Определение № 714 от 30.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Сливен, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20262200500485 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство като недопустимо и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развива съображения в тази насока.

Заявява, че искът по чл. 440 от ГПК е предявен съвместно срещу двамата ответници – взискател и длъжник, които са задължителни другари, а изявлението на единия /в случая – взискателя/ не обвързва автоматично другия и длъжникът може да оспорва иска и да твърди, че вещта е негова.

Излага подробна аргументация относно наличието на правен интересна третото лице във връзка с извършения от ЧСИ опис и назначаване на пазач, както и с ограничаване на достъпа до хладилната камера, заключена с катинар. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на РС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от първия ответник ОББ АД, гр. София, с който оспорва частната жалба като неоснователна и иска да се потвърди атакуваното определение като правилно. Сочи, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 от ГПК от трето лице, тъй като липсват законовите предпоставки за това – вещите, срещу които е насочено принудително изпълнение да не са в негова фактическа власт и 1 срещу тях да е насочено изпълнението. Излага доводи в тази връзка. Освен това отбелязва, че ищцовото дружество и вторият ответник ЮЛ, както и третият - Ж. Г., са свързани лица по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ, формално дружествата имат различни управители, но в действителност последният е лицето, което ги контролира. Счита, че са несъстоятелни твърденията за наложени запори от други дружества, тъй като всички действия са задвижени от Ж. Г. с цел осуетяване провеждането на принудително изпълнение.

Иска да се потвърди атакуваното определение като правилно, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че предявеният иск с правно основание чл. 440 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес и е прекратил образуваното по исковата молба производство.

Искът с правна квалификация чл. 440 от ГПК е предявен от трето на изпълнителното производство лице, като в исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на движима вещ – хладилна камера инв.

№ 204209 и иска обратният на този факт /че ответниците не са нейни собственици/ да се признае за установен по отношение на взискателя и длъжника.

Искът по чл. 440 от ГПК е предоставен за защита на трето на принудителното изпълнение лице и има специфичен предмет, като неговото предварително дефиниране с исковата молба е условие за допустимост на иска. Законодателят е поставил като такова изискване имуществото, за което се твърди, че не принадлежи на длъжника, да е обект на принудително изпълнение. Ако това условие не е изпълнено, воденето на този иск е безпредметно и на ищеца не може да се предостави защита като на собственик по този ред.

2

В случая е безспорно, че разглобяемата хладилна камера, инв.№ 204209, с площ от 46,20 кв.м. /7х6.6/, с височина 3,70 м. /, монтирана в неурегулиран поземлен имот с площ от 1 386,4 кв.м., парцел 14 по плана за парцелиране на стопански двор - цех в с.М., общ. Котел, за която ищецът твърди, че е негова собственост, не е предмет на принудителното изпълнение.

Същото е насочено срещу недвижими имоти – сграда - хале тип „Еленски“ с обща площ 280, 2 кв.м. заедно с неурегулиран поземлен имот в който сградата е построена, целият с площ 1 386,4 кв.м.; сграда - гаражи, два броя масивни с монолитни носещи стени, стоманобетонови конструкции с обща площ 52,5 кв.м. заедно с неурегулиран поземлен имот в който са построени, целият с площ 1 386,4 кв.м., като в посочените поземлени имоти се намират и други подробно описани постройки, в това число халета тип „Холандски“ - 2 броя, навеси, пропускателен пункт, сграда със застроена площ 262 кв.м., сграда със застроена площ 10,50 кв.м.

От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че ЧСИ е описал в протокол-опис от 18.03.2025г. това имущество, което е било налично в парцела и сградите, собственост на длъжника „Визита Трейд Къмпани“ ООД и ипотекирани в полза на „ОББ“, но принудителното изпълнение чрез публична продан е насочено само спрямо тези имоти/вещи, които са изрично и изчерпателно описани в съобщенията за насрочване на публична продан – 1. Сграда-хале тип „Еленски“ , заедно с неурегулирания поземлен имот в който са построени; 2. сграда - гаражи заедно с неурегулирания поземлен имот в който са построени: Гаражни клетки;

Навеси; Сгради; Пропускателен пункт и 3. Сграда - хале тип „Холандски“ -2 бр.

Сред това имущество не фигурира разглобяемата хладилна камера, инв.№ 204209, поради което за ищеца – трето лице няма правен интерес да предявява отрицателния установителен иск по чл. 440 от ГПК.

Несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател, че ответниците – взискател и длъжник – са задължителни другари, но изявленията на единия не обвързват драгия и съответно ответникът-длъжник може да оспорва иска и да твърди че вещта е негова. Това е така, но само в хода на допустим процес, който се развива по допустим иск, а както вече се посочи – липсата на правен интерес в случая се установява недвусмислено от изначалната 3 липса на насочване на принудително изпълнение срещу процесната вещ, поради което в случая е безразлично чия собственост е тя.

Въззивният съд споделя и аргумента на първоинстанционния, че взискателят не е правил искане СИ да налага възбрана, опис и извършва публична продан на процесната Хладилна камера и такива изпълнителни действия не са извършвани.

Като е достигнал до същите крайни правнизводи, районният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него – оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Богалита трейд“ ЕООД, гр. П. против определение № 349/07.07.2026г. по гр.д. № 747/2025г. на КРС кано НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349/07.07.2026г. по гр.д. № 747/2025г. на КРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4