Решение № 655 от 31.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500782 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по жалба на Г. Г. Б. чрез адвокат В. А. срещу действия на частен съдебен изпълнител И.С. по изпълнително дело № 20177120400301, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***, находящ се в *** с площ от 8 504 кв.м.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че длъжникът Г. К. И. не е собственик на имота, а същият е собственост на жалбоподателката, която го владее. Иска се отмяна действията на ЧСИ, както и изпълнителното производство да бъде спряно на основание член 438 от ГПК до приключване на производството по настоящата жалба.

Въззиваемите страни „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Г. К. И. не са депозирали отговори по жалбата.

ЧСИ е изложил подробно описание на извършените изпълнителни действия в тяхната последователност, като е изказал становище за неоснователност на жалбата, на основание член 436, алинея 2 от ГПК.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския 1 процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /взискател/ против Г. К. И. /длъжник/ въз основа на изпълнителен лист №2330 от 10.03.2017 г., издаден от Районен съд – Варна по ч.гр.д.№ 847/2017 г., за осъждането на длъжника да заплати на взискателя общо суми в размер на от 1 089,88 лева.

Предмет на настоящото производство е жалба по реда на член 435, алинея 4 от ГПК от трето лице срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение за паричен дълг върху недвижим имот, който недвижим имот третото лице – жалбоподателката Г. Г. Б. твърди, че е владяла към момента на налагане на възбраната, както и, че та е собственик на целия мито.

Съдът съобразно искането на жалбоподателката като трето за изпълнението лице, както и съобразявайки разпоредбата на член 437, алинея 2 от ГПК, е насрочил открито съдебно заседание за разглеждането на делото, като е дал възможност на Б. да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Според тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк.д.№ 3/2010 г. на ОСГТК на ВКС предмет на производството по обжалването по член 435, алинея 4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразно ли е или не обжалваното действие – в конкретния случай извършена публична продан. За активната легитимация на завареното в имота трето лице за обжалване на предприетите върху имота действия по принудително изпълнение по член 435, алинея 4 от ГПК е достатъчно да бъде установен фактът на осъществявано върху него владение към релевантния момент на вписване на възбраната - 06.10.2022 г.

Понятието "владение" в смисъла на член 435, алинея 4 от ГПК следва да се разбира съгласно легалната дефиниция, дадена в член 68, алинея 1 от ЗС .

Установяване на факта на владеене на имота към момента на налагане на възбраната е в тежест на третото лице. При установено владение върху имота, осъществявано от третото лице, съдът преценява дали към момента на възбраната вещта е собственост на длъжника. Тоест, първият спорен въпрос по делото е дали именно жалбоподателката Б. е владяла имота, който факт следва да бъде установен, както бе посочено и по-горе, от жалбоподателката при условията на пълно главно доказване. Съдът намира, че посредством събраните писмени доказателства /договори за наем и служебна бележка, че Б. е получавала рентата за имота/ безспорно се установява, че към момента на налагане на възбраната владението върху имота е осъществявано от жалбоподателката.

Когато третото за изпълнението лице е владяло имота към датата на 2 налагане на възбраната, то жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на възбраната – член 435, алинея 4, изречение второ от ГПК. Установяването, че правото на собственост върху имота принадлежи на длъжника към момента на налагането на възбраната е основание да не се уважи жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител, само тогава когато е започнато изпълнение на парични вземания. И от събраните доказателства, и от твърденията на самата жалбоподателка е видно, че възбраненият имот е бил реституиран на К. Н. И. с решение № 0310 от 28.08.1996 г. на ПК – ***. К. И. е починал на 20.11.2016 г. и е оставил за наследници съпругата си Г. Г. Б. /жалбоподателката/, дъщеря си Г. К. И. /длъжника/ и друга дъщеря Е. К. Б.. Жалбоподателката твърди, че Г. И. никога не е приемала наследството на своя баща, поради което и не е собственик на имота. По делото е направена справка в особената книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районния съд и е установено, че в нея няма вписан отказ от наследство от страна на длъжника Г. К. И.. Това води до извод, че 1/3 идеална част от имота, по отношение на който е проведена публичната продан, е собствена на длъжника към момента на налагане на възбраната, следователно жалбата не следва да бъде уважена.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваният отказ на ЧСИ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК искането на въззивницата за присъждане на разноски, сторени от нея в настоящото производство, в размер на 847 лева следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действия на частен съдебен изпълнител И.С. по изпълнително дело № 20177120400301, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № ***, находящ се в *** с площ от 8 504 кв.м, по жалбата на Г. Г. Б. ЕГН ********** от ***.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Г. Б. ЕГН ********** от *** за присъждане на разноски в размер на 847 /осемстотин четиридесет и седем/ лева, сторени от нея в настоящото производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4