Решение № 289 от 23.12.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Тетевен, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100175 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди,че по ч.гр.д. №цг по описа на РС-Тетевен е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по иска,за вземането,предмет на исковото п роизводство.С разпореждане на заповедния съд е дадено указание,че заявителят/ищеца/ може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

С оглед изложеното и в срока по чл.415 от ГПК ищецът предявява установителния иск,предмет на настоящето производство.

Излага се в исковата молба,че ответникът,в качеството си на собственик на посочени5 в исковата молба топлоснабден имот в град София е клиент на ищеца по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ.Ответникът е използвал доставяна на ищеца топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на исковата молба не е погасил задълженията си.На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата на дялово разпределение,при нсаличието на договор с лице,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.В случая собствениците в СЕС,в която се намира имота на ответника,са сключили договор с „Техем сървисиз“-ЕООД.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае съществуването на вземане на ищеца,към ответника общо за с,умата от 1955.82 лева,от които : 1488.56 лева главница 1

,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г-м.11.2020 година,ведно със законната лихва от 12.09.2023г,до изплащане на вземането,459.22 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020г до 30.08.2023 година,както и суми за дялово разпределенсие-6.30 лева главница за периода от м.07.2020г до м.11.2020г,ведно със законната лихва от 12.09.2023г до окончателното изплащане на вземането, и 1.74 лева лихва за периода от 15.09.2020г до 30.08.2023г,както и направените по делото разноски.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същиятн излага,че е потребител на топлинна енергия за битови нужди,поради и което иска за главницата и лихвите е допустим.По отношение основателността на исковете намира същите за неоснователни,като прави възражения за погасяване на задълженията за целия исков период по давност,като периодични плащания.

Доказателства не сочи.

От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. доказателствата по приложеното ч.гр.дело № цг. по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:

С договор за дарение,сключен на 20.11.2020г и обективиран в нот.акт №68/2020г по описа на нотариус с рег.№039 на НК,ответникът е надарен с 1/15 ид.ч. от недвижим имот-ц С договор за покупко-продажла от същата дата и обективиран в нот.акт №69/2020г на нотариус с рег.№039 на НК,ответникът е придобил друга 1/15 ид.ч. от описания по-горе апартамент.

Приложени са две фактури-№1005612177 за отчетен период 01.05.20189г-31.07.2020г. и №1014171278 за отчетен период 01.05.2020г-31.12.2020г, в които са начислени сувми за ползвана топлинна енергия и сузи за дялово разпределение за процесния апартамент,описани по-горе в решението,с получател лице,различно от ответника,а именно ц.

Приложено е заявление-декларация от ответника до ищеца ,от дата 21.12.2020г,с коетко същият е поискал промяна на партидата на топлоснабдения имот-апартамента.

В заключение на съд.-счетоводна експертиза/стр.222-224 от делото/ са посочени размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период и за дялово разпределение,общо в размер на 1494.83 лева,както и размерът на мораторната лихва,отразено е,че няма установени плащания за задълженията по цитираните и приложени по делотко фактури.

По ч.гр.д. №цг по описа на РС-Тетевен, е издадена Заповед №357/13.11.2023г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,за следното вземане: сумата от 1488.56 лева,представляваща главница за периода 01.05.2019г-01.11.2020г,ведно със законната лихва за период отг 13.11.2023г до изплащане на вземането,сумата от 459.22 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г -30.08.2023г,суматка от 1,74 левап представляваща друга лихва за период 15.09.2020г до 30.08.2023г,сумата от 6,30 лева ,представляваща друго 2 допълнително вземане за период от 01.07.2020г до 11.11.2020г,за юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 39.12 лева.

След депозирано възражение от длъжника,с разпореждане от 12.01.2024г заповедният съд е дал указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 25.01.2024 година,като в посочения срок същият е предявил иска за установяване на вземането си пред Тетевенския районен съд.

При така изложената факткическа обстановка,съдът намира за допустим предявения установителен иск.Разгредан по същество,съдът намира същия за неоснователен и недоказан,поради следнит есъображения:

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /,в периода от 20.11.2020г и понастоящем.Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, месечните вноски са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,като давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за 3 процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия, вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”ЗЗД.

С решение №168 от 22.12.2009г. по т.дело № 408/2009г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и затова задължително за съдилищата съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС, ТК е приел, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане, по смисъла на чл.111, б”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж и за приложението на кратката погасителна давност не е необходимо, според цитираната разпоредба на закона, плащанията да са в еднакъв размер.

С оглед на изложените съображения,прогнозните месечни вноски за периода 01.05.

2019 г.до юни 13.09.2020г./с оглед датата на образуваното заповедно производство/ се явяват погасени по давност, доколкото тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 13.09.2020г.

Непогасени по давност са единствено вземанията за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение,респ. за мораторна лихва, за периода от 13.09.2020г до 01.01.2020г. За решаващият състав обаче не е възможно да определи размера на вземането главница и мораторна лихва за този период,с оглед липсата на безспорни доказателства за размера на вземанията за този период и непоставена задача на проведената по инициатива на съда съд.счетоводна експертиза.

Освен изложеното: Ответникът се легитимила като собственик на общо 2/15 ид.ч. от процесния топлоснабден имот в град София,считано от 20.11.2020 година-датата на сключване на договорите за дарение и покупко-продажба,а претендираното вземане на ищеца касае предходен период,отпреди придобиването на процесдните идеални части от имота от ответника.За вземанията за предходния период са съставени данъчни фактури с получател лице,различно от ответника-ц.

Ответникът е изпълнил задължението за в 30-дневен срок от приобретяване на 4 съответните идеални части да подаде заявление за промяната на титуляра на партидата на топлоснабдения имот.

В предвид горните съображения установителния иск за главницата да доставена топлинна енергия и за дялово разпределение,както и акцесорните за мораторна лихва,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният с основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК ИСК на „Топлофикация София“-ЕАД,с ЕИК:8316098046,с адрес град София,ул.“Ястребец“ №23Б,представлявано от изпълнителен директор -,срещу Емилиян Г.

М.,ЕГН:********** от град София,за установяване на вземане в размер на 1955.82 лева,от които : 1488.56 лева главница ,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г-м.11.2020 година,ведно със законната лихва от 12.09.2023г,до изплащане на вземането,459.22 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2020г до 30.08.2023 година,както и суми за дялово разпределенсие-6.30 лева главница за периода от м.07.2020г до м.11.2020г,ведно със законната лихва от 12.09.2023г до окончателното изплащане на вземането, и 1.74 лева лихва за периода от 15.09.2020г до 30.08.2023г,за което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №цг по описа на РС-Тетевен и за разноските по делото.