, доколкото е прилежащ към сградите върху него. Дори да се приемело, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, то липсата на плащане за него водело до неизпълнен фактически състав на предоставянето за управление на имота на държавната фирма.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че не е доказано твърдението на ищеца, че дворното място и ПИ с идентификатор *** са идентични.

Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и искът да бъде изцяло отхвърлен. Моли още съдът да се произнесе по направените от него оспорвания на документи пред първата инстанция. Претендира разноски.

Ищецът „Пиринплод“ АД е депозирало отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Държавата своевременно е депозирала и частна жалба против определението по чл. 248 ГПК, като излага доводи за неговата неправилност и поддържа, че решението има и отхвърлителен диспозитив, който следва да бъде съобразен, поради което и 2 първоначално определеното по-ниско адвокатско възнаграждение, дължимо се на ищеца, е правилно. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

Ищецът „Пиринплод“ АД не е депозирал отговор на частната жалба.

По въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Пиринплод“ АД твърди в исковата молба, че е правоприемник на „Пиринплод“ ЕООД, регистрирано с Решение № 4605/1992г., по фирмено дело № 3905/1992г., на ОС - Благоевград. Сочи още, че последното е образувано с Разпореждане № 45/21.04.1992г. на МС на Република България за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество на основание чл.1 ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и във връзка с 117 ал. 2 и чл.159 ал. 2 от Търговския закон, като дружеството е поело всички активи и пасиви на Държавна фирма „Пиринплод"- Благоевград. С Договор за приватизационна продажба на 2 045 дяла в размер на 70 на сто от капитала на „Пиринплод“ ЕООД. от 27.04.1999 г. и с Договори за продажба на останалия капитал на „Пиринплод“ ЕООД правото на собственост на капитала на дружеството е прехвърлен на юридически и физически лица и дружеството е преобразувано в АД.

Твърди се още в исковата молба, че дружеството „Пиринплод“ ЕООД притежавало имущество, описано в Акт за държавна собственост на недвижим имот № 94 от 16.06.1995 г., на Община Благоевград, в който било посочено, че описаното имущество м у е предоставено за стопанисване и управление.

С Нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 6500, дело № 296 на Нотариус № 202 с район на действие РС Благоевград, вписан в Службата по вписванията с вх. № 2057 от 30.09.2003г., акт № 142, том VІІ, дело № 1662/2003 г., „Пиринплод“ АД е признат за собственик на следните имоти: ДВОРНО МЯСТО с площ от 15 632 кв.м., заснето като УПИ- Парцел 1, пл. № 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, одобрен със Заповед №1318/13.03.2001г., с площ от 10 979 кв.м., при граници: улица, река, парцел І, пл. № 3846, парцел X на РКС, парцел IX, пл. № 9028 и бул. "Васил Левски", ВЕДНО с построените в този имот сгради: СКЛАД ЗА ТУРШИИ, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 552 кв.м.;

СКЛАДОВА ЗЕЛЕНЧУКОВА БОРСА, представляваща масивна едноетажна сграда от сглобяема конструкция с площ 835 кв.м.; ПЛОДОСУШИЛНЯ, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 300 кв.м.; ПУЛПОВА РАБОТИЛНИЦА представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 260 кв.м.; СТОЛОВА представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 140 кв.м.; СКЛАД КОНСЕРВИ с ДЪРВООБРАБОТВАЩА РАБОТИЛНИЦА, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 465 кв.м.;

АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със ЗЕЛЕНЧУКОВА БОРСА и СКЛАД представляваща масивна триетажна сграда със застроена площ от 1 240 кв.м.;

3

МЕТАЛЕН НАВЕС представляващ едноетажна сграда от метална конструкция със застроена площ 274 кв.м.; ПЛОДОСУШИЛНЯ представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 410 кв.м.; ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕХ ЗА ЧИПС представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 90 кв.м.;

ТРАФОПОСТ, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 70 кв.м. и КАНТАР представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 50 кв.м.

Сочи се в исковата молба, че описаното Дворно място с площ от 15 632 кв.м., заснето като УПИ - парцел І, пл.№ 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, одобрен със Заповед №1318/13.03.2001 г. с площ от 10 979 кв.м., при граници: улица, река, парцел І, пл. № 3846, парцел X на Р., парцел IX с пл. № 9028 и бул. "Васил Левски", е идентично с Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД-1832/10.05.2006г. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-01-534/06.10.2011г. на Началника на СГКК гр. Благоевград, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, п.к., бул. "Васил Левски“, с площ от 13 147 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план 8744, квартал 4, парцел І, при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***

В първото по делото съдебно заседание ищецът е уточнил, че правото му на собственост върху описания поземлен имот е придобито на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.)

Сочи се още в исковата молба, че от представените с исковата молба Скица № 15-610222-27.08.2018 г. на СГКК, гр. Благоевград на ПИ с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Благоевград, като собственик на 6965/13417 идеални части от правото на собственост на поземления имот е посочена Държавата на основание Акт за държавна собственост № 6, том 1, рег. 25 от 14.01.2009 г., издаден от Службата по вписванията.

С исковата молба се поддържа още, че предвид посоченото за „Пиринплод“ АД е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който да отрече правото на собственост на ответника – Държавата /Република България/, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, върху 6965/13417 идеални части от правото на собственост върху имота. Ответникът не бил собственик на 6965/13417 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, а съгласно чл. 5 ал.

3 от Закона за държавната собственост /ДВ бр.44 от 21.05.1996 г., в редакцията му действаща към 2009 г., когато е издаден Акта за държавна собственост на ответника, издаденият акт нямал правопораждащо действие. Позовава се на чл. 2 ал. 4 от ЗДС, действащ по времето на издаване на Акт за държавна собственост № 6, том І, рег. 25 от 14.01.2009 г., според който държавата не е собственик на имотите на търговските дружества, дори ако е била единствен собственик на прехвърленото на тях имущество.