Решение № 1382 от 25.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20244110101547 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр.с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, с адрес село ***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл.

98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 09.06.2023 г. до 08.11.2023 г. ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 262, 28 лева, за което са издадени процесните фактури за периода 24.07.2023 г. – 23.11.2023 г. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 11, 69 лева, считано от падежа на всяка фактура до 02.02.2024 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч. гр. д.

№ 661/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, като със съобщение му е било указано, че може да предяви иск за вземането си. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на 273.97 лева от която сума в размер на 262, 28 лева, представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури издадени в периода 24.07.2023 г. – 23.11.2023 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 11, 69 лева мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че в ищцовото дружество във връзка с доставката на ел. енергия в обект, находящ се в село *** № ***, община ***, собственост на ответната страна е разкрита партида на името на ответника А. И. А. с абонатен номер *** и с клиентски номер ***. Не е спорно, че в облигационните отношения между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ - 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 17-29 от делото/.

От представените по делото писмени доказателства - извлечение за фактури и плащания към 18.04.2024 г., справка за потребление к ъ м 18.04.2024, извлечение от сметка към 02.02.2024 г. и пет броя фактури издадени в периода 24.07.2023 г. 23.11.2023 г. се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на имота общо сумата от 262, 28 лева, като стойност на потребена ел. енергия за периода 09.06.2023 г. - 08.112023 г., както и сумата от 11, 69 лева - мораторна лихва. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 214/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 661/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

С нарочна молба преди първото по делото заседание ищецът прави съдебно признание, че ответникът е заплатил дължимите от него суми за главница и мораторна лихва, като представя доказателства, че това се е случило на 16.08.2024 г, тоест след датата на депозиране на исковата молба- 17.05.2024 г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за доставка на ел. енергия, тъй като ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост по отношение на процесния обект на потребление. През процесния период 09.06.2023 г. - 08.112023 г., краен клиент на ел. енергия по смисъла на ЗЕ и длъжник на цената й е собственикът на имота, находящ се в село *** № ***, община ***, а именно 2 ответникът на чието име е разкрита партидата с абонатен номер *** и с клиентски номер ***. Ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ. Част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са публично известните ОУ, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Макар представените от ищеца справки, извлечение и фактури да имат характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност, наред с останалите по делото обстоятелства /заплащане на претендираните вземания в хода на процеса/, те безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел. енергия в процесния обект за спорния период. Ответната страна не е оспорила представените по делото фактури относно отразените в тях количества ел. енергия и тяхната стойност, а и очевидно ги признава след като впоследствие на 16.08.2024 г. ги е платила. По изложените по - горе съображения съдът намира, че ищецът в качеството си на краен снабдител по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника и същият реално е потребител фактурираното количество ел. енергия.

Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за абоната задължение да заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в срока, разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Съгласно представените от ищеца справки и фактури дължимата от потребителя цената на консумирана ел. енергия за процесния период 09.06.2023 г. - 08.112023 г. е на обща стойност 262, 28 лева. Няма спор по делото, че длъжникът не е плати на падежа нито едно от задълженията си по всяка фактура, поради което в полза на доставчика на ел. енергия е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, същото за периода от падежа на всяка фактура до 02.02.2024г. възлиза на 11, 69 лв.

Безспорно се установи, че в хода на процеса ответникът е погасил горепосочените си задължения за главница и лихва на 16.08.2024 г. Ищецът е направил признание на този неизгоден за него факт. В тази връзка съдът е обвързан да приеме, че абонатът е изпълнил процесните задължения като е платил сумите предмет на спора. Погасяването е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да го съобрази, тъй като са от значение за спорното право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, в каквато насока е задължителната практика на ВКС - т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК.

По тези съображения предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер, подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на 3 дължимите суми.

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в заповедното и исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/, тъй като ответникът е станал причина за образуването им, поради неплащане в срок на потребената от него ел. енергия. За исковото производство на ищеца му се следват разноски за платена държавна такса в размер на 75,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, или общо 175,00 лева. В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 75, 0 0 лева /25,00 лева. - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсулско възнаграждение/.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК

103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, против А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес село ***, ул. „***” № 12, община ***, област *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че А. И. А., с ЕГН **********, дължи на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691 СУМАТА от 262, 28 лева главница, представляваща общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на потребление с абонатен номер *** и с клиентски номер ***, находящ се в село *** № ***, община ***, за което са съставени фактури в периода 24.07.2023 г. – 23.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, както и СУМАТА от 11, 69 лева - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 02.02.2024 г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 214/26.02.2024 г. по ч.гр.д. № 661/2024г. поописа на районен съд Велико Търново, като неоснователни.

ОСЪЖДА А. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес село ***, ул. „***” № 12, община ***, област *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, СУМАТА от 175,00 лева /сто седемдесет и пет лева/ - съдебни разноски за исковото производство, както и СУМАТА от 75 лева /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5