Определение № 2702 от 01.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2392/2020
- Вид
- Определение № 2702
- Подписан
- 01.09.2020
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал. 1, т. 7 · Закон за висшето образование
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2702
Окръжен съд – Варна
01.09.2020 г.
Град Варна
I състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502392 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Технически университет – Варна, ЕИК 000083626 срещу Решение № 2037 от 01.06.2020г. по гр.д. № 14636/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което по предявени от И. Р. Р. с ЕГН ********** искове на основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на И. Р. Р. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 382/15.07.2019г. на ректора на ТУ – Варна; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – помощник-ректор на Технически университет – Варна и работодателят е осъден да заплати на И. Р. Р. сумата от 18 209.94 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2019г. до 15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че в конкретния случай дадената от районния съд правна квалификация на извършеното уволнение е неправилна, съответно съдебната практика, на която съдът се е позовал – неприложима. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗВО ректора назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на ВУ. Изискванията, на които трябва да отговаря помощникректора не са нормативно определени, а се предоставят изцяло на преценката на Ректора, в т.ч. степен на доверие, психологическа съвместимост и пр. При това положение, изводът, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се прилага само когато трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността е несъстоятелен. Длъжността ректор е мандатна длъжност, което означава, че 1 при смяна на ректора биха се променили и изискванията към помощника му. При уволнението, работодателят е квалифицирал новото изискване за образование като основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а новото изискване за трудов стаж като основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ в условие на кумулативност. Евентуален порок за незаконосъобразност само на едно от основанията не влече незаконосъобразност на уволнението на другите основания, поради което оспорваното уволнение e законосъобразно.
По отношение прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ първоинстанционният съд също се е произнесъл в нарушение на закона, като не е отчел, че към момента на уволнението работодателят е нямал категорични доказателства и знание, че служителят страда от „исхемична болест на сърцето“. Освен това работодателят не е бил и длъжен да събира предварителна информация за заболяванията на уволнения съгласно правилото на чл. 1, ал.
2 от Наредбата, неприложимо в хипотеза на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. По всички съображения, уволнението в случая, извършено на посоченото основание е законосъобразно, а предявените искове – неоснователни. Отправил искане в тази връзка за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
В отговор на жалбата И. Р. Р. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.
317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2020г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни 2 отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3