Акт от 29.04.2021, Административен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е

№

68

Габрово,

29.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-

ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор А.

Александров от Окръжна прокуратура

Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 37 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-297 от 22.02.2021 г., подадена от “***********“ ЕАД, София с ЕИК: **********, против съдебно Решение № 260010 от 25.01.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1075 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него НП.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2020-0051918 от 17.09.2020 г., издадено от директора на РД – Русе към КЗП, с което на касатора на основание чл. 222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл. 114, ал. 3 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 11.03.2020 г. служители от КЗП са извършили проверка в обект на касатора – магазин за мобилни устройства и услуги в гр. Габрово. Проверката била по повод жалба на потребител, подадена до КЗП, от 26.02.2020 г. относно закупен мобилен апарат от обекта, който дал четири пъти дефект по време на гаранционния срок, при което търговецът отказал да удовлетвори искането на потребителя за възстановяване на заплатената от него сума. Апаратът бил закупен на 6.07.2018 г. и три пъти е проявявал един и същ дефект, поради което е бил ремонтиран. Четвъртият път стоката отново проявява такъв дефект - отново отразеният и преди – „проблеми с връзката“, потребителят е изразил желание да му бъде възстановена заплатената сума, което е отразено в протокол за приемане на устройството от 31.01.2020 г., но търговецът не е удовлетворил това негово искане. Рекламациите са вписани в специалния регистър. Търговецът е задължен от органите на КЗП да представи протокол за споразумение с потребителя. На 20.03.2020 г. Теленор изпраща в КЗП писмо, с което пояснява какви действия са били извършени по четирите рекламации и отказва да удовлетвори претенцията на купувача за възстановяване на сумата, като признава за два извършени ремонта, а при другите две рекламации е актуализиран софтуера, което според търговеца не е ремонт. Не става ясно обаче при тези два случая по каква причина е било нужно телефонът да се изпраща в централен сервиз, като обновяването може да стане още при предявяването на рекламациите в търговския обект.

Въз основа на гореизложеното актосъставителят и АНО са направили извода, че до 20.03.2020 г. търговецът не е изпълнил и отказва да изпълни задължението си, съгласно чл.

114, ал. 3 от ЗЗП след удовлетворяване на три рекламации чрез ремонт на апарата и при проява на последващо несъответствие на стоката с договора за продажба в рамките на гаранционния срок не удовлетворява искането на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената цена.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието е установено по несъмнен начин, установен е деецът и санкцията е законосъобразно индивидуализирана, не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че в НП не е посочено към кой момент е извършено нарушение, а това е задължителен реквизит на НП. Датата 20.03.2020 г. не може да се приеме като дата на извършване на нарушението, т. к. в закона липсва правило, което да посочва в какъв срок следва да се удовлетвори претенцията на потребителя, в случая – да възстанови заплатената от него сума. Намира, че по аналогия следва да се приложи месечния срок по чл. 113 от ЗЗП. Нарушение в този смисъл следва да е налице едва след като изтече месечния срок от предявяване на четвъртата рекламация – 2.03.2020 г., първия работен ден след изтичането на този срок, което не е сторено и води след себе си отделно основание за отмяна на постановлението. Също така в решението било посочено, че нарушението било извършено в гр. Варна, което не отговаряло на описанието и на действителността. Местоизвършването също не е ясно и точно формулирано в описателната част. Винаги след рекламация същата е била удовлетворявана в срок и устройството е било връщано на потребителя работещо. Що се касае до обновяването на софтуера, то не представлява ремонт, а само актуализация на съвкупността от информация от инструкции и данни, необходими за работа на устройството чрез свързването му към електронните системи на производителя и съответно изтегляне на тази информация и инсталирането й. Следва да се има предвид и това, че при подаване на искане за рекламация от потребител не винаги е налице несъответствие на стоката с договора за продажба. Дали е налице посоченият от потребителя дефект се установява едва в сервиза, като в случая два пъти сочените проблеми не са били констатирани и ремонти на апарата не са били извършвани, според заключението и на сервизните техници, обективирано в протоколите за ремонт. Освен това сочената като нарушена нормативна разпоредба сочи задължение за сключване на договор за продажба между търговец и потребител, но Теленор не може да е нарушил същата, т.к. не е сключил такъв договор за процесния апарат. Договорът е за лизинг, а такъв тип договор разпоредбата няма предвид. Договорът за лизинг е подобен на наемния договор, а не на този за покупко-продажба. Касаторът намира, че първоинстанционният съдебен акт не съдържа мотиви, не се е произнесъл по фактическите и правни доводи на страните, не е обсъдил събраните в хода на делото доказателства и не е обосновал тяхното приемане и/или изключване. Не е обсъдил нито един от доводите по жалбата, а е възприел изцяло изложеното в НП, като е кредитирал единствено и само доводите на АНО и представените от него доказателства. При определяне на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, смегчаващите вината обстоятелства, което прави наложената имуществена санкция незаконосъобразна – несъразмерно тежка спрямо деянието.

Жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.

Ответната страна не се явява, представя писмено становище, с което оспорва жалбата.

Представителят на

Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП.

Процесното НП е издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност.

Тъй като е налице спор както по фактите, така и по прилагането на приложимия закон, АСГ следва да извърши преглед на фактическите установявания на РС.

По делото няма спор, че процесният апарат е закупен от посочения в НП обект на посочената дата, за което е издадена фактура на 6.07.2018 г. АСГ не споделя становището на касатора, че не е налице договор за продажба, напротив – фактурата, приложена поделото, е издадена именно за „продажба на продукта, описана в настоящата гаранционна карта, извършена със средния документ за продажба“, както е посочено в самата нея, като гаранционният срок е 24 месеца. Със сключването на контракта е договорено прехвърляне на собствеността върху устройството чрез подписване на договор за прехвърлянето й, след изплащането му, като това не променя характеристиката на договора – разместване на блага от патримониумите на страните по него – стока срещу пари. В случая следва да се има предвид, че е налице финансов, а не оперативен лизинг, т. к. в договора е регламентирано, че собствеността на стоката се прехвърля след изплащане на вноските, като лизингополучателят има право да я придобие в определен срок след това.

Оперативният лизинг е подобен на наемен договор, т. к. собствеността върху вещта се запазва за лизингодателя и на практика той получава само лизингови вноски, по подобие на периодично заплащан наем. По делото е безспорно, че касаторът има качеството на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, както и че потребителят е имал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и че между тях бил сключен договор за продажба на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 ЗЗП. „Фактът, че договорът е сключен при условията на лизинг, не променя характера на правоотношението и качеството на страните по него.“. В този смисъл е напр. Решение

№ 3149 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2016 г., VII о.

На 26.02.2020 г. потребителят е подал до КЗП жалба, която сочи, че при последната рекламация е изразил желание за замяна на устройството с ново или за възстановяване на изплатената от сума.

От представените сервизни протоколи е видно, че на 17.09.2019 г. апаратът е приет за ремонт с оплаквания, че се изключва сам, забива при влизане в някое приложение, отказва контакта, когато има повикване и загрява бързо. Според Сервизен протокол рекламацията е призната. Сменена е батерия и е преинсталиран софтуера, като сервизът е включил резервни части и труд.

На 11.09.2019 г. е направена рекламация и уредът е представен в магазина, като е изготвен Протокол за приемане на устройството с описание на оплакванията на клиента.

Протоколът от

22.10.2019 г. е също за призната рекламация с оплаквания: при входящо повикване звъни, но екранът е червен и не може да се осъществи контакт; изписва постоянно „системна грешка“, забива, загрява и работи изключително бавно. Отново е преинсталиран софтуер, като е посочено, че при поставен допълнителен протектор върху дисплея е възможно да се наруши работата на сензора за близост.

На 25.10.2019 г. телефонът е приет в магазина по предявена рекламация с описани оплаквания от страна на клиента.

В сервизен протокол от 8.11.2019 г. са отбелязани аналогични проблеми, както и изразено желание на клиента за смяна на апарата. Рекламацията е призната и е била сменена платка.

На 31.01.2020 г. е съставен Протокол за приемане на устройство с описание на оплакванията на клиента.

В протокола от

3.02.2020 г. отново са изброени подобни на горепосочените проблеми с телефона, рекламацията е отново призната, като е отразено, че при направен тест с тестова сим карта е установено, че уредът работи в нормите и не се наблюдават посочените проблеми, актуализиран е само софтуера. Отново е посочено, че клиентът желае подмяна на устройството или възстановяване на заплатената за него сума.

Всички рекламации са били приети от търговеца и апаратът е бил изпратен за ремонт в сервиз. Не е била отстранявана повреда на място.

На 11.03.2020 г. при направената проверка е съставен КП, в който е описаната изложената фактическа обстановка, като с него е разпоредено на 23.03.2020 г. представител на дружеството да представи Протокол за споразумение с потребителя за възстановяване на сумата, съобразно изразеното от последния желание.

На 19.03.2020 г. търговецът е уведомил писмено КЗП, като в писмото си е изразил становище, че само при две от рекламациите е бил извършен ремонт на самото устройство, след като то е било приведено в съответствие с изискванията на закона, договора и потребителя. Обновяването на софтуера не е ремонт на устройството, а е било извършено с цел максимално оптимизиране на работата с него. Тъй като сключеният договор е за лизинг, то при развалянето му не се дължи възстановяването на платените до момента суми, т.к. устройството е било ползвано в същото време от клиента, без той да е бил негов собственик.