Решение № 179 от 09.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102131 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем ***, по който ответникът «КРЕДИ ЙЕС»ООД е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1000 лв., при ГПР 48,170%. Сочи се, че съгласно чл. 8 от договора за паричен заем ищцата е следвало да заплати неустойка, разсрочена на месечни вноски. Излагат се твърдения, че ищцата е погасила сумата по договора, като е заплатила три вноски по 220лв. и на 06.04.2022г.-сумата 1074,46лв. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е недействителен поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата молба.

Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен процесния договор за паричен заем, сключен между него и ответника, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установено, че клаузата на чл.8 от договора за паричен заем относно посочената в него неустойка е нищожна. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 734,46лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка и договорна лихва по договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочената от ищеца клаузи от договора е действителна и не противоречи на изискванията на закона. Твърди, че ищецът е направил плащане по договора за кредит в размер на 1294,46лв. и според ответника сумата не е получена от него без основание. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

С протоколно определение от 16.01.2026г, съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД чрез намаляване на исковата претенция от 734,46 лв. на 194,46лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:

На 10.03.2022г. между ищеца М. А. С. и ответника «Креди Йес»ООД е сключен договор за паричен заем ***, по силата на който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1100 лв., при ГПР 47,738%. Срокът на договора е 11 месеца.

Съгласно чл. 6 от договора М. С. е поела задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора обезпечение като издаде ценна книга в полза на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, а при неизпълнение – да плати неустойка по чл. 8., разпределена на вноски съгласно погасителния план.

По делото не е спорно, че ищецът извършил плащания в полза на ответника за главница, лихви и неустойка в общ размер на 1294,46 лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за паричен заем ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1100лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 11 вноски, в размер по погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 47.738 %, но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съдът намира, че клаузата на чл. 8 от договора за заем, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от 2 неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва.

Това води до недействителност на договора за паричен заем съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за паричен заем е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по съединения в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.8 от процесния договор.

По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В случая, предвид на това, че съдът приема, че договора за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. По делото не е спорно ,че ищцата е направила плащания по процесния договор в общ размер 1294,46 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 1100 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 194,46 лв.Същата се явява платена без основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в пълния претендиран след изменението на иска размер от 194,46 лв., които в евро са 99,43 евро.

Върху главницата от 99,43 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/25.06.2025г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направните по делото разноски. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата 3 за неоснователно. Същото в претендирания размер 500лв. е под минималния размер за обективно съединените искови претенции и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът следва да заплати на ищеца сумите в размер на 100 лв. за държавна такса или 51,13 евро, както и 500 лв. или 255,65 евро за адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските в евро е 306,78 евро.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. А. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за паричен заем *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата в размер на 99,43 евро/деветдесет и девет евро и четиридесет и три евро цента/ , представляваща извършено без основание плащане по Договор за паричен заем ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /25.06.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. А. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата общо 306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евро цента/ , представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4