Решение № 4285 от 28.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4285 гр. Варна, **.**.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110105323 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.422 ГПК на „В.К.“ АД, ЕИК *** като правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *** срещу Б. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.

В. ул. „Н.“ № ** за установяване на вземането на кредитора от длъжника по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 7002/2019 г. на РС Варна. Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.

Съобразно доказателствената тежест, която има в производството и доказване на факта, че сумата е преведена по банкова сметка с титуляр ответника във връзка с оспорването е представил доказателства за усвояване на заемната сума. По кредита има извършени плащания, които са още едно доказателство, че сумата е преведена и договорът за кредит е произвел действие между страните, а Кредиторът е изпълнил задължението си по него. Недвусмислено е заявено, че ответникът желае да се ползва от представените с исковата молба доказателства за извършените плащания. По отношение на направеното изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД моли същото да се цени и като признание на иска за главница за предоставена сума в размер на 5000 лв. По отношение на наведените доводи за недействителност на клаузите заявява, договорът е индивидуално уговорен, съобразен е с нуждите и възможностите за плащане на кредитополучателя и декларираните от нея данни за доходи, разходи и задължения /т.нар. оценка на кредитоспособността/.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез упълномощен процесуален представител. Оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството. В случай на уважаване на иска и съдът приеме, че Б. А. дължи на ищеца сумата в размер на 5000 лева, заявява възражение за прихващане, на осн.чл.104 ГПК до размера на същата сума, тъй като платените от кредитополучателя суми са били отнесени за погасяване на лихва и разходи по кредита и са начислени въз основа на нищожна разпоредба.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа следното:

1

Приобщено към настоящото дело е ч.гр.д. № 7002/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, по което е издадена Заповед № 7144 от 17.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „В.К.“ ООД срещу Б. А. А. за сума в размер на 5 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем, обективиран в нотариален акт №**, том *, рег.№ ****, дело №*** от *** г. на нотариус П.П. с рег.№ *** на НК и район на действие района на РС – Варна, вписан в СВВарна с дв.вх.рег. ***, вх. рег. ***/**.**.***г., акт ***, том **, дело ***/***г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 09.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото е представен Договор за паричен заем „В.О.“ от **.**.*** г., по силата на който заемодателят „В.К.“ ООД се е задължил да предостави на заемателя Б. А. А. сумата от 5 000 лв. за срок от 36 месеца с дължима договорна лихва в размер на 4 406,80 лв., годишен лихвен процент от 40,56 % и годишен процент на разходите от 49,85 %, или общо 9 406,80 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 за обезпечаване на вземането, заедно с всички произтичащи от това лихви, неустойки и др., заемателят се задължава да учреди до **.**.*** г. първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя по отношение на собствения си недвижим имот, а именно апартамент ***, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет. *.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, в деня на учредяване на първа по ред договорна ипотека върху посочения в чл. 6 недвижим имот, заемодателят следва да преведе по банков път сумата от общо 2 206,57 лв., дължима от заемателя в полза на трети лица, а именно:

978,10 лв., представляващи задължение на заемателя към заемодателя по Договор за заем № 5396468 от 15.11.*** г. по посочена банкова сметка, и 1 228,47 лв., представляващи остатък от дълг на заемателя по изпълнително дело № 2/2016 г. на ЧСИ Л. С., рег. № ***. Уговорено е в чл. 3, ал. 3 от съглашението заемодателят да прихване сумата от 145 лв., представляваща такса за разглеждане на „Предложение за сключване на договор за паричен заем“. С ал. 4 от същия член е предвидено от остатъка от сумата в размер на 2 648,43 лв. заемодателят да прихване разноските по учредяване на договорната ипотека. Съгласно в чл. 6, ал. 2 от Договора разноските по учредяване и вписване на ипотеката да са за сметка на заемателя, като при невъзможност за тяхното покриване, следва да се приспаднат от заемната сума преди предаването й на заемателя, като с ал. 3 е предвидено, че с подписването на договора заемателят декларира желанието си за приспадане на посочените разходи от остатъка от заетата сума.

По делото е приложен Погасителен план /Приложение № 1/ към Договор № 5394727 от 29.11.*** г., който съдът намира, че е относим именно към процесния договор за заем, макар в погасителния план да е отразена различна дата на договора. Извод в този смисъл съдът извлича от факта, че индивидуализиращите договора характеристики са намерили израз в приложението – размерът на заемната сума /5 000 лв./, общо дължимата сума, представляваща сбор от главница и възнаградителна лихва /9 406,80 лв./, брой на погасителните вноски, както и конкретният им размер: първите дванадесет от по 169 лв., а останалите двадесет и четири от по 307,45 лв. /чл. 4, т. 5 от договора/.

По делото е представен Нотариален акт № ** за учредяване на договорна ипотека от **.**.*** г., от който се установява, че за обезпечаване на всички вземания по Договор за паричен заем от **.**.*** г. в размер на общо 9 406,80 лв., както и последващи неустойки, разноски по евентуално принудително събиране и други дължими суми, Б. А. – заемател, учредява в полза на заемодателя „В.К.“ ООД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет. *.

По приобщеното ч.гр.д. № 7002/2019 г. по описа на ВРС дело е приложена нотариална покана за обявяване на задължение по Договор за паричен заем „В.О.“ от **.**.*** г. за предсрочно изискуем, с оглед неплащане на седем последователни погасителни вноски, а именно от седма до четиринадесета. Поканата е връчена редовно на 2 длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на поканата от 26.03.2019 г., съобразно констатацията на помощник-нотариус по заместване П. П..

Представен е документ от 29.11.*** г. за предсрочно погасяване на сумата от 978,10 лв. по кредит № 0005396468 за клиент Б. А. А..

Установява се от платежно нареждане от 29.11.*** г., че в полза на ЧСИ С. от „В.К.“ ООД е наредена сумата от 1 228,47 лв., като за основание на плащането е отразено „остатък от дълга по и.д. 2/2016 г.“ за „дл. Б. А. А.“.

Видно от платежно нареждане от **.**.*** г. по сметка на Б. А. А. от страна на „В.К.“ ООД е преведена сумата от 2 450,43 лв. с основание „остатък от заемната сума“.

Титуляр на сметката, по която са наредени посочените средства е именно ответницата, в подкрепа на което е приложено удостоверение /л. 84/, издадено от „П.И.Б.“ АД. От представени шест броя ордери се установява, че „В.К.“ ООД е получило суми в общ размер на 1680 лв. от Б. А. за „5394727“.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

По делото е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Издадената по ч.гр.д. № № 7002/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, Заповед № 7144 от 17.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника Б. А. А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съобразно правилата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят е предявил исковата си претенция в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, което обуславя допустимостта на иска.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Видно от посоченото в исковата молба, същата е предявена от „В.К.“ АД, ЕИК ***, в качеството на правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК ***. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дружество, променило правно-организационна си форма е процесуално и материално правно легитимирано да предявява искове, респ. да отговаря на предявените срещу него такива. Изложеното се обосновава с обстоятелството, че е налице идентичност на имущество и членски състав на преобразуващото се и новоучреденото дружество, като различен е видът на двете дружества. В този смисъл, след като прекратяването и учредяването се извършват едновременно, правоприемството е общо, а имуществото и членския състав са едни и същи, то правосубектността на преобразуващото се дружество не изчезва в нито един момент, за разлика от хипотезата, в която е налице заличаване на юридическото лице без правоприемство. Т.е., когато е осъществено преобразуване чрез промяна на правната форма на търговско дружество, загуба на правосубектност няма, доколкото се касае за едно и също юридическо лице, което до вписване на преобразуването в търговския регистър има една правно-организационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество /така Решение № 159 от 06.07. *** г., постановено по гр.д. № 4520/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

За да бъде уважен така заявеният иск, ищцовата страна е следвало да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: валидно сключен договор за заем, обезпечен с ипотека; реално предаване на сумата; неизпълнение на задължението за връщане на сумата по заема от ответната страна; настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума.

При успешното доказване от страна на ищеца на горните обстоятелства, ответницата 3 е следвало да установи всички правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици, включително изпълнение на задълженията си, поети с процесния договор.

Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, договорът за заем за послужване е реален и като такъв, за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато последния се задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. Заемодателят има право да получи възнаградителна лихва, ако такава е уговорена, съобразно разпоредбата на ал. 2 от чл. 240 от ЗЗД.

При съобразяване с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съдът намира, че ответницата има качеството на потребител, с оглед факта, че е физическо лице, сключило договор с търговец, и действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност. При така изложеното, доколкото договорът за заем е обезпечен с ипотека, в случая относими няма да бъдат разпоредбите на ЗЗП, а нормите на ЗКНИП, уреждащ изискванията за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители, в т.ч. кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, с оглед въведеното с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК правило, изключващо посочения вид съглашения от обхвата на приложението му.

Предвидено е в чл. 22 от ЗКНИП, че договорът за кредит за недвижим имот е договор за кредит, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане.

За установяване наличието на валидна договорна обвързаност между страните по делото е представен Договор за паричен заем „В.О.“ от **.**.*** г., по силата на който заемодателят „В.К.“ ООД се е задължил да предостави на заемателя Б. А. А. сумата от 5 000 лв. за срок от 36 месеца с дължима договорна лихва в размер на 4 406,80 лв., годишен лихвен процент от 40,56 % и годишен процент на разходите от 49,85 %, или общо 9406,80 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 за обезпечаване на вземането, заедно с всички произтичащи от това лихви, неустойки и др., заемателят се задължава да учреди до **.**.*** г. първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя по отношение на собствения си недвижим имот, а именно апартамент ***, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет. *. В изпълнение на последното е учредена и договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт № ** за учредяване на договорна ипотека от **.**.*** г., с оглед обезпечаване на всички вземания по Договор за паричен заем от **.**.*** г. в размер на общо 9 406,80 лв.