Определение № 1250 от 30.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. С., 30.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20268002900483 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. М., представляван от адв.С.

Николова, срещу решение № 1372 от 25.11.2025г. по в.гр.д. № 1376/2025г. на Софийски апелативен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 121 от 26.07.2024г. по т.д. № 227/2022г. на Благоевградски окръжен съд, IX състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетeние за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 80 000 лева, причинени при ПТП от 02.07.2022г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяване на решението въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта, уреден в чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с вида и характера на телесните увреждания, произтичащите от тях физически и психологически последици, както и с лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че е налице несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и установеното от събрания по делото доказателствен материал. Излага съображения за неправилно определен размер на съпричиняване, тъй като в изводите на въззивния съд не е взето предвид нарушаването на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Хонда“ Илияна Вантова, която е навлязла в насрещното пътно платно, без да пропусне насрещно движещия се 1 мотоциклет, както и различията в двете АТЕ. Навежда доводи, че дори да беше управлявал мотоциклета с разрешената скорост от 50 км./ч., не би успял да предотврати настъпването на процесното ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Относно критериите, които трябва да изследва решаващият съд при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД.

Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г.

2. Относно доказването по категоричен начин на приноса на пострадалото лице. Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Относно правомощията на въззивния съд и задължението му да се произнесе по доводите и възраженията на страните. Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представляван адв. Д. Х., оспорва касационната жалба. Твърди, че бланкетно са посочени основанията за допускане по чл.280, ал.1 ГПК. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за безспорно, че на 02.07.2022г., около 10:30ч., на път II-19, км. 32, при разклона за гр.Банско, е настъпило ПТП, при което л.а. „Хонда“, с рег.№ Е8207НА, управляван от Илияна Стоянова Вантова, е предприел внезапна маневра завиване наляво към гр.Разлог, при суха асфалтова настилка, като с това е отнел предимството на водача на мотоциклет „Хонда“, с рег.№ Е 8543В, управляван от ищеца Рaдослав К. М..

Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице по единичната 2 съдебна автотехническа експертиза, съгласно което скоростта на мотоциклет „Хонда“ към момента на удара е била 47 км./ч. и е била съобразена с ограничението от 50 км./ч. Според вещото лице водачът на лек автомобил „Хонда“ е трябвало да даде предимство на движещия се мотоциклет по пътя гр.Банско - гр.Благоевград. Наред с това, при движение на мотоциклет „Хонда” със скорост от 47 км./ч. при своевременно задействане на спирачната система водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като опасната зона е от 30м., а разстоянието до удара е 6,5м. Водачът на лек автомобил „Хонда“, от своя страна, е имал възможност да възприеме местонахождението на мотоциклетиста, както и посоката му на движение, да го пропусне или да спре до мястото на удара, като по този начин предотврати произшествието. Въззивният съд е обсъдил и тройната съдебна автотехническа експертиза, при която е използван друг метод на изчисление на скоростта на движението на двете МПС преди настъпване на удара „Моментум 360“. Съгласно този метод скоростта на движение на моциклета към момента на удара е била около 67,82 км./ч. Според заключението на вещите лица процесното транспортно произшествие е било непредотвратимо чрез спиране при създалата се пътна ситуация и скоростите на движение на процесните МПС, но ако мотоциклетистът се бе движил с разрешената скорост от 50 км./ч. ПТП, а водачът на лекия автомобил беше пропуснал мотоциклета, особено при обстоятелството, че е имал възможност да възприеме местонахождението на мотоциклета, то ПТП не би настъпило.

Решаващият съд е отчел дадените в първоинстанционното производство свидетелски показания на Костадин Самарджиев, който е бил престроен в средната пътна лента за изчакване на преминаващите в насрещното платно ППС, преди да предприеме завой наляво към гр.Разлог. Според него е имало ограничена видимост поради наличието на буйна растителност, която обаче не се отразила спрямо него, защото управлявал товарен автомобил. Твърди, че скоростта на мотоциклетиста е била поне 100 км./ч. и се е движел близо до осевата линия, но се е опитал да спре. Съгласно показанията на Иван Пиринлиев, който е управлявал лек автомобил, движещ се непосредствено след мотоциклета „Хонда“ със скорост около 50-60 км./ч., шофьорът на лекия автомобил е навлязъл внезапно в насрещното платно, за да завие наляво, при което шофьорът на мотоциклет се е ударил в нея. Според неговите възприятия мотоциклетистът се е опитал да избегне удара.

Апелативният съд е обсъдил и приетата СМЕ, според която ищецът е бил приет по спешност в УМБАЛ „С.мед”, където е извършена стабилизация на фрактурата на бедрото и на гривнената става посредством помощта на преконтурирана плака. Получените травматични увреждания от претърпяното ПТП са били счупена тазобедрена кост и счупена китка. Отчел е, че заключението на вещото лице кореспондира със свидетелските показания на св. Георгиева, съгласно които вследствие на счупването на тазобедрената става ищецът е бил напълно обездвижен на легло и е бил изцяло зависим от чужда помощ в течение на около два месеца. Не е могъл самостоятелно да се 3 храни, да става от леглото и да задоволява най-елементарните си санитарни нужди. През първата една седмица от инцидента болките и от двете получени травматични увреждания са били особено силни и интензивни, след това постепенно те са стихнали, но не са изчезнали съвсем до края на възстановителния процес, което е налагало и вземането на болкоуспокояващи медикаменти. Според вещото лице няма данни за усложнения и отклонения при възстановителния процес, който е напълно приключил за период от около 7 месеца, както и че към момента на прегледа движенията в тазобедрената и глезенната става са били възстановени изцяло, въпреки че са констатирани остатъчни болки при натоварване и промяна на атмосферните условия, но е налице пълно възстановяване и на двата счупени крайника.

Въззивният съд е посочил, че при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД следва да бъдат преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план, включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и др. Взел е предвид установените от СМЕ телесни увреждания, както и показанията на разпитаните свидетели относно търпените от ищеца болки. Съобразил е, че инцидентът е повлиял съществено и изключително негативно върху начина на живот на пострадалия, който е изпитвал силни болки и физически страдания, особено в първоначалния период на възстановяването, но е изтъкнал, че възстановяването му е продължило около седем месеца, като към момента на прегледа /една година след увреждането/ възстановителният процес е бил напълно приключил и че той вече е напълно възстановен физически от последиците на травматичното увреждане. Взел е предвид още, че вследствие на претърпянато травматично увреждане счупване на тазобедрената става за период от два месеца ищецът е бил изцяло зависим от чужда помощ и е намерил, че това обстоятелство следва да има най-съществено значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това, отчитайки и степента на възстановяване от претърпените травматични увреждания, въззивният съд е приел, че адекватният размер на обезщетението преди отчитане на съпричиняване следва да бъде 55 000 лева, от които 50 000 лева за счупената бедрена кост и 5 000 лева за счупената китка. Изтъкнал е, че този размер е съобразен и съответен на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с конкретно установените факти по делото, както и че в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и особеностите на случая.

Относно съпричиняването, въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер – 50 %, следва да бъде допълнително 4 завишен с 4,5 %. За да достигне до този извод, решаващият съд е кредитирал тройната САТЕ, съгласно която скоростта на движение на мотоциклета „Хонда“ към момента на инцидента е 67,82 км./ч. Счел е за недоказани твърденията, че водачът на лекия автомобил „Хонда“ не е имал достатъчно видимост, за да възприеме движещия се срещу него мотоциклет. Въз основа на заключението на вещите лица е приел, че транспортно произшествие не би настъпило при движение на мотоциклета със скорост по-ниска от максимално допустимата за съответния участък, а именно 50 км/ч., както и ако водачът на лекия автомобил бе пропуснал мотоциклета и след това бе предприел маневрата завой наляво. Изложил е съображения, че ищецът като водач на мотоциклет „Хонда“ е допуснал нарушение на правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при което сам се е поставил в положение да не може нито да спре, нито да избегне удар с МПС, внезапно предприело частично навлизане в неговото платно за движение. Намерил е нарушението на разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП от пострадалия водач за особено съществено, тъй като от заключението на експертите по приетата тройна САТЕ, което съответства на заключението на експерта по първоначалната единична такава, ако пострадалият е спазил ограничението на скоростта и се е движел с разрешената скорост от 50км./ч., той е можел да спре до мястото на удара и така да предотврати настъпването на ПТП. Въззивният съд е отчел липсата на свидетелство за управление на пострадалия за съответната категория, като е приел, че е в причинноследствена връзка с настъпването на произшествието, въпреки че водещо значение има отнемането на предимство от страна на водача на лекия автомобил „Хонда“. Относно наличието на 0,13 ‰ алкохол в кръвта на пострадалия въззивният съд е изложил аргументи, че това, от една страна, не нарушава законово изискване от 0,5 ‰ за налагане на административно наказание, а от друга, липсват обективни данни, които да сочат, че установеното ниско съдържание на алкохол е повлияло на ищеца при преценката на действията му и при реакцията на внезапно възникналата опасност на пътя.