Решение № 3990 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508709 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 28.09.2021 г, постановено по гр. дело № 87151/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав е отхвърлен предявеният от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Р. Д. положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за приемане за установено, че последният дължи сумата от 305,57 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода от м. декември 2011 г. до м. април 2013 г., както и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 48,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2012 г. до 21.08.2014 г. като погасени чрез плащане в хода на процеса, извършено на 23.09.2020 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца

„Топлофикация София“ ЕАД, с която се поддържа, че с извършеното плащане на 23.09.2020 г. в размер на 542,30 лв. длъжникът не е посочил кои негови задължения желае да бъдат погасени, поради което съобразно разпоредбите на ЗЗД са били погасени главница в размер на 305,57 лв.; 48,87 лв. мораторна лихва за забава и мораторна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение до окончателното погасяване в размер на 187,86 лв. Въззивникът поддържа, че след извършеното от ответника плащане е останала непогасена главница в размер на 71,40 лв. и мораторна лихва в размер на 21,31 лв., както и сумата от 40,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата главницата от 1 датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение до окончателното погасяване на цялото вземане. По изложените съображения се иска отмяна на решението в частта, в която исковете са отхвърлени за остатъчните суми, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответник Р. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба /озаглавен молба/, с който оспорва подадената жалба като неоснователна. Заявява, че всички претенции на ищцовото дружество са погасени чрез плащане, за което представя писмени документи и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Третото лице – помагач – „Н.“ АД не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни 2 мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Производството по делото е образувано след заповедно производство по ч. гр. дело № 48485/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав, което е инициирано от заявителя – ищец „Топлофикация София“ ЕАД със заявление вх. №3145022/04.09.2014 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 305,57 лв., представляваща главница за топлинна енергия; сумата от 48,87 лв. – лихва върху главницата; сумата от 71,40 лв. – главница за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата в размер на 21,31 лв. След постановен отказ от страна на СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, Софийският градски съд с Определение от 26.06.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 6768/2015 г. е отменил частично отказа, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумите в размер на 305,57 лв., представляваща главница за топлинна енергия; сумата от 48,87 лв. – лихва върху главницата, в резултат на което в полза на заявителя ищец е издадена заповед за изпълнение от12.07.2016 г. за процесните суми. Поради постъпило в срок възражение от страна на длъжника, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е инициирал производство по чл. 422 ГПК за признаване за установено дължимостта на сума в размер на 447,15 лв., от които 376,97 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. декември 2011 г. – м. април 2013 г. и 70,18 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2012 г. до 21.08.2014 г. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 352202/02.03.2018 г. с указание за уточняване на претенциите по исковата молба. С депозирана молба вх. №5044101/16.03.2018 г. ищецът е уточнил, че претендира главница за доставена топлинна енергия и мораторна лихва за стойностите и периодите, за които е издадена заповед за изпълнение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ищецът е депозирал молба, с която е представил платежни документи, от които се установява, че след предявяване на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е заплатил на ищеца следните суми: 305,57 лв. – главница, мораторна лихва в размер на 48,87 лв. и законна лихва в размер на 187,86 лв. или общо сума в размер на 542,30 лв.

Следователно ответникът е погасил цялата претендирана сума, в това число мораторна лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, поради извършено плащане в полза на ищеца в хода на процеса. Следователно сумите, за които въззивникът твърди, че са останали непогасени не са предмет на това производство и не може да се търси тяхното изпълнение с решението по настоящото производство по чл. 422 ГПК.

По изложените съображения настоящата въззивна инстанция намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 272 ГПК.

3

Съдът намира, че не следва да се произнася по разноските за въззивното производство, тъй като не е направено такова искане от въззиваемия.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.09.2021 г, постановено по гр. дело № 87151/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4